Дами и господа

Мярка №40 от него е именно ЗИД на ЗВМД.Предвидено е да се усъвършенства правната уредба по отношение въвеждането на 8 Директиви на ЕС и да се създадат правни норми с цел пряко прилагане на 3 Регламента на ЕС.

Законът следва да осигури прилагането на изброените регламенти:

*/в този смисъл е и становището на Дирекция “Координация по въпросите на ЕС” към МС/*

Позицията на вносителя, че настоящият проект, както е посочено доклада до МС се въвежда антикризисна мярка на Правителството относно ограничаване на бюджетните разходи и че въвеждането на останалите ще се има в предвид при последващи изменения на ЗВД е най-малкото нецелесъобразна. На свое заседание на 11.01.2012г МС прие решение за приемане на План за действие за 2012 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.

Това означава ли, че през няколко месеца ще се изменя и допълва закона ?! Подобна честа смяна на законови правила и норми водят до правна несигурност и негативни последици.

Сега действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност е изготвен и приет във връзка с поетите ангажименти по Глава седма “Земеделие” от преговорната позиция за присъединяване на Република България към Европейския съюз, като основната цел при приемането му е създаването на оптимална нормативна база за въвеждане на ветеринарното законодателство на Европейския съюз в националното ни законодателство. В него са въведени 53 европейски директиви.

което предполага необходимостта от нотификация на тези норми пред Европейската комисия -3 месеца преди въвеждането им на основание Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 22.06.1998г,въведена с ПМС 165/2004г. Процедурата за нотификация изисква държавата-членка да изпрати проекта за нормативен акт, чрез съответната информационна система и да изчака три месеца реакцията на останалите държави-членки и на ЕК. Ако има становища те следва да се вземат предвид при приемането на нормативния акт.

поради липса на справка посочваща релевантните актове на Европейския съюз, с които е направена хармонизация на регламентираната материя /изискуема по чл.35 от УП на МС и неговата администрация/

- не е направена съпоставка, доколко предлаганите в проектозакона изменения и допълнения кореспондират с вече поети ангажименти от страната ни като държава – членка на ЕС;

-въвеждат се нови разпоредби на национално ниво, които следва да са съпоставими с правото на ЕС, с цел постигане на достатъчна степен на съответствие с европейското законодателство и др., все изисквания заложени в нормотворческия процес.

Предвид всичко казано до тук, изцяло кореспондиращо и с изразените становища на Дирекция “Координация по въпросите на ЕС” към МС, МИЕТ и Министерство на правосъдието, и с цел постигане на достатъчна степен на съответствие с европейското законодателство, считаме че настоящият законопроект следва да бъде подложен на цялостен и задълбочен анализ и да се изготви изцяло нов проект за закон, съобразен с европейското право.

Това, че проектът в по-голямата си част е разработен въз основа на спешната антикризисна мярка на Правителството по отношение на ограничаване на бюджетните разходи, не е достатъчно основание за приемане на един неработещ закон, който би довел до постигане на обратен за икономиката ефект.

4. В мотивите към проекта е записано “В законопроекта се предвижда и регламентацията на някои административнонаказателни разпоредби за нарушения на европейското законодателство, които досега липсваха и нямаше правно основание за търсене на отговорност на нарушителите.”

При преглед на текстовете обаче е видно, че се касае за една единствена разпоредба ,която е твърде обща и неясна с оглед ефективното и налагане, а именно:

“ Чл. 480е. (1) Който извърши нарушение на този закон или на регламент на Европейския съюз, или на актове по прилагането им, за което няма конкретно наказание по тази глава, в зависимост от тежестта на нарушението се наказва с глоба от 150 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.”

Прави впечатление, че в законопроекта са предвидени санкции и глоби, включително заличаване от регистъра предимно за практикуващи ветеринарни лекари. По този начин се нарушава установения в европейските страни принцип: производителят на хранителни продукти е директно (без посредник) отговорен за спазване на всички правила, за да може да вземе участие на пазара. По този проект собственикът на животни е клиента-възложител и по силата на договор с практикуващ лекар се извършват мерките по ДПП и ПНЛБЖ. Следва да се заложат механизми за обвързване възложителя, а не на изпълнителя за изпълнението на мерките.

Относно отговорността на държавния/общински лекар Директива на Съвета 96/93 в чл. 5, ал. 2 предвижда, наред с наказанието, разследване на случая и предприемане на мярката “временно отстраняване от служебни задължения по сертифициране”. Това изискване на директивата не е отразено в законопроекта и ние предлагаме да залегнат в административно наказателните разпоредби реципрочни на предвидените за практикуващите ветеринарни лекари санкции за нарушения на закона за държавните ветеринарни лекари.

В законопроекта се предвижда още съсловната организация на ветеринарните лекари в България, посочена в Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, да се преобразува във Федерация на ветеринарните лекари в България –ФВЛБ.

