ПРИРОДАТА НА ПРИТЕЖАНИЕТО Природата на притежанието произтича от природата на частната собственост При такъв начин на съществуване най-важното е придобиването на собственост и неограниченото ми право да задържа онова, което съм придобил. Притежателният модус изключва останалите хора. Той не изисква от моя страна никакви по-нататъшни усилия, за да задържа собствеността си или да се разпореждам ефективно с нея. Буда назовава подобно поведение ламтеж, а юдейската и християнската религия — алчност; то превръща всички и всичко в нещо мъртво, подчинено на чужда власт. Изречението „Аз притежавам нещо“ изразява отношението между субекта_ Аз_ (или той, ние, вие, те) и обекта О. То подсказва, че и субектът, и обектът са постоянни. Но присъщо ли е в действителност такова постоянство на субекта или на обекта? Аз все някога ще умра. Или мога да изгубя общественото положение, което ми гарантира притежанието на нещо. Обектът също не е вечен. Може да бъде разрушен, да изчезне или да изгуби стойността си. Думите, че притежавам нещо постоянно, почиват на илюзията за вечната и неразрушима материя. Ако изглежда, че притежавам всичко, в действителност аз не притежавам нищо, защото моето притежание, владението над обекта и властта ми над него — е само кратък миг от живота. В крайна сметка твърдението „Аз [субект] притежавам О [обект]“ дефинира Аз-а чрез притежанието на О. Субектът не съм самият аз. Аз съм онова, което притежавам. Моята собственост утвърждава мен самия и моята индивидуалност Твърдението „Аз съм Аз“следва да се разбира като „Аз съм Аз, защото Аз притежавам X“, където X е обозначение на всички реално съществуващи предмети и живи същества, с които се съотнасям посредством правото си да ги управлявам и да ги направя мое постоянно притежание. При притежателния модус няма жива връзка между мен и онова, което притежавам. И моето притежание, и аз сме се превърнали във вещи. Аз притежавам обекта, защото притежавам силата да го направя мой. Съществува и обратната връзка: обектът притежава мен,
94 защото чувството ми за самоличност, т.е. за здрав разум и уравновесеност, се основава на това, че аз го притежавам (и още колкото може повече вещи). Този начин на съществуване не е плод на жив, продуктивен процес между субект и обект Той превръща във Вещи и обекта, и субекта. Връзката между тях е смъртоносна, а не животворна.