Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- (Даниил 2:41-43) Удивително!
| (Даниил 2:39)
Тъжната истина, която Навуходоносор е трябвало да чуе е, че въпреки непревземаемите стени и изкусните отбранителни съоръжения, въпреки изключителното плодородие на вавилонските земи, империята му няма да бъде вечна. Тя ще бъде сменена от друго царство, по-долно от вавилонското, както среброто е по-долно от златото. Историята потвърждава пророческите думи на Даниил. След смъртта на Навуходоносор на престола на Вавилонското царство застават един след друг недалновидни царе, които водят бързо могъщата империя към гибел. Те са: Евилмеродах, Нериглисар, Набонид, Валтасар, който е и последният цар на Вавилон. Бог чрез пророк Еремия предсказва кое е следващото царство, кой ще управлява след Вавилон. “Изостряйте стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; понеже това е въздаянието от Господа, въздаяние за храма Му.” “Пригответе против нея народите, мидийските царе, управителите им, всичките им началници, и цялата подвластна на тях земя.” (Еремия 51:11,28) А когато Господ говори, Неговите думи винаги се сбъдват. В 550 г. пр. Хр. властта в мидийското царство заграбил Кир, петият цар на персийското племе. Без особена съпротива мидите признали властта му: те били родствени с персите и говорели почти един и същ език. Още от първите години на своето управление Кир се проявил като наследник на великодържавните идеи на Асирия. Положението на Изтока при Кир било почти същото, както и при първите царе – завоеватели на Асирия. Равновесието на силите било нетрайно и привидно. Вавилония била голяма, но вече вътрешно слаба държава с изродено население. Египет се крепял на наемна войска. Малко по-силно било Лидийското царство в Мала Азия, но и то не могло да се сравни с Персия, която вече успяла да обедини под културната власт на персите неизчерпаемите сили на иранската нация. Ето защо няма нищо чудно в това, че Кир без големи усилия успял да подчини Лидийското царство (546 г. пр. Хр.) – най-силния си съперник и да присъедини към Персия васалните на Лидия – гръцките градове по малоазийския бряг. След това дошъл редът на Вавилон. На 29. X.539 г. Кир влязъл със своите войски по един гениален начин във Вавилон, убил вавилонския цар Валтасар и сложил край на златната вавилонска империя. Естествена последица от покоряването на Вавилония е господството на персите в цялата Предна Азия, а от гибелта на Лидия – завземането на цялата Мала Азия. Египет не успял да удържи срещу владетелите на Мала и Предна Азия. При приемника на Амазис, Псаметих III, той бил превзет от сина на Кир – Камбиз. Така на изток се създала една нова световна несемитска, а индо – европейска държава, изградена от Кир и Камбиз. Устоите й били закрепени от гениалния приемник на Камбиз – Дарий I, който успял не само да запази всички завоевания на предшествениците си и да преодолее центробежните сили в грамадната си империя, но и да изработи и подходящи форми за управлението на тази империя. На него, мидоперсийската империя дължи и новата си религия – религията на великия пророк и реформатор Зороастра. Ако погледнем в картите на древния свят, ще видим, че царството на мидийците и персите било географски много по-обширно от царството на Вавилон. Въпреки това, то било по-низше по отношение на културата и цивилизацията. През следващите десетилетия не можем да срещнем никакви върхове в областта на науката и изкуствата. Няма ги тези великолепни постижения, които разнасяха славата на вавилонците. Има и още една интересна подробност, с която пророчеството характеризира империята-наследница на Вавилон. Тя е представена от сребърните гърди на статуята. Използването на среброто за символ на второто царство съвсем не е случайно. То показва една от характерните особености на това царство. Знае се, че персите си служили само със сребро като платежна единица. Когато някоя държава изплащала дълга си в злато, даже и в този случай, неговият еквивалент трябвало да бъде измерен в сребро. Среброто характеризира също и финансовата мощ на това царство, която осигурявала политическата власт на последните персийски царе. Но според пророчеството и това царство трябваше да слезе от историческата сцена. Едно трето царство от мед (Даниил 2:39) трябваше да го смени. Историята и тук се “провиква” – Изпълнено! И това трето царство от мед е гръко – македонската империя на Александър Велики. Историците поставят нейното начало в 331 г. пр. Хр., когато гръко – македонските армии побеждават армиите на последния персийски цар Дарий III в битката при Арабела. Оттам Александър в “церемониален” марш обиколил цяла Централна Азия и достигнал до най-крайните граници на персийската държава. Преминал край бреговете на Каспийско море, изкачил се по планините на Западния Туркестан и се спуснал през Херат, Кабул и Киберийския проход в Индия. При река Инд имал голямо сражение с индийския цар Пор, в което македонските войски за пръв път видели бойни слонове, които индийците използвали в сраженията. По-късно той си построил свои кораби, отплувал до устието на Инд, тръгнал назад към бреговете на Белуджистан и се върнал след шестгодишно отсъствие в Суза в 324 г. пр. Хр. Тук той се заел да заздрави и организира грамадното царство, което завоювал. Александър искал да спечели на своя страна новите си поданици и затова облякъл дрехата и наложил на главата си тиарата на персийските монарси, но това предизвикало завистта на македонските военачалници, които му причинили не малко тревоги. За обединението на царството си той направил още нещо. По негова заповед било извършено бракосъчетание на видни македонски пълководци с персийски принцеси. Сам Александър дал пример като взел за жена дъщерята на победения от него персийски цар Дарий. Примерът на царя и пълководците бил последван от повече от десет хиляди македонски войници и командири. Но Александър не доживял да довърши съединението, което замислял. След една пиянска оргия във Вавилон той се разболял и на 13 юни 323 г. пр. Хр., само 40 дни преди да навърши 33 години, умира. След смъртта му гръцката хегемония бързо губи своята сила, за да се стигне до 168 г. пр. Хр., когато Македония преминала под римска власт, а по-късно, през 142 г. пр. Хр. била анексирана. Забележителното в пророчеството за третото царство е, че то е представено с медния корем на статуята. И тук, както при вавилонското и персийското царство, символът съвсем не е случаен. Ако златото било любимият метал на Вавилон, среброто на Мидо – Персия, то медта е била гръцко предпочитание. Тя била главно средство за размяна и най-характерна за силата им. Цялото въоръжение на гръцките войници – шлемове, щитове, мечове, даже и бойните им топори, всичко било от мед. Но освен практически в символа на медта, характеризиращо третото царство, Бог е вложил още три идеи. Първо – идеята за упадък. Медта идва след златото и среброто. Второ – идеята за завоевания. Гърците се славели със своето медно оръжие, още от времето на Омир, когато всички други войски носели само проста платнена тога. Трето – идеята за много бърз, но кратковременен успех. Медта има много силен блясък, но много бързо се окислява и потъмнява. Точно такова беше царството на Александър Велики. Блесна за кратко време след светкавичните победи на Александър и бързо потъмня след неговата смърт. И тук пророчеството се оказва поразително точно! Даниил продължава: “Ще се издигне и четвърто царство. Яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.” (Даниил 2:40) Символът за четвъртото царство, което ще владее света е толкова точен, че никой не може да сбърка при тълкуването му. Само една световна империя е наречена желязна и това е Римската империя, която просъществува от 168 г. пр. Хр. – 476 г. сл. Хр. А защо е наречена желязна? Има няколко основни причини: Една от тях е, че докато гърците използвали медта, римляните употребявали изключително желязото. Римската армия със сигурност била една желязна армия. От главата до петите римските войници били облечени с железни доспехи. Оръжията им били изработени също от желязо. С желязо покривали и бойните си коне. Другата причина е в характера и поведението им. Римляните били хора с желязна дисциплина, железни били и сърцата им. Със своята невероятна жестокост и мощ римските армии “строшавали и стривали” всичко под краката си като с желязо. Историкът Госен пише: “Всичко в тях беше от желязо. Управлението им беше желязно, непреклонно, твърдо, съкрушаващо, куражът им беше железен, жесток, кръвожаден… Войниците им бяха от желязо… Дисциплината им беше желязна. Тяхното иго над победените беше желязно, тежко, непоносимо… Сърцата им бяха железни, никога не познаваха милостта. Те проливаха кръвта на човеците като вода.” Една трета причина откриваме в желязната им администрация. Римляните създали сложна и съвършена административна система, която позволявала да се управляват от разстояние различните народи, влизащи в границите на Римската империя. Този тип управление бил непознат дотогава. То било републиканско по характер и така Рим става първата република в историята.Но въпреки желязната сила на тази империя, според пророчеството и тя нямаше да бъде вечна. След шест века световно господство и тя рухва… В 476 г. последният римски император бе детрониран от германския главатар Одоакър. И отново слушаме пророческия глас на Даниил. “А после си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото, смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.” (Даниил 2:41-43) Удивително! След четвъртото световно царство пророкът не казва, че ще се издигне пето, а нещо съвсем различно. Той говори за разделени царства- едни силни като желязо, а други по-слаби като глината. Всъщност пророкът не можеше и да каже нещо друго, защото проследявайки металите на статуята, които символизираха световните царства и щяха да следват едно след друго, той беше стигнал пръстите на краката на този колос. А там имаше пет глинени и пет железни пръста, т.е. много и различни царства. Кои са тези царства? Във II и III в. сл. Хр. Римската империя навлиза в дълбок нравствен и икономически упадък. Рим е вперил очи в културата на Гърция и страстно иска да подражава на разюздания гръцки начин на живот и на източния разкош. Особено по времето на цезарите оргиите и чувствените удоволствия са нещо съвсем естествено. Семеен живот в съвременния смисъл на думата почти не съществувал в Рим. Рядко се срещали семейства, които водели нормален начин на живот. Онези, които умеели да мислят и да учат, били малко. Народът искал само “хляб и зрелища”.Нямало нито свободна воля, нито свободен ум. Големите пътища, развалините на блестящите постройки, традицията за законност и власт, които оставил Рим за удивление на следващите поколения, не могат да скрият от нас, че целият този външен блясък бил изграден с цената на множество пречупени воли, унищожен интелект и осакатени желания. Изкуството и литературата, науката и философията – рожби на свободния и независим ум – бледнеят и загиват в такава атмосфера. Плагиатство и занаятчийство се ширели в изкуството, а педантизъм – в науката. В онези дни човешкият дух бил безсилен. Рим пропадал все повече и повече. От състоянието на разлагащата се Римска империя се възползвали народите, населяващи Северна Европа и част от Азия. Като малки хищни акули те започнали да откъсват къс след къс от кървящото туловище на Западната Римска империя. Така в периода от 351 до 476 г. те образуват на нейната територия своите държави. Да споменем някои от тях – херули, остготи, вестготи, алемани, сакси, суеви, бургунди и др. Историците изброяват 25 народа. Държавите, които те образуват съществуват и до днес. Алеманите образуват Германия, франките – Франция, суевите – Португалия, вестготите – Испания, саксите – Англия, бургундите – Швейцария… И както пророчеството отбелязваше-едните са по-силни (желязото), а други- по-слаби (глината). Другата подробност в пророчеството е, че тези европейски държави ще правят всякакво опити да се обединят, но това никога няма да стане. Какво ни казва историята? Най-напред опитът за обединение е чрез сключване на международни бракове (“ще се размесят с потомците на други родове човеци”). При избухването на Първата Световна война почти всички управляващи европейски династии били в роднински отношения помежду си, но обединение така и не настъпило, а напротив, дошла войната… Правени са опити обединението да стане и със сила. Людвиг XIV се опитва да направи това в VIII в., Карл V в XIII в., Наполеон в XIX в., Кайзер Вилхелм II и Адолф Хитлер в XX в. Милиони все още живи хора си спомнят пронизителния глас на Хитлер, когато в безкрайните си високопарни речи обрисуваше целта на нацизма: “Германия над всички.” Но четирите прости думи “няма да се съединят” се оказаха по-силни от мощните германски армии. Нещо интересно! Когато Хитлер побеждава неудържимо, в адвентното списание “Знамения на времето” се отпечатват статии за разгрома на Хитлер. Трябвало е много вяра, оптимизъм и кураж, за да се пише така. Но това са били хора, които са познавали Бога от личен опит, хора, които са знаели, че няма сила нито в този свят, нито в цялата Вселена, която може да изтрие Божиите думи “няма да се съединят”! И те се оказват прави, а Хитлер победен. Европа остава разделена и така ще остане до края, защото Бог е казал това… Стигнали до пръстите на краката на статуята, които бяха от желязо и глина, ние разкрихме само една част от истината - цялостна и завършена сама по себе си и все пак половината от всичко, което има да ни каже Бог с тези символи. Възхитителното и неповторимо при Бога е, че с малко думи и символи казва много неща. И тук, както и в символите с предишните метали, Бог е вложил повече от една идея. Другата част от истината е следната: Проследявайки историческото изпълнение на пророчеството, ние открихме безпогрешно, че с металите на статуята бяха представени световните царства. Всеки метал си има своята стойност и по много забележителен начин отразява най-важната характеристика на даденото царство. Златото – символизира славата и престижа на Вавилон, Среброто- представлява финансовата мощ на Персия, Медта – военната мощ на Гърция, Желязото – административната сила на Рим. Накрая идва глината. Съвсем основателно можем да мислим, че и тя има някакво специално значение, че и тя представлява някакво царство, някаква власт. До сега в пророчеството металите представляваха политическата власт. Но тук вече нямаме метал, а грънчарска глина. Това може да означава само едно – посочената тук власт ще е съвсем различна от останалите. Коя ли ще е тази власт? Самият символ (грънчарска глина) ще ни помогне много за правилното тълкуване на пророчеството. При изследване на Библията ние ще открием, че грънчарската глина често е използвана от библейските писатели, за да изразят идеята за сътворяването: “Но сега, Господи, Ти си наш Отец: ние ще сме глината, а Ти – грънчарят ни, и всички сме дело на Твоята ръка.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|