Г Л А В А П Ъ Р В А – Завземаме, докато Той дойде

Г Л А В А П Ъ Р В А – Завземаме, докато Той дойде

Как се оказа светът в бъркотията, в която е днес? Какво общо има унищожаването на нашето общество с Църквата? Какво участие имам аз в тази битка за народите като индивидуален християнин? Как мога да намеря своето собствено служение? Тези са въпросите, които обикновено ми задават най-напред, когато набирам християни да се присъединят към Христовата армия, за да освобождават своите народи. Отговорите на тези въпроси образуват основата на тази книга. Нека започнем с “основните начала” на нашата ситуация.

Няма човешки дейности, от които Бог да не е заинтересован или да не се намесва. Исус е Господар на всичко и се грижи и занимава с всичко, което съществува. Но Той не е източникът на проблемите на света. Проблемите произхождат от духовното непокорство. В основата си те са резултатът от пренебрегването и/или неправилното прилагане на законите на Божията вселена.

Бог е създал и наредил причинно-следствена вселена. Цялото човечество действа в начертаните му граници – дори когато някои сегменти от човечеството мразят Бога и Неговите закони. Духовните и природните закони са всеобхватни и неумолими. Гравитацията е създадена от Бога и действа независимо дали вярвате в нея или не. Божиите закони, духовни или природни, действат в реалния свят, тук и сега.

Библията е изпълнена с Божии закони, които човекът трябва да използва в интегрирането на всяка част от своя живот за успешен духовен и физически живот. Библията е “инструкция на производителя.” Бог е създал земята, човека и всички закони, които управляват Неговото създание. Нищо не може да остане извън Божиите духовни закони. Науката, икономиката, политиката и всички други страни на човешкия живот работят правилно само до степента, до която те са в покорство към Божиите закони. Днес обществото се разпада, защото то все повече се превръща в духовен престъпник, като систематично нарушава Божиите закони.

Светската система е в бунт против Бога и голяма част от Църквата отказва да отправи предизвикателство към този бунт или дори да го критикува. Ние сме позволили на Сатана да ни убеди, че световните проблеми не са “духовни” и затова не са част от работата на Църквата. Вместо да изследваме Божието Слово и да станем експерти в познаването и прилагането на духовния закон във всяка област на човешкия живот, ние изследваме само дотолкова, доколкото да променим душата на човека, но не и неговия свят. Превърнали сме Бога в “моралист,” вместо да гледаме на Него като на съзидателен управител. Оставили сме нечестивите да ограбят Божия склад, като сме доволни просто да извадим на безопасност няколко от клиентите на склада. Не сме се противопоставили на злото и не сме се опитали да издигнем Божиите закони пред всички хора. Накратко, провалили сме се в обучаването на народите, защото не сме ги научили да се покоряват на “всичко, което е заповядал” във всяка област на човешкия живот.¹⁵

Когато пазителят на земята, Божията Църква, заспи на работата си, всеки страда. Всяка страна на човешкото общество е засегната от нашата блага занемареност. На нас ни е поверено настойничество над Божието Слово, а Божието Слово е мястото, където се намират изцелението и здравето на народите. Общо взето, християните са прилагали Божието Слово само към Църквата. Ние сме оставили неспасените да живеят по техните “собствени закони,” тъй като си мислим, че законите на Книгата не важат извън Църквата. Резултатът е един изоставен свят от хора, които се задушават в примката на своето собствено непокорство. Когато Църквата изпада в теологична грешка, светът страда. Исус остави Църквата за Свой представител, за да завзема, докато Той се върне.¹⁶ Ако Църквата изостави своята грижа и отговорност за народите, светът става като дадена под наем собственост, изоставена от наемателя, подложена на вандализъм и унищожение. Точно такава е сегашната ситуация. Заради лъжливата доктрина на оттеглянето, Църквата е изоставила народите. Моравата и лехите са обрасли и вандалите са унищожили къщата. Вандалите са онези противни на Бога ръководители, които са заразили народите с политически и социални програми, напълно противоречащи на законите на Божията вселена.

Божието Слово има отговори на всички човешки проблеми. Исус не каза, че само тези в Църквата ще живеят чрез всяко слово от Бога, а че човекът, тоест всяко отделно човешко същество, може да живее успешно само чрез Божието Слово.¹⁷ Божието Слово е вратата към благословението и свободата. Ключът за тази врата към благословението е даден на Църквата, за да води народите към истинската свобода.¹⁸ Нашият проблем е, че ние не сме използвали тези ключове да решим проблемите, които убиват света.

Матей 12:29 предупреждава, че грабежът е възможен само когато “силният човек” е вързан: “Или как може някой да влезе в къщата на силния и да му ограби покъщнината, ако първом не върже силния? Тогава ще ограби къщата му.” Исус ни казва как да ограбим чуждата собственост: вържете силния. Христовата собственост е светът, народите.¹⁹ Ние, членовете на Неговото тяло, Църквата, сме “силният човек,” който трябва да пази и защитава Христовите народи. За да ограбиш народите от Бога, първо трябва да вържеш Църквата. Лъжливите доктрини на бягство и заблуждение са ни оковали и са ни направили безсилни да спрем разпадането на народите. Нашите врагове нямат нужда да убиват християнството, те трябва само да ни накарат да изоставим нашата отговорност за другите и да ни дадат фикс идеята за бягство към “тортата в небето.” Като ни ангажират с други неща, Божиите врагове могат да правят с народите каквото си поискат.
Оковите на врага

Лъжите на врага са като хамелеон в разнообразното им изразяване, но ядрото на всички тях е едно и също: “Дайте ни реалния свят и вие, християните, можете да правите каквото си поискате с ‘духовното’ бъдеще!” “Оставете народите,” ни казва лъжливото учение. “Те принадлежат на Сатана. Вземете небето и бъдете доволни. Освен това, Исус каза, че Неговото царство “не е от този свят.” Сатана Му предложи народите, когато Го изкушаваше в пустинята, но Той отказа. Исус не е заинтересуван да работи чрез Църквата, за да повлияе върху света. Той просто възнамерява да го съди при Своето второ идване.

Навсякъде в Писанието светът е описан като нечестив, зъл и трябва да бъде избягван на всяка цена. Трябва да бягаме от него. Земята принадлежи на Сатана. Намесата в делата на този свят, особено в политиката, ще ви изврати и ще ви отвлече от спасяване на души за небесното царство. Когато християните изоставят евангелизирането и спасяването на души заради работата за социалното благовестие, те напълно изгубват Бога.”

Звучат ли ви познато подобни аргументи? Можете ли да се сетите и за други стихове, които “пораженците” могат да извадят от контекста, за да ви докажат, че трябва да се оттеглите от обществото и народите? Изненадва ли ви, че най-мощните духовни атаки идват от злоупотребата със стихове? Не би трябвало да ви изненадва. Прочетете отново изкушението към Христос (Матей 4:1-11). Исус и Сатана се сблъскаха в пустинята, като правилното използване на Писанието беше центъра на тяхната битка. Сатана непрекъснато използва Писанието против християнина, за да го убеждава, че проблемите на реалния свят не са работа на Църквата.

Тъй като земята ще изгори,²⁰ означава ли това, че християните трябва да оставят грижата за нея и нейните народи на врага? Не. Никога! На християните им е заповядано да обучават и да се грижат за народите, като ги учат да се подчиняват на Божиите закони и да преуспяват.²¹ Трябва да проявяваме същата грижа и внимание за нашата преходна земя, както проявяваме за нашите тленни тела. Телата ни ще се разпаднат, когато умрем, но не сме спрели да ядем, да спим, да се къпем, обличаме и грижим за себе си, нали? Тогава защо трябва да изоставяме грижата за земята на нашия Баща?

В Битие Бог каза на човека какво очаква от него да прави във времето си на земята. “Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и завладейте я, и владейте...” (Битие 1:26-28). Тази заповед никога не е била променяна. Исус дойде да освободи Своите хора от силата на греха, за да могат да се покорят на този стар Божий закон.²²

Божията цел за човека е да ни доведе до покорство чрез изкупителното дело но Исус Христос, така че Бог и човекът да бъдат примирени и да работят заедно. Бог иска ние да управляваме под Него над света. Бог е призовал хора за Себе Си, за да съуправляват като Негови съдружници.²³ Бог никога не е спасявал Своя народ за вечност на седене върху облаци, носене на златни чехли и свирене на арфи. Той ни е спасил за ръководство в Неговото Царство, както тук на земята, така и в идещия век.²⁴ За християните бъдещето е сега. Ние сме вече в учебната програма на Неговото Царство.²⁵ Всеки от нас, които сме били очистени в Неговата кръв, е влязъл в обучение за цар и ние трябва да “царуваме в този живот.”²⁶

Библията започва с определянето на Бога като абсолютния Създател.²⁷ Той е създал земята и Той е нейния произход и единствен собственик.²⁸ Бог все още притежава абсолютно всичко на земята, включително народите.²⁹

Адам и Ева бяха направени по Божия образ.³⁰ Адам беше Божият първороден земен син, законният наследник на целия свят. Бог направи света за човека и след това постави човека над света.³¹ Над целия свят. Светът беше законното притежание на човека дотогава, докато човекът беше верен на Бога.

Но Адам се оттегли от общението си с Бога, като се поддаде на лъжливото обещание на Сатана, че няма да умре, ако не се покори на Бога, а всъщност би бил на същото ниво като Бога, защото ще “познава доброто и злото” (Битие 3:5). Адам избра да вярва на лъжата на Сатана вместо на Божията заповед.

Хората все още подражават на греха на Адам днес. Светският хуманизъм изтласква християнството от обществената арена, като обявява, “Ние всички сме като Бога. Всеки от нас може да решава своя собствен морал, своята собствена етика и закони, своята собствена съдба. Всичко, от което имаме нужда, е вътре в нас. Не се нуждаем от Бога и със сигурност не се нуждаем от вас, строгите християни.”

Божият отговор към Адам беше незабавен и ясен. Той изгони Адам и Ева от Едемската градина, лишавайки ги от всичките Си богатства.³² От този ден нататък те станаха юридически лишени от наследство деца. Така е с всяко човешко същество още при раждането. Все още сме създадени по Божия образ, но този образ е изкривен и ние се раждаме като лишени от наследство деца.

Чрез Адам ние сме избрали да отхвърлим Божията власт и така губим Неговото наследство и Неговата власт. Сатана се стреми да управлява света чрез падналите човешки същества. Той самият няма достатъчно сила. Човечеството все още е човечество, създадено по Божия образ. Господството е все още Божие назначение за човека, не дяволско. Божието назначение за човека да упражнява господство на земята е все още в сила. Няма причина Божият изкупен народ да позволява на Сатана каква да е власт. Сатана и неговите демони плашат, изкушават и объркват хората, но не могат да управляват Божията земя без съгласието на хората. Сатана е господар, но не над Божията земя, а над извратената светска система, построена от неговите земни последователи. Само неверието на християните дава на Сатана неговата власт над народите.
Покорството води към притежание

Бог иска днес християните да наложат ред на земята от Негово име. Исусовите думи са много ясни в Матей 28:18-20: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи…като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.”

Като последният Адам, Исус си възвърна собствеността над земята след Своето славно възкресение. Нотариалният акт за собственост над народите е опръскан с кръв документ, който Исус придоби на кръста. Той ограби “началствата и властите” и ги изведе на показ явно (Колосяни 2:10, 15). Сатана е богът на извратената светска система, но той определено не притежава земята, нито пък обявения настойник на земята, Църквата.

Исус има всяка власт на земята и всяка власт над народите – сега! И Той ще упражнява тази власт чрез Църквата. Сатана, неизкупените хора и всички нечестиви сили на ада не искат вие да знаете тази най-важна истина. Църквата е “политическа”, независимо дали ви харесва или не, защото тя е Божият извор на управленческа мъдрост и закон за народите на Неговата земя. Църквата е “стълб и подпорка на истината” (1 Тимотей 3:15) и тя единствена има ключовете, които могат да освободят народите. Исус ни даде тези ключове. Ние трябва да ги използваме!

Ако ние трябва да завземаме докато Той дойде и да се грижим за Неговите притежания, то трябва да разбираме как Бог гледа на Църквата и как очаква тя да представлява Неговите интереси на земята. Трябва да виждаме Църквата така, както Бог я вижда, като Негов представител и пазител на собствеността на Господаря.

Църквата не е сграда. Повечето християни осъзнават опасността от отъждествяване на Божия народ с тухлите и дървото, но все още можем да допускаме грешка, ако отъждествяваме себе си твърде силно с определено място – там където провеждаме публичните си събрания. Ако го правим, ние се затваряме в “гето”, оттегляйки се от заобикалящите ни проблеми на нашето общество. Ако бъдем подведени да отъждествяваме Божия народ и неговите цели просто с посещение в определена сграда, вместо да гледаме на Божиите хора като на духовни агенти, действащи от Божие име на земята, тогава сме изпаднали в мисленето на “гето-християнството”.

Църквата не е събрание. Много хора са спрели да гледат на Църквата като на сграда само за да бъдат подведени да вярват, че целта на Църквата е да провежда събрание след събрание. Много лесно е да попаднеш в тази клопка, тъй като общението на светиите е жизнено важно за духовното здраве и нашите събрания са мястото, където ние се покланяме на Бога и се учим. Но, колкото и съществени да са събранията, Църквата не е събрание.

Църквата не е сграда от камък, но ние сме храм от живи камъни (1 Петрово 2:9). Ние не сме поредица от събирания, ние сме място, където Бог се събира. Ние сме мястото, където “Бог стои” (Псалм 82:1).

Това означава, че Бог няма друга група от хора на земята, чрез които да действа свободно. Бог иска да се справи с несправедливостта чрез Църквата. Бог иска да помогне на бедните чрез Църквата. Бог иска да помогне на сирачетата чрез Църквата. Бог е решил, че всяко действие на божествен контрол на земята преди завръщането на Христос ще бъде чрез Църквата. Тя е мястото, където “Той стои.”

Църквата е призвана да бъде лъч светлина за народите, като ги предизвиква да излязат от тъмнината. Светлината на Църквата трябва да бъде толкова ярка и толкова завладяваща, че народите да сменят своите вериги и дрипи за свободата и праведните одежди на Христос. Светлината на Църквата трябва да огрее всяко кътче и всеки процеп на човешкото робство и плен. Евангелизирането трябва да бъде естествен резултат от естествените взаимоотношения на всеки християнин с хората около него. То никога не трябва да бъде понижавано до положение на “специална програма”, което го препятства от незабавен достъп до нуждаещите се.

Църквата трябва да се освободи от лъжливото учение и лъжливите идеи за себе си. Тя трябва да осъзнае, че Божият план е за отговорно ръководство на нашето общество, не за сатанинската лъжа на изолираното християнско гето. Повечето църковни членове са настроени за напускане на планетата и нейните проблеми възможно най-бързо, за да отидат на небето. Но Бог е настроил сърцето Си към хората на земята и напредъка на Неговото царство тук на тази земя като първостепенно задължение на Църквата. Бог иска да управлява чрез нас. Докато ние се стараем да се освободим от земята и нейните проблеми, Бог се стреми към земята и грижата за нейните хора. Нека да вървим в Божията посока – към нуждите на хората и грижата за Неговата планета! Нека да заемем поста си и да не го изоставяме.

. . . ако Ме обичаш,. . .паси овцете Ми.

(Йоан 21:17)