Проверка на входните данни на метода за промяна на стойността на свойство

В процеса на програмиране е добра практика данните, които се подават на setter метода за модификация на свойство да бъдат проверявани дали са валидни и в случай че не са да се вземат необходимите "мерки". Най-често при некоректни данни се предизвиква изключение.

Да вземем отново примера с възрастта на кучето. Както знаем, тя трябва да бъде положително число. За да предотвратим възможността някой да присвои на свойството Age стойност, която е отрицателно число или нула, добавяме следната проверка в началото на setter метода:

public int Age { get { return this.age; } set { // Take precaution: пerform check for correctness if (value <= 0) { throw new ArgumentException( "Invalid argument: Age should be a negative number."); } // Assign the new correct value this.age = value; } }

В случай, че някой се опита да присвои стойност на свойството Age, която е отрицателно число или 0, ще бъде хвърлено изключение от тип ArgumentException с подробна информация какъв е проблемът.

За да се предпази от невалидни данни един клас трябва да проверява подадените му стойности в setter методите на всички свойства и във всички конструктори, както и във всички методи, които могат да променят някое поле на класа. Практиката класовете да се предпазват от нева­лидни данни и невалидни вътрешни състояния се използва широко в програмирането и е част от концепцията "Защитно програмиране", която ще разгледаме в главата "Качествен програмен код".

Видове свойства

В зависимост от особеностите им, можем да класифицираме свойствата по следния начин:

1.  Само за четене (read-only), т.е. тези свойства имат само get метод, както в примера с лицето на правоъгълник.

2.  Само за модифициране (write-only), т.е. тези свойства имат само set метод, но не и метод за четене на стойността на свойството.

3.  И най-честият случай е read-write, когато свойството има методи както за четене, така и за промяна на стойността.

Алтернативен похват за работа със свойства

Преди да приключим секцията ще отбележим още нещо за свойствата в един клас, а именно – как можем да декларираме свойства в С#, без да използваме стандартния синтаксис, разгледан до момента.

В езици за програмиране като Java, в които няма концепция (и съответ­но синтактични средства) за работа със свойства, свойствата се деклари­рат чрез двойка методи, отново наречени getter и setter, по подобие на тези, които разгледахме по-горе.

Тези методи трябва да отговарят на следните изисквания:

1.  Методът за четене на стойността на свойство е метод без параметри, който трябва да връща резултат от тип, идентичен с типа на свойството и името му да е образувано от името на свойството с представка Get: