Да се завърнеш в бащината къща
Изтегляне 31.45 Kb.
|
| ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА
ЕСЕ 
Скъпи читателю, надявам се , че няма да ме упрекнеш в маниерност или куха оригиналност, ако оформя есето си като едно отворено писмо- писмо до мама. Ще бъда откровена- наскоро чух една много, много тежка гурбетчийска песен на певицата Бинка Добрева. Така ме покърти, така ме хвана за сърцето...Беше късно- в полунощ. Стана ми тъжно- за тебе, мамо, която си толкова далеч. Седнах пред компютъра, от него се носеше чудната гурбетчийска песен, пята през сълзи и мисълта ми потече бистра и устремна като пролетна вода. Мамо, когато се върна от училище у дома, ми се струва толкова пусто без тебе.Баба все нещо ме съветва и се опитва да ме развесели и разговори. Искам и аз да й отговоря ведро, но усещам, че ми е тежко, сълзите просто ме задавят. Как да разсея тъжните си мисли? Ще се скрия в спомените си. Знаеш ли, мамо, тази сутрин- в Деня на Първа пролет се събудих рано и някаква особена жизнерадост пропълзя из цялото ми същество. На един дъх пробягах по стълбите нагоре- към покрива на моята родна къща- висока, околовръст се разкрива като на длан почти целият град. Къщите изглеждат нахвърляни безразборно като сандъци в пристанище. Нашата улица се вижда, но и тя е толкова променена: толкова се е стеснила при този поглед отгоре, че с един мой разкрач, мисля си, мамо, бих минала на отсрещния покрив. Ето, размечтах се... Ако бях добрата магьосница и можех да отхлупя покривите на къщите, какво ли бих видяла в тези кутии с хора? Но стига с философските размисли. Ще приземя съзнанието си и ще се отдам на положителни емоции, защото не искам да те натъжавам. Оставам тялом в своето убежище- малката ми таванска стаичка, току под самия покрив на нашия дом. Самичка съм, баба нещо похлопва долу- пак се е разшетала, ухае вкусно,приготвя кулинарните си шедьоври. Ти отново си далеч- на хиляди километри оттук. Оглеждам се в сумрака на стаята и ме завладява мил спомен. В махалата бяхме няколко момичета- все войнствени и палави. Посбихме се за първенство, тъй като едно от тях все искаше да доминира и да се налага над останалите. В синини и с обелено коляно се прибрах. Баба беше по- сдържана и корава,, а пък ти- толкова ласкава и загрижена, внимателна и нежна! Тичаше за бинтове и йод. Случаи като този- много. Защо да си ги спомням всичките?! 
Мила мамо, зная, че ме обичаш силно, както те обичам и аз. Дали и моята рожба ще гледа на своите родители като мене, дали силно ще ги обича, както аз? А може би като мене ще си зададе въпроса- откъде идем? От любовта , разбира се. Тя е истинското начало. То е светлината в очите на мама. С колко ли любов си стъкмила бебешката ми люлка?! Не е ли тя първият порив към небесата? Любов, нежност, светлина, ласка, песен, хармония- това са пелените, с които душата ми е била повивана в самото начало на дългия път през живота. Връзката между родител, дете и роден край е свята- това е традиционна черта на българския характер. Чрез родителите, които ни дават живот, ние се вписваме в историята на своя роден край. Придобиваме самочувствие и душевна сила. Усещам прилив на топли чувства и усмивка озарява лицето ми, когато се сетя, че ти скоро ще си при мене, мамо. Моят свят, както знаеш, е малък, но съкровен и свиден за мене. Но той малко поохладня, откакто замина. Моят свят – това е моят роден дом, родният ми град, Отечеството. Моят свят си ти, близките и роднините ми. Свиден е за мене, защото е свързан със спомените ми за детството и юношеството, с радостни семейни празници, с морала и миналото на моя народ. Скъпа мамо, зная, че в момента ти е много трудно. Но ти си силен и борбен човек, приел предизвикателствата на един чужд, непознат свят. Ти често казваш, че мечтите никога не се сбъдват отведнъж, с магическа пръчка. Чуждият свят си остава чужд и трудно се свиква с неговите нрави и обичаи. Но аз те познавам и зная, че ще се справиш. Ти си човекът, на когото се възхищавам най- много! Преживяла си всевъзможните изпитания на нелекия емигрантски живот, но желанията и амбициите на търсещия човек и любовта към нас са главната ти опора, нали? Ти си моят герой и както всеки герой си има приказка, и аз зная, че в нашата приказка скоро ще дойде щастливият край! Когато се прибереш и ти в своята бащина къща, ще бъдем пак много щастливи заедно- както преди, мамо. Прости ми, че не можах да ти поднеса осмомартенски подарък. Вместо него ти отправям това свое благодарствено послание. Аз съм най- гордото дете на тази земя, защото ти си моя майка. Обичам те! Чуй ме, върни се, скъпа майчице! С обич: твоя любяща дъщеря София 
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 31.45 Kb. Сподели с приятели:
|