Да видиш невидимото

Малкият рог се появява между десетте рога на четвъртия звяр

Изтегляне 4.03 Mb. страница 49/118 Дата 10.01.2023 Размер 4.03 Mb. #116180 Тип Книга

Малкият рог се появява между десетте рога на четвъртия звяр. “Като разглеждах роговете, ето между тях излезе друг рог...” (Даниил 7:8) Тъй като четвъртият звяр символизира Римската империя, а роговете на главата му са държавите, които се образуваха на нейната територия, появата на малкия рог между другите рогове означава, че тази сила, това по-различно царство, ще се появи също на територията на Римската империя. Следователно там трябва да търсим появата на тази сила, на това по-различно от другите царство. Преглеждайки историята, ние откриваме колкото и изненадващо да звучи, че това е християнската църква! Тя се появи на границите на Римската империя и от преследвана, гонена, и измъчвана в началото, стана господстваща и властна сила. От църква на апостоли и мъченици, стана църква на императори и патриарси... Главният виновник за тази съществена промяна в позициите на християнската църква е император Константин Велики. За разлика от другите императори, които се стремят със сила да унищожат християнството, което считат за най-сериозна заплаха за гръко-римската култура, Константин е по-проницателен от тях. Той осъзнава, че ако държавата не е способна да задуши християнството със сила, тя би могла да използва Църквата като съюзник за спасяването на класическата култура. Има и още нещо. Неговата майка Елена, която е в незаконна връзка с римския военачалник Констанций Хлор /от която се ражда Константин/, е християнка. Това все пак оказва някакво влияние върху мисленето и поведението на бъдещия Римски император. Разказва се, че най-важният фактор, който определя решителното заставане на Константин на страната на християните, е едно негово видение. Когато през 312 год. неговата власт е застрашена и има опасност враговете му да го победят, той има едно видение-на фона на синьото небе вижда голям християнски кръст, на който е написано на латински: ”С този символ побеждавай.” Окуражен от това небесно знамение, Константин излиза на бой срещу враговете си и в битката при Мулвийския мост на р.Тибър ги побеждава. Много историци се съмняват, че императорът е имал подобно видение и с право. Цялото благосклонно поведение на Константин към Църквата е по-скоро умен дипломатичен ход, от който той може само да спечели влияние и сигурни позиции в държавата. Християните са вече доста голяма сила и несъобразяването с този факт, е най-меко казано, недалновидно.За сметка на това пък, ако Църква и държава се обединят, това би могло да спаси както класическата култура, така и империята. Самият факт, че Константин почти до края на живота си не приема християнското кръщение / едва когато се разболял тежко и предчувствайки края на живота си, бил кръстен на смъртното си легло от Евсевий Никомадийски в 337 год/, като запазва позицията си на първосвещенник в езическата държавна религия, явно издава неговите истински чувства и убедително подкрепя този възглед. Знае се също, че императорът убива всички млади мъже, които биха могли да застрашат трона му, а това е напълно недопустимо поведение на един християнин. Всичко показва, че обръщането на Константин към християнството е продиктувано от личната изгода и е напълно формално. Но независимо дали това тълкуване на неговите мотиви е правилно или не, Константин повежда политика, която осигурява незапомнени преференции на Църквата. През 313 год.той издава Миланския едикт, с който дава право на християните свободно да изповядват своята религия, както и право да притежават имущества и сгради за богослужения. Така се слага началото на нов момент в историята на църквата. Църква и държава се съюзяват, за да си помагат взаимно, когато се налага. И така мощта и властта на Църквата постепенно започва да расте, за да стане в началото на шести век еднолична духовна и политическа сила. От църква, седяща до трона, става църква, седяща на трона! Оформя се в ясно изразена сила, превръща се в едно друго царство, става рог-единадесетия рог. Сега да преминем към изследването на втория белег. Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели: