Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

прегръща през рамо и му казва: „За да разбереш, че съм сигурен, че това повече никога няма да се повтори, искам утре да се погрижиш за моя F-51”.
Родителите често се изкушават да упрекнат децата си. Сигурно очаквате да кажа да не го правите. Не. Ще кажа само” ”Преди да ги упреквате, прочетете едно от класическите произведения на американската журналистика – „Татко забравя”. То излиза първо като уводна статия в „Пийпълс
Хоум Джърнъл”. Препечатваме го с разрешението на автора в съкратения вариант , в който е публикувано в „Рийдърс Дайджест”.
„Татко забравя” е една от онези миниатюри, които – написани спонтанно в изблик на искрени чувства – намират отзвук в душите на толкова много читатели, че стават любими на всички и се препечатват години наред. От първото си публикуване, пише авторът У. Ливингстън Ларнд, „Татко забравя” е препечатвана в стотици списания и издания за дома, във вестници в цялата страна.
Препечатвана е в почти пълен текст на много езици. Давал съм разрешението на хиляди хора, които са искали да я четат в училища, църкви и на лекции. Тя звучи „в ефир” по безброй поводи и в безброй програми. Колкото и да е странно, използват я колежански издания и гимназиални списания.
Понякога някоя миниатюра по необясним начин „попада право в целта”. Тази несъмнено е такава.”
ТАТКО ЗАБРАВЯ
У. Ливингстън Ларн
Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите ти къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство на вина.
Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, защото само си забърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някои твои неща по пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше си лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията.
Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и извика: „Довиждане , татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: „Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя, те видях да играеш на топчета, коленичих на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарвах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябваше сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си, сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно докато четях в библиотеката, ти влезе плахо, с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. „Какво искаш – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запазил в сърцето ти и която дори пренебрежението не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърцето ти е великодушно и чисто като изгрева на планините. Затова се втурна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друго загуби значение за мен тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал:
„Той е само дете – едно малко дете!”

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: