104
завистта. Онези, които искат никой да няма повече от тях, всъщност се пазят от завистта,
която ще изпитат, ако случайно някой има малко повече от тях. Важното е да се изкоренят и разкошът, и бедността.
Равенството не бива да се свежда до количествена уравниловка в разпределението на материални блага, а трябва да гарантира доходите да не са толкова диференцирани, че да предопределят различен начин на живот за различните социални групи. Маркс спира вниманието си на това явление в „Икономическо-философски ръкописи“ като го нарича „примитивен комунизъм“, който „отрича човешката личност“.
Този тип комунизъм „е само завършек на
тази завист и това изравняване, като се изхожда от представата за някакъв минимум“
[1]
[1]
Маркс, К. и Ф. Енгелс. Избр. произведения, т. 9., с. 47.
↑