Да видиш невидимото
Трагедията на грешния избор
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- (Числа 12:6)
- Изход 7:1, 2 стих)
- Да вярвате всичко, което са говорили пророците ”
- (Даниил 1:1,2)
- 2 Летописи 35:20-24
| Трагедията на грешния избор
Големият и съдбоносен въпрос за всеки човек днес е: Има ли наистина жив, истински Бог, който е извън времето и пространството, който притежава безгранична сила и разум, Творец на видимото и невидимото? Човешкият разум не може да отрече напълно идеята за Бога. Свидетелствата за съществуването на нещо по-велико от човека, нещо вън от нас и този свят са толкова много и толкова ясни, че дори и заклетият атеист, притиснат от фактите, ще каже: “Абе, има някаква сила!” Но не може и напълно да приеме такава идея. Той не може да съпостави един съвършен Бог с един несъвършен свят. И това наистина е една трудна гатанка, препъни камък за много хора днес. Човек с право се пита: “Ако има Бог, защо тогава има толкова много зло в този свят? Защо умират деца?! Защо има земетресения и урагани, отнемащи живота на хиляди само за един миг, а други, оставени осакатени за цял живот?! Защо се раждат слепи и глухи деца, без ръце или крака?! Защо има толкова много мъка в този свят?! Защо, защо, защо? Къде е Бог? Ако Той съществува защо не се намеси?! Защо търпи всичко това?! Не е ли точно този океан от нечестие, зло и груба несправедливост най-голямото доказателство за това, че Бог не съществува?” Но в същото време има достатъчно други доказателства, които апелират към здравия разум на човека и търсят своя отговор. Кой създаде материалната Вселена заедно с нашия свят? Кой създаде съвършените закони, които управляват Всемира? Без тези закони нищо във Вселената не би могло да съществува? Нали мъртвата материя не може да си създаде сама закони и да им се подчинява! Това е абсолютно невъзможно! Но тогава кой ги е създал и кой продължава да ги управлява? И как така мъртвите нечуващи и невиждащи атоми, успяха сами да се подредят и да изградят съвършените форми и багри на цветята? Откъде дойдоха ароматите и цветовете? Ами звукът и светлината? А животът с неговите многообразни форми и невероятна сложност? Всички тези и още много други пречудни неща все пак говорят на нашия разум и търсят своя логичен отговор. Но много хора не могат да го намерят. Те са объркани от този странен ребус, пред който стоят. Дълго и с мъка те са събирали парче по парче елементите на този загадъчен пъзел, но никога не са могли да сглобят правилната картина и… накрая са се отказвали. Може би тази категория хора са и най-недостъпните! Нито могат да приемат идеята за съществуването на Бога, нито пък могат да я отхвърлят напълно. Затова стоят замръзнали по средата. Но Бог не желае човекът да бъде неуверен и несигурен за нещо толкова важно за самия него. Защото, съгласете се, че за нас, хората, няма по-важен въпрос от този – да разберем има ли наистина Бог или не. Защото ако има Бог, ние ще отговаряме един ден пред Него за живота си, който ни е подарил. Ако няма – тогава сами сме си господари и можем да живеем, както намерим за добре. И още нещо изключително важно – ако има Бог, има и надежда за нещо по-добро. Ако няма Бог, смъртта е всичко, което получаваме в края. Точно затова Бог е направил всичко възможно, за да се открие на човека и да му даде сигурни доказателства и за Своето съществуване, и за Своята любов. Да премахне тази грамада от противоречия и несигурност и да му открие пътя към вечността. Как Бог прави това? След като грехът раздели Бога и човека, възможността за личен контакт стана невъзможна и Бог потърси други начини за общуване –чрез пророците. Те се явиха свързващо звено между Твореца и творението. Чрез тях Създателят говореше на хората, като им разкриваше Своите планове и цели за тях. “Наистина Господ Йеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.” (Амос 3:7) Пророците (мъже и жени) – са Божии служители, повикани да служат на Бога при особени обстоятелства. Те изговарят Божии вести и затова всичко, което казват е много важно, защото носи авторитета на самия Бог. “И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.” (Числа 12:6) Става ясно, че сам Бог си избира един човек за пророк, след което му се открива по особен начин. Пророкът приема Божиите вести и предава техния смисъл на народа. В Стария Завет думата “пророк” е превод на еврейската дума “наби”. Нейното значение много картинно е изразено в (Изход 7:1, 2 стих): “Тогава рече Господ на Мойсея: Ето, поставих те бог на фараона и брат ти Аарон ще ти бъде пророк. Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона…” Връзката на Мойсей с фараона беше подобна на тази на Бога с Неговия народ. И както Аарон предаваше Мойсеевите думи на фараона, така и пророкът предаваше Божиите думи на народа. Терминът “пророк” следователно означава назначен говорител на Бога. Гръцкият еквивалент на еврейското “наби” е “профетес”. Точно от него произлиза и думата “пророк”. Божият народ в древността беше непрекъснато учен на тази истина. При един критичен момент от историята на еврейския народ цар Йосафат се обърна към хората със следните думи: “Вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.” (2 Летописи 20:20) Сам Христос поучаваше по същия начин. В една от неговите знаменити притчи срещаме следните думи: “Ако не слушат Мойсея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (Лука 16:31) Малко след възкресението Си, Исус стана свидетел на неверието на двама от учениците си, които отново насочи към думите на пророците: “И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце! Да вярвате всичко, което са говорили пророците” (Лука 24:25). От всичко казано до тук става ясно, че вярата в Бога беше пряко свързана с вярата в казаното от пророците Му. Историята показва, че винаги, когато еврейският народ се вслушваше в тези вести, те се оказваха спасителни за него и обратното, когато ги пренебрегваха - гибел и разрушение беше неговата участ. Книгата Даниил е написана в момент, когато вярата,че има Бог на небето, е в критична точка. Народът, който трябваше да пази истината и вярата си, беше затънал дълбоко в идолопоклонство. Във време на невиждана измама и тотално отстъпничество Бог трябваше да вземе необходимите мерки. Така се появи книгата Даниил. Нейната цел е да покаже, че Бог е жив и че Той държи юздите на човешката история здраво в Своите ръце, за да я доведе до победен край. Това е нейната задача от времето на Даниил до последните времена. Тя трябва да убеди скептичния ум на човека, че историята не е наниз от случайности, че никога не е била ръководена от приумиците на царе и монарси. Разбира се, Бог винаги е зачитал личната им свобода и желанието им да управляват не според Неговата воля. Затова и в историята на човечеството има толкова кръв и сълзи. Но когато са стигали до определени граници, Бог винаги се е намесвал. Последната дума винаги е имал и ще има Бог! Ние трябва да сме сигурни в това! Проучването на книгата Даниил ще покаже по неоспорим начин тази истина. След тези предварителни размисли,вече можем да преминем към конкретното изследване на книгата на пр.Даниил. “В третата година от царуването на Юдовия цар Йоаким дойде Вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката Му Юдовия цар Йоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на Своя Бог, и съдовете внесе в съкровищницата на Своя Бог." (Даниил 1:1,2) Книгата на пр. Даниил започва с описанието на най-мрачния период от историята на еврейския народ – поробването му от вавилонския цар Навуходоносор. Цитираните стихове повдигат пред нас изключително важни въпроси: Как се стигна до погубването на Юдиното царство? Защо Бог го допусна? Нека се опитаме да отговорим. В 621 г. пр. Хр. Благочестивият цар Йосия, който е начело на Юдейската държава по това време, решава да предприеме една решителна религиозна реформа сред своя народ. Предишните царе бяха довели народа до най-долно идолопоклонство. Йосия решава да поправи грешките им и да възвърне на народа правата вяра. Реформата, която той предприема, върви много успешно, докато не допуска една фатална грешка. Каква? По негово време Юдея е под протекцията на Египет. Но на хоризонта вече се показва могъщата Вавилонска империя. Цар Йосия, подразбирайки, че именно Вавилон ще бъде следващият господар на света, решава да изостави Египет и да застане на страната на Вавилон. Желаейки да покаже ясно своята нова политика и лоялност към Вавилон, той предприема една битка срещу армиите на Египет, ръководени от фараон Нехао. Във всички свои действия Йосия не търси съвет от Бога, а върви по пътя, диктуван от собствения му разум. И това се оказва фатално за него и гибелно за неговия народ. Това не беше Божията воля! За събитията четем в (2 Летописи 35:20-24 ):“А след всичко това, когато Йосия беше наредил Божия дом, египетския цар Нехао, възлезе да воюва против Кархамис при река Ефрат, и Йосия излезе против него. А той прати посланници до него да кажат: Какво има между мене и тебе царю Юдов? Не ида днес против тебе, но против дома, с който имаш война, и Бог ми е заповядал да побързаш; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби. Обаче Йосия не отвърна лицето си от него, но прелипи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста. Дойде да се бие в долината Магедон. И стрелците устрелиха цар Йосия: и царят рече на слугите си: Извадете ме оттук, защото съм тежко ранен. И тъй, слугите му го изведоха из колесницата, та го качиха на втората му колесница и докараха го в Ерусалим; и умря и беше погребан в гробницата на бащите си.” Ето я фаталната грешка на Йосия. Преди още Египет да е слязъл от световната сцена, по собствено усмотрение, без да се допита до Бога, Йосия открито застава на страната на Вавилон. Това е грешка, която коства живота му и докарва тежки бедствия върху народа. Първата жертва е синът на Йосия – Йоахаз, който царува само три месеца след баща си. Фараон Нехао, който вече е разбрал, че в лицето на Юдея не може да има приятел, а враг, напада Ерусалим, смъква Йоахаз от престола и на негово място поставя другия син на Йосия – Йоаким. “И фараон – Нехао постави Елиакима, Йосиевия син цар, вместо баща му Йосия, като промени името му на Йоаким, а Йоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|