Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Когато се прибрах вечерта, кой, мислите, ме посрещна на вратата? Точно така. Жена ми. Беше готова да се разплаче. Излишно е да казвам, че бях изключително доволен, че не и отправих критики, както бе поискала.
Следващата неделя в църквата, след като тя бе разказала случилото се, няколко жени от групата й дойдоха при мен с думите: „Това е най-милото нещо, за което сме чували през живота си.” Тогава осъзнах каква сила се криеше в похвалата.”
Флоренц Зигфелд, най-зрелищният режисьор, смайвал някога Бродуей, си спечелва завинаги репутация с тънкото умение „да прославя американското момиче”. Той упорито избира едно след друго разни невзрачни създания, които никой не би погледнал повторно, и ги превръща на сцената в блестящи, загадъчни и прелъстителни образи. Познавайки стойноста на похвалата и доверието, той кара жените да се чувстват красиви със своята галантност и внимание. Той е практичен – повишава заплатата на момичетата от хора от трийсет долара на седмица на цели сто седемдесет и пет. Държи се кавалерски – при премиера във „Фоли” изпраща на всички звезди в състава телеграми, а момичетата от хора отрупва с рози от сорта „американска красавица”. Веднъж се поддадох на манията да се пости и шест дни не ядох нищо. Не беше трудно. В края на шестия ден бях по-малко гладен, отколкото в края на втория. Но познавам, както и вие познавате, хора, които биха сметнали за престъпление, ако позволят на роднините си или служителите си да останат шест дни без храна. Но ги оставят по шест дни, шест седмици, понякога по шестдесет години без сърдечно одобрение, което им е нужно не по-малко от храната.
Когато Алфрет Лънт, един от големите актьори на своето време, играе главна роля в „Среща във
Виена”, той казва: „Нищо не ми трябва повече от храна за самоуважение”.
Ние храним децата си, приятелите си, служителите си, но колко рядко подхранваме самоуважението им! Даваме им ростбиф и картофи за енергия, но пропускаме да им кажем добра дума, похвала, която ще звъни в паметта им години наред, като неземна музика.
В една от радиопрограмите си „Краят на историята” Пол Харви изтъква, че искрената похвала може да промени живота на човека. Разказва как преди години една учителка в Детройт помолила
Стиви Морис да й помогне да намери една изгубена в класната стая мишка. Разбира те ли, тя оценила факта, че природата е дарила Стиви с нещо, което никой друг от присъстващите в стаята не притежавал – изострен слух, като компенсация за слепотата му. Но тогава за първи път някой оценил слуховите способности на Стиви. Сега, години по-късно, той казва, че тази похвала била началото на нов живот за него. От този момент нататък той развивал таланта на слуха си в крайна сметка под сценичното име Стиви Уондър станал един от най-големите и до днес изпълнители и автори на популярна музика.
Някои читатели, четящи тези редове, сега си казват: „Пфу, ласкателства! Глупости! Опитвал съм. Не помага – не и ако си имаш работа с интелигентни хора!”
Разбира се, ласкателството рядко помага при проницателните хора. То е плитко, егоистично и неискрено. Редно е да бъде разкрито и обикновено така става. Наистина, някои хора са толкова жадни за похвали, че ще приемат всичко, както умиращият от глад човек би ял треви и червеи.
Дори кралица Виктория се е поддавала на ласкателства. Министър-председателят Бенджамин
Дизраели признава, че в отношенията с кралицата той не ги скъпял. Ако използваме собствените му думи, той ги сипел „твърде щедро”. Но Дизраели е един от най-изисканите, ловки и умели управници на обширната Британска империя. Той е гениален в работата си. Онова, което се е удавало на него, едва ли би се удало на нас. Ласкателството ще ви навреди повече, отколкото ще ви помогне. То е фалшиво и също като фалшивите пари в крайна сметка ще ви докара беля, ако го пробутате някому.
Каква е разликата между похвалата и ласкателството? Много просто. Едното е искрено, а другото – неискрено. Едното идва от сърцето, другото от устата. Едното е безкористно, другото – користно. Едното предизвиква всеобщо възхищение, другото – всеобщо отрицание.
Неотдавна видях бюст на мексикански герой генерал Алваро Обрегон в двореца „Чапултепек” в
Мексико Сити. Под бюста бяха издълбани в бронза следните мъдри слова: „Не се страхувай от неприятелят, който те напада. Страхувай се от приятелите, които те ласкаят.”

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: