Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Андрю Карнеги, бедният шотландски младеж, който отначало работи за два цента на час, оставя наследство от триста шейсет и пет милиона долара, рано научава, че единственият начин да влияем на хората е, като се съобразяваме с онова, което иска другият. Той е ходил на училище само четири години, но знае как да общува с хората.
Ето един пример. Съпругата на брат му се поболява от притеснение заради двамата си синове.
Те учат в „Йейл” и са толкова заети със собствените си работи, че забравят да пишат вкъщи и не обръщат никакво внимание на отчаяните писма на майка си.
Тогава Карнеги се обзалага на сто долара, че ще получи отговор още с утрешната поща. Някой се съгласява да сключи облога и той написва на племенниците си по едно писмо, като в послепис споменава между другото, че изпраща на всеки от тях по пет долара.
Но пропуска да сложи в плика парите.
Отговорите пристигат веднага с благодарности до „скъпият чичо Андрю” за милото писмо – останалото можете да допишете сами.
Друг подобен пример разказва Стан Новак от Кливланд, Охайо, който посещаваше един от моите курсове. Една вечер Стан се прибира от работа и намира малкия си син Тим ритащ и пищящ на пода на дневната. На следващият ден той трябва да тръгне на детска градина, но се инати.
Естествената реакция на Стан би била да изпрати момчето в стаята му и да заяви, че най-добре е да свикне с мисълта, че ще отиде в детската градина, защото няма друг избор. Но Стан разбира, че с това няма да убеди Тим и дори синът му да отиде в детската градина, ще го направи с нежелание, и затова сяда и си задава въпроса: „Ако аз бях Тим какво би ме накарало да се радвам, че ще отида на детска градина?” Двамата с жена му правят списък на всички забавни неща, които се правят там – рисуване направо с пръсти, песнички, нови приятели. После започват да действат. После започват да действат. „Всички се заехме да рисуваме с пръсти на кухненската маса – жена ми Лил другият ми син
Боб и аз. Всички се забавлявахме. Не след дълго Тим надничаше от ъгълчето. После поиска да участва. „О не! Първо трябва да отидеш на детска градина, за да се научиш да рисуваш по-този начин!” С целият ентусиазъм, който успях да извадя у себе си, аз му разказах за всички неща от списъка, така че да може да ги разбере – обясних му колко забавно ще бъде в детската градина. На следващата сутрин си мислех, че съм станал първи. Слязох долу и намерих Тим заспал на стола в дневната. „Какво правиш тук? – попитах го. „Чакам да отида на детска градина. Не искам да закъснея.” Ентусиазмът на цялото семейство беше събудил у Тим силно желание, каквото никакви обяснения и заплахи не биха могли да постигнат.
Утре може да ви се наложи да убедите някого да направи нещо. Преди да заговорите, спрете и се запитайте: „Как мога да накарам този човек да поиска да го направи?”
Този въпрос ще ни възпре да не се хвърлим необмислено в ситуация, говорейки напразно за това какво искаме. С
Някога наемах голяма зала в един нюйоркски хотел за двайсет дни всяка година, за да изнасям там цикъл от лекции.
Веднъж в началото на сезона внезапно ме уведомиха, че наемът ми е вдигнат почти трикратно.
Тази вест стигна до мен, след като билетите бяха отпечатани и разпродадени.
Единствено, аз не бях съгласен да платя увеличението, но каква полза да изнасям моето мнение по въпроса? Те се интересуваха от това, което те искат. Затова няколко дни по-късно реших да се срещна с управителя.
Казах му:
„Бях малко смутен от вашето писмо, но въобще не ви обвинявам. Ако бях на ваше място, сигурно и аз бих постъпил така. Ваше задължение като управител на хотела е да осигурите максималната възможна печалба на хотела. Ако не го сторите, ще ви уволнят, и с право. Нека сега вземем лист хартия и да запишем предимствата и недостатъците за вас, ако настоявате за това повишение на наема.”
Взех една бланка, прекарах черта през средата и написах над едната колона „предимства”, а над другата – „недостатъци”.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: