Да видиш невидимото

/ Единадесетият рог е малък, но въпреки това е по-силен от другите

Изтегляне 4.03 Mb. страница 52/118 Дата 10.01.2023 Размер 4.03 Mb. #116180 Тип Книга

Навигация на страницата:

• (Даниил 7:20)

4/ Единадесетият рог е малък, но въпреки това е по-силен от другите. “...и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, то ест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.” (Даниил 7:20) Римските епископи започват да проявяват апетит за власт над цялата църква много отрано-първоначално плахо и боязливо, а след това все по-дръзко, дори нахално. Първите епископи на Рим се радват на голямо уважение и почит, напълно отговарящи на значението на града, в който те живеят. През първите столетия на християнството Рим е най-големият, най-богатият и най-мощният град на света.Той е седалище на империята и столица на народите.”Щом Рим е царица на градовете, защо неговият духовен пастор да не е цар над всички епископи? Защо Римската църква да не е майка на християнството? Защо да не бъдат всички народи нейни чада и нейният авторитет-техен върховен закон?” Така мислят първите римски епископи и това става тяхна мечта и цел. Постепенно мечтата им започва да се осъществява, особено след приемането на християнството от император Константин Велики. Християнството става официална религия в Римската империя и в нейните редици влизат много знатни и влиятелни личности, които издигат авторитета на римските епископи до непознати върхове. На четвъртия вселенски събор /451 год./ представителите на папата заявяват, че Римската църква стои над всички църкви и трябва да й бъде признато правото да разрешава възникналите в църквата спорове. Това са претенции, които стават реалност само осемдесет години по-късно, когато в 533 год.имп. Юстиниян официално обявява римския епископ Йоан II за върховен глава на всички епископи, а римската църква за майка на всички други християнски църкви.Той изпраща едно лично писмо до Йоан II,в което му пише:”Бързаме да запознаем Ваша святост за всичко, което се отнася до църквата, тъй като нашето горещо желание винаги е било да запазим единството на Вашия апостолски престол. Изхождайки от този стремеж, ние се постарахме да обединим всички църковни проблеми. Ние не желаем да предприемаме нищо, макар и някои от тях да са явно правдиви, без предварително да се допитаме до Ваша святост, тъй като сте глава на цялата свята църква. Ние ще се потрудим да издигнем на подобаваща висота честта и авторитета на Вашия престол” Папа Йоан II отговорил следното:” Престолът е действително глава на цялата църква, което се вижда от съществуващите правила, оставени нам от духовните отци, императорските декрети и изявлението на Вашата най-дълбока набожност.” В новела 9 глава 4 на издадения през 535 год. Юстиниянов Законник, наречен “Новели”, съдържащ 168 закона, се казва, че Рим е “Върхът на най-висшето свещенство”, а в новела 131, гл.2 отново се подчертава първенството на Римсия епископ:”Затова в съгласие с решенията съборни ние нареждаме пресветият папа на древния Рим да бъде пръв между всички свещенници, а превъзвишеният епископ на Цариград,или както го нарекохме новия Рим, да заема второто място след светия Апостолски престол на древния Рим, който ще бъде предстоящ и поставен над всички останали престоли.” Получили вече зелен светофар, римските епископи се впускат с неподозирана страст в утвърждаване на получената власт. Събитията през VIII и IX век твърде много им помагат за това. Папите използват иконоборческите вълнения на изток и се обявяват за напълно независими от византийските императори.Те използвали и политическите обстоятелства във Франция и се сближили с династията на каролингите, като по този начин разширили властта и влиянието си.Така те придобили правото да възлагат императорски корони и царски венци, а заедно с това и светска власт. Каролингите подарили на папите обширни земи в Италия и с това поставили основата на светската власт на папите.Ето как в края на IX век папата станал на запад не само най-влиятелен епископ, но и светски владетел. Неговото влияние се простирало даже и над най-силните държави в Европа. През следващите векове силата, мощта и влиянието на папите продължава да расте, особено през XI, XIIи XIII век.Това е времето на папите Григорий VII, Инокентий III и Бонифаций VIII. По тяхно време църквата става изключително могъща и властна. Папите вече се разпореждат безцеремонно както в духовната, така и в политическата сфера на цяла Европа. Те издигат царе и императори но също по своя воля ги и свалят.Упражняват “вето” върху издадените от херцога, краля или императора закони, като същевременно всеки, който би се одързостил да оспорва някое папско постановление, се излага на незабавно и безмилостно наказание. Григорий VII и Римският синод декларирали през1080 год следното:”Искаме да покажем на света, че ние можем да дадем и да отнемем по своя воля царства, херцогства и графства, с други думи притежанията на всички хора, защото ние можем да връзваме и да развързваме.” Папа Инокентий III отива още по-далече. Веднага след провъзгласяването му за папа, той обявява своето решение за папска власт.В прочутото си писмо до Цариградския патриарх той уведомява последния, че “както на Христос, така и на папата е подчинено всичко, което се намира на небето, на земята и в пъкъла” Мощтта и силата на папството се дължи още и на огромното му богатство,стичащо се в Рим от целия католически свят. Векове наред Църквата е трупала неизмерими богатства.На основание специални правила, установени от папите и строго спазвани от нунциите /папските посланници в различните държави/, част от църковните приходи във всяка държава са изпращани в Рим. Същевременно съгласно някакво неписано, но общоприето правило, част от неизмеримите данъци, плащани на краля от дворяните, търговците, занаятчиите и селяните, били предназначени за папата. Те понякога били огромни. Въз основа на данни от ватиканските архиви, обработени от американски и британски историци, се счита, че през XVI век папската институция е получавала под формата на различни данъци около два милиарда златни долара годишно. И това е продължавало десетилетия...Трудно е даже да си представим размерите на богатствата на папа Юлий II, който има най-големи заслуги за изграждането на църквата “Св.Петър” или на неговите приемници. За позлатяване на църквата “Голямата Света Богородица”, представляваща и до днес една от най-красивите забележителности на Рим, е изразходван цял кораб злато, изпратен на папата от Кортес, след като плячкосал легендарните съкровища на Монтесума в Мексико. Изграждането и обзавеждането на редица кардиналски дворци във Вечния град е струвало повече от годишните разходи на неголямо кралство. Нека да отбележим най-интересното, най-особеното и озадачаващото нещо в папската институция. Въпреки огромната си мощ, сила и власт, тя никога не е заемала някаква обширна територия. От географска гледна точка тя е едно малко духовнополитическо царство. И до сега е така... “Малък ,но по-як от другите”-така го описваше пророчеството. Папството напълно се препокри и с този белег. Остава да преминем към петия. Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели: