Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор
ДРУГИ ФАКТОРИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
E From Byagstvo Svobodata, Женска-психология, Francoise-Dolto - Vsichko e ezik - 8100-b
| ДРУГИ ФАКТОРИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ПРИТЕЖАТЕЛНИЯТ МОДУС Езикът е важен фактор в засилването на притежателната ориентация. Името на един човек — а всички имаме имена (и може би номерът, ако продължи сегашната тенденция на деперсонализация) — създава илюзията, че той или тя е безсмъртно същество. Личността и името стават тъждествени. Името показва, че човекът е устойчива, неразрушима субстанция, а не същество, в което протичат процеси. Някои съществителни имена имат същата функция: например любовта, гордостта, омразата и радостта създават усещането за устойчиви, неизменни субстанции, но зад тях не стои нищо реално; те само ни пречат да разберем, че става въпрос за процеси, протичащи В човешкото съзнание. Дори съществителни, имена на неодушевени предмети като „маса“ или „лампа“, също са подвеждащи. Думите сочат, че говорим за неизменни субстанции, въпреки че предметите не са нищо друго, освен енергиен процес, който предизвиква определени усещания в нашия организъм. Тези усещания обаче не са възприятия на конкретни предмети като маса или лампа например. Възприятията от този тип са резултат от културния процес на обучение, процес, който позволява определени усещания да придобият формата на специфични възприятия. Ние наивно вярваме, че масите и лампите съществуват като такива, а не разбираме, че обществото ни учи да превръщаме усещанията си във възприятия, които ни позволяват да манипулираме заобикалящия ни свят, за да оцелеем В условията на дадена култура. Назовем ли веднъж с име възприятието, то сякаш му осигурява окончателна и неизменна реалност. Потребността ни да притежаваме има и друго основание — биологически вроденото желание да живеем. Независимо дали сме щастливи или нещастни, тялото ни принуждава да се стремим към безсмъртие. Но тъй като от опит знаем, че не можем да живеем вечно, се опитваме да намерим такива решения, които ще ни накарат да повярваме, че сме безсмъртни, въпреки емпиричните доказателства. Този стремеж към безсмъртие се е изразявал през хилядолетията в различни форми: вярата на фараоните, че положени в пирамидите, 100 телата им ще останат безсмъртни; религиозните фантазии на обществата, препитаващи се с лов, за живот след смъртта в край, изобилстващ с дивеч; вярата в християнския и в ислямския рай. В съвременното общество от XVIII в. насам такива понятия като „история“ и „бъдеще“ са се превърнали в синоними на християнската представа за Царството небесно: известност, слава, дори и незавидна — всичко, което осигурява, макар и нищожно присъствие в аналите на историята, — гарантира в някаква степен безсмъртие. Жаждата за слава не е просто светска суета. Тя се превръща в религия за онези, които вече не вярват в традиционния живот след смъртта. (Тази тенденция е силно подчертана сред политическите водачи.) Рекламата постила пътя към безсмъртието, а представителите на средствата за масова информация се превръщат в жреци от нов тип. Да влезеш във владение на някаква собственост, може би повече от всичко друго задоволява изконния стремеж към безсмъртие. Именно поради тази причина притежателната ориентация е толкова масова. Ако личността ми се основава на това, което притежавам, то аз съм безсмъртен, така, както нещата, които притежавам, са неунищожими. От Древния Египет до днес — от физическото безсмъртие чрез мумифицирането на тялото до юридическото безсмъртие чрез завещанието — хората продължават да живеят отвъд пределите на своето психофизическо съществуване. Посредством правната сила на завещанието се гарантира прехвърлянето на нашата собственост на бъдните поколения. Съгласно закона за правото на наследяване, благодарение на това, че съм собственик на някакъв капитал, аз оставам безсмъртен. |