Да заспиш в един свят,а да се събудиш в друг
Изтегляне 104.41 Kb.
|
| 4. Затворници на свобода
Ето че дойде време да се разделим с изолацията.Сигурна съм,че на много хора ще им липсват 4-те стени -кутийката щастие за двама.А за хората на село не ми се мисли.Съжалявам ги.Те не успяха да изпитат величието на панелните блокове,а вместо това стояха по дворовете си.Жал ми е,че докато гражданите имахе един тъй прекрасен прозорец към света-телевизорът(средстото за масова манипулация),хората на село имаха планини,реки,нивя... Потресаващо е ,но целта на курсовата работа не е да съжаляваме хората,а да се опитаме да разберем случвалото се. Така май настоящата вирусна заплаха днес във всичките ѝ прояви и ефекти се превърна в генерална репетиция за възможните глобални заплахи утре. Икономическите, политически, екологични заплахи, които досега са проблем на отделните страни, днес са реални в глобален план. Глобалните проблеми, пред които се изправя човечеството са рисковете, които развитието носи. Както подчертава Улрих Бек „Ускоряването на процеса на модернизация създава пропаст между света на невъзможния за пресмятане риск, в който ние мислим и действаме, и света на несигурностите, които ние създаваме и които също не могат да бъдат пресметнати.” .Той говири за причинени от човека бедствия и нови рискове,които не могат да бъдят калкулирани и в резултат на това светът става непредставим.Или още рискът нанася глобални и непоправими поражения,които не могат да бъдат компенсирани по никакъв начин.И щом тези рискове не могат да бъдат калкулирани,как сега аз да говоря за света утре?Как да знам какво ни чака,какви ще са последиците от „ковид-19” в световен мащаб?Как изобщо може да говорим за контролиране на каквото и да било?Май отново ще се върна към съжалението към хората...нали все пак на това ни научи вирусът-солидарност,загриженост...Светът не можах да оправя,не можах да разбера какъв ще е и е след тази пандемия,но искам да разкажа за това как се промени животът на една готвачка след ковид-19.Жена на средна възраст,родом от с.Дълбок извор, община Първомай. На всички ни е ясно как започна вирусът и кой от секторите пострада най-много-този на търговците и ресторантьорите.Като жена по професия готвачка,нашият пасивен респондент също остана без работа,разбира се неплатен отпуск.И какво си мислите правеше жената по цял ден?Правилно...гледаше телевизия.От сутрин до вечер тя попиваше информацията от всички брифинги и новини.А коя е една от най-обсъжданите теми в научните трудове-именно манипулирането на масите посреством медиите.Това сполетя и респондентът Х.Тя бе атакувана,но не от вируса, а от сериозна психическа атака.В нея се отключи най-силната епоция-страхът.Именно той отваря достъп до неосъзната сфера и така се заражда паниката.Човек с разклатена психика не може да мисли трезво над нещата.Не реагира адекватно и ето това има фатални последици.Без достатъчно движение,без чист въздух,без работа,без пари...все неща премахващи стреса.Жената стана не затворник в собсвения си дом,а затворник в собствения си свят.Или иначе казано,колкото и неприятно да звучи ,пасивният ни респондент се наложи да посещава психиатър.Тя не успя да свали короната от вируса... Това бе единият случай,който ме накра да се замисля върху това до колко този вирус е реален.Съществува ли? Съмнението ми стана още по силно,след като разбрах,че в една пловдивска болница е забранено на медицинските лица да се изследват за ковид-19.Историята,разбира се е по-дълга,с повече примеру,но от съображения за сигурност не мога да я разкажа,тъй като веднага ще се разбере за кое болнично заведение става въпрос.А и целта ми не е да разказвам приказки,дори не искам да давам отговори на поставените въпроси по горе.Искам просто да разбера до кога ще бъдем манипулирани,до кога ще бъдем кукли на конци?До кога ще се опитват да отвличат вниманието от важните за хората въпроси,чрез непрекъснатото насищане на медиите с незначителни съобщения.Защонатоварват гражданите с неща,от които няма смисъл?За да нямат време да мислят ли? Изтегляне 104.41 Kb. Сподели с приятели:
|