Да си припомним: какво са класовете и обектите?

Използването на ключовата дума default в типизиран код

След като се запознахме с основите на типизирането, нека се опитаме да преработим нашия пръв пример в тази секция – класът описващ приют за бездомни животни. Както разбрахме, единственото, което е нужно да направим е да заменим конкретния тип Dog с някакъв параметър, например T:

AnimalsShelter.cs

public class AnimalShelter { private const int DefaultPlacesCount = 20;   private T[] animalList; private int usedPlaces;   public AnimalShelter() : this(DefaultPlacesCount) { }   public AnimalShelter(int placesCount) { this.animalList = new T[placesCount]; this.usedPlaces = 0; }   public void Shelter(T newAnimal) { if (this.usedPlaces >= this.animalList.Length) { throw new InvalidOperationException("Shelter is full."); } this.animalList[this.usedPlaces] = newAnimal; this.usedPlaces++; }   public T Release(int index) { if (index < 0 || index >= this.usedPlaces) { throw new ArgumentOutOfRangeException( "Invalid cell index: " + index); } T releasedAnimal = this.animalList[index]; for (int i = index; i < this.usedPlaces - 1; i++) { this.animalList[i] = this.animalList[i + 1]; } this.animalList[this.usedPlaces - 1] = null; this.usedPlaces--;   return releasedAnimal; } }

За да се справим с този проблем, трябва в нашия код, вместо null, да използваме конструкцията default(T), която връща подразбиращата се стойност за конкретния тип, който ще бъде използван на мястото на T. Както знаем подразбиращата стойност за референтен тип е null, а за числови типове – нула. Можем да направим следната промяна:

Типизирането на класове и методи води до по-голяма преизползваемост на кода, по-голяма сигурност и по-голяма ефективност, в сравнение с алтернативните нетипизирани решения.

Като генерално правило, програмистът трябва да се стреми към типизи­ране на класовете, които създава винаги, когато е възможно. Колкото повече се използва типизиране, толкова повече нивото на абстракция в програмата се покачва, както и самият код става по-гъвкав и преизпол­зваем. Все пак трябва да имаме предвид, че прекалената употреба на типизиране може да доведе до прекалено генерализиране и кодът може да стане нечетим и труден за разбиране от други програмисти.

Ръководни принципи при именуването на заместителите при типизиране на класове и методи

Преди да приключим с темата за типизирането, нека дадем някои указания при работата със заместителите (параметрите) на непознатите типове в един типизиран клас:

1.  Когато при типизирането имаме само един непознат тип, тогава е общоприето да се използва буквата T, като заместител за този непознат тип. Като пример можем да вземем декларацията на нашия клас AnimalShelter, който използвахме до сега.

2.  На заместителите трябва да се дават възможно най-описателните имена, освен ако една буква не е достатъчно описателна и добре подбрано име, не би подобрило по никакъв начин четимостта на кода. Например, можем да модифицираме нашия пример, заменяйки буквата T, с по-описателния заместител Animal:

AnimalShelter.cs

public class AnimalShelter { // ... rest of the code ...   public void Shelter(Animal newAnimal) { // Method body here }   public Animal Release(int i) { // Method body here } }