Ако два класа не са видими един за друг, то елементите им (полета и методи) не са видими също, независимо с какви нива на достъп са декларирани самите те

Кодът на класа Kid има следния вид:

-     Самото тяло на класа Dog.

-     Тялото на класа Kid, съответно вземайки предвид дали Kid е в пространството от имена (или асембли), в което се намира класа Dog или не.

Ниво на достъп public

Когато метод или променлива на класа са декларирани с модификатор за достъп public, те могат да бъдат достъпвани от други класове, независи­мо дали другите класове са декларирани в същото пространство от имена, в същото асембли или извън него.

Нека разгледаме двата типа достъп до член на класа, които се срещат в нашите класове Dog и Kid:

Ниво на достъп internal

Когато член на някой клас бъде деклариран с ниво на достъп internal, тогава този елемент на класа може да бъде достъпван от всеки клас в същото асембли (т.е. в същия проект във Visual Studio), но не и от класо­вете извън него (т.е. от друг проект във Visual Studio):

Dog.cs
	class Dog { internal string name = "Sharo";   public string Name { get { return this.name; } }   internal void Bark() { Console.WriteLine("wow-wow"); }   public void DoSth() { this.Bark(); } }

-     Когато е в същото асембли, достъпът до елементите на класа Dog, ще бъде позволен, независимо дали двата класа са в едно и също пространство от имена или в различни:

Ако се опитаме да компилираме класа Kid, когато е външен за асемблито, в което се намира класа Dog, ще получим грешки при компилация.

Ниво на достъп private

Нивото на достъп, което налага най-много ограничения е private. Еле­ментите на класа, които са декларирани с модификатор за достъп private (или са декларирани без модификатор за достъп, защото тогава private се подразбира), не могат да бъдат достъпвани от никой друг клас, освен от класа, в който са декларирани.

Следователно, ако декларираме полето name и метода Bark() на класа Dog, с модификатори private, няма проблем да ги достъпваме вътрешно от самия клас Dog, но достъп от други класове не е позволен, дори ако са от същото асембли:

Dog.cs
	class Dog { private string name = "Sharo";   public string Name { get { return this.name; } }   private void Bark() { Console.WriteLine("wow-wow"); }   public void DoSth() { this.Bark(); } }

Как се определя нивото на достъп на елементите на класа?

Преди да приключим със секцията за видимостта на елементите на един клас, нека направим един експеримент. Нека в класа Dog полето name и метода Bark() са декларирани с модификатор за достъп private. Нека съ­що така, декларираме метод Main(), със следното съдържание:

public class Dog { private string name = "Sharo";   // ...   private void Bark() { Console.WriteLine("wow-wow"); }   // ...   public static void Main() { Dog myDog = new Dog(); Console.WriteLine("My dog's name is " + myDog.name); myDog.Bark(); } }

Стартираме компилацията и тя минава успешно. Съответно, резултатът от изпълнението на метода Main(), който деклари­рах­ме в класа Dog ще бъде следният:

Конструктори

В обектно-ориентираното програмиране, когато създаваме обект от даден клас, е необходимо да извикаме елемент от класа, наречен конструктор.

Какво е конструктор?

Конструктор на даден клас, наричаме псевдометод, който няма тип на връщана стойност, носи името на класа и който се извиква чрез ключо­вата дума new. Задачата на конструктора е да инициализира заделената за обекта памет, в която ще се съхраня­ват неговите полетата (тези, които не са static).

Извикване на конструктор

Единственият начин да извикаме един конструктор в C# е чрез ключовата дума new. Тя заделя памет за новия обект (в стека или в хийпа според това дали обектът е стойностен или референтен тип), занулява полетата му, извиква конструктора му (или веригата конструктори, образувана при наследяване) и накрая връща референция към новозаделения обект.

Нека разгледаме един пример, от който ще стане ясно как работи кон­структорът. От главата "Създаване и използване на обекти", знаем как се създава обект:

След това се инициализират полетата му (ако има такива) с подразбира­щи­те се стойнос­ти за съответните им типове:

Ако създаването на новия обект е завършило успешно, конструкторът връща референция към него, която се присвоява на променливата myDog, от тип класа Dog:

Деклариране на конструктор

Ако имаме класа Dog, ето как би изглеждал неговия най-опростен кон­струк­тор:

public Dog() { }

Формално, декларацията на конструктора изглежда по следния начин: