(4 Царе 23:34) Може би се питате защо беше необходимо фараонът да променя името на новия цар? Ето и отговорът:
Елиаким,първото име на царя, означава- “Бог обитава на високо.” Новото име Йоаким означава- “Бог поставя на високо.” В еврейската държава по право Бог определяше царете. Той казваше – Саул, Давид, Соломон… Сега фараон Нехао поставя царя! Какво означава промяната на името? Скритото послание тук е: Цар Йоаким е на високо място, но богът, който го е поставил там, е фараонът, а не еврейският Бог. По този начин явно се демонстрираше превъзходството на египетския бог над Бога на евреите. Това беше една често срещана практика в древността. Победата на един народ над друг винаги се преписваше на неговия бог. И това задължително трябваше да бъде изразено по някакъв начин. В изследването на книгата Данаил ние често ще срещаме тази практика. Случаят, който разгледахме, отразява нагледно този начин на мислене на древните хора.
Как се развиват следващите събития?
След направената промяна, юдейското царство отново е на страната на Египет. Фараон Нехао е поставил в Ерусалим угоден нему цар, който трябва да следва неговата политика. Това обаче не се харесва на Вавилон. В 605 г. пр. Хр. Армиите на Вавилонския престолонаследник Навуходоносор II провеждат успешни битки срещу египтяните при Кархемиш и Хумат. С падането на гарнизоните Египет фактически остава без сила. След тези блестящи победи, през лятото на 605 г. пр. Хр., Навуходоносор се отправя към Ерусалим. Армиите му влизат в юдейската столица. Това става в третата година от царуването на Йоаким. В Ерусалим Навуходоносор заставя Йоаким да подпише нов договор с него, който поставя Юдея на страната на Вавилон. Навуходоносор обаче няма голямо доверие в Юдейския цар и взема необходимите мерки, които трябва да гарантират изпълнението на договора. Той отвежда със себе си във Вавилон отбрани младежи от царски род като заложници, които трябва да осигурят послушанието на Юдейския цар. Между тях са Данаил и тримата му приятели. Като знак за превъзходство на неговия бог Мардук над еврейския Бог Йехова, Навуходоносор взема и голяма част от свещените съдове от Ерусалимския храм и ги отнася в своята държава, за да ги постави в съкровищницата на своя бог. За целия тогавашен свят това означава: Вавилон побеждава Юдея, Мардук побеждава Йехова. Отново срещаме този начин на мислене у древните народи!
Обърнете внимание как започва вторият стих: “И Господ предаде в ръката му…” Еврейският глагол “предава” е същият, който е използван за земята Ханаан, която Господ ще даде на евреите.
“Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието Си…”