В законопроекта не е отчетен правният факт, че Българският ветеринарен съюз не е частноправно сдружение по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Българският ветеринарен съюз /БВС/ е създаден като корпорация на публичното право с публичноправни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо практикуващите ветеринарни лекари. Законът за съсловната организация е един от законите, чрез които държавата изпълнява задължението си да закриля здравето на гражданите и да им осигури качествено и добросъвестно ветеринарномедицинско обслужване като поверява на самите ветеринарни лекари, чрез управляваната от тях корпорация да ръководят професията като най-целесъобразен способ за контрол върху спазването на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика, както и за надлежно управление на професията. Предложеното в законопроекта превръщане на един самофинансиращ се корпоративен публично правен субект в конгломерат от частноправни сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е лишено от правна логика и в противоречие с действащото законодателство и европейска практика.

Опитите чрез изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност да се “преурежда” статутът на съсловната организация на ветеринарните лекари в България, регламентиран в Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари и да се променя името и. Българският ветеринарен съюз е единствената представителна съсловна организация на ветеринарните лекари, създадена по силата на специален закон и в съответствие с Директива 2005/36/ЕО е грубо на рушение на национални и европейски правни норми. Тя е член на няколко международни организации и подобна промяна ще се отрази негативно върху имиджа на България. Остро възразяваме и срещу “целта” за създаване на тази ФЕДЕРАЦИЯ - “...да обедини всички съществуващи до момента сдружения...”, като се игнорира фактът, че Българският ветеринарен съюз е създаден като корпорация на публичното право с публичноправни функции. Механичен сбор между корпоративен публично правен субект, какъвто е БВС и съществуващи сдружения с идеална цел – субекти на частното право е най-малкото нелогичен.

Считаме, че създаването на такава федерация, под претекста за обединяване на всички ветеринарни лекари, които упражняват професията, е пореден опит от страна на ветеринарната администрация в структурата на МЗХ и БАБХ да се администрира свободна, регулирана професия, което е без аналог и начин да се игнорира становището на ветеринарната колегия, обединена в самоуправляваща се и саморегулираща се неправителствена организация, като се “даде глас” на среди - близки до управляващата ветеринарна администрация при “решаването на проблеми в сектора”.

ПРОФЕСИЯТА

• 
  Секторните директиви (78/1026/ЕИО), (78/1027/ЕИО) и впоследствие Директива 2005/36/ЕО, обединяваща регулираните професии, са заложени текстове указващи, че следва да се разграничат изискванията по отношение на първоначалния достъп до професията, от една страна и упражняването ѝ, от друга-това в законопроекта не е заложено;
  
• 
  Член 3 от Директивата дава легални дефиниции на понятията
  

“професионален стаж” е действителното и законосъобразно упражняване на съответната професия в държава-членка;

Всяка приемаща държава-членка, в която определена професия е регламентирана, взема предвид квалификациите, придобити в друга държава-членка, и прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система за признаване, обаче, не е пречка за държавите-членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила,  мотивирани с обществения интерес. Правилата от този тип се отнасят, например, до организацията на професията, професионалните стандарти, включително такива, отнасящи се до професионалната етика, и контрола и отговорността.

• 
  Заинтересованото лице предоставя услуги със същите права и задължения както и гражданите на приемащата държава-членка; за него се прилагат дисциплинарните разпоредби от професионален или административен характер, които се прилагат в тази държава-членка.
  

Открит остава въпросът, предвидената в законопроекта държавна помощ съвместима ли е с изискванията на европейското право? Не се посочва и не става ясно, в поле на кой регламент е помощта, за да не бъде обявена за незаконосъобразна и несъвместима с общия пазар.

Режимът на държавните помощи има за задача да не допусне предоставянето на държавни помощи, които изкривяват конкуренцията чрез поставянето на определени предприятия в по-изгодно положение от други, и да позволи мерките на държавна подкрепа, които са оправдани от гледна точка на общия интерес.

Извършването на мерките по ДПП и ПНЛБЖ от ветеринарните лекари е услуга от обществен интерес т.е обществена услуга.

Въз основа на прилагания от Комисията подход

в тези случаи в акта или в серията от актове трябва да се уточнява поне:

а) съдържанието и продължителността на задълженията за предоставяне на

обществена услуга;

б) предприятието и при необходимост — съответната територия;

в) същността на всички изключителни или специални права, предоставени

на предприятието от въпросния орган;

г) параметрите за изчисляване, контролиране и преглед на компенсацията;

както и

д) мерките за избягване и възстановяване на свръхкомпенсации.
"Обществен интерес" са основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване, защита на потребители, получатели на услуги и работници, добросъвестност на търговските сделки, борба с измамите, опазване на околната среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, опазване на националното историческо и културно наследство, цели на социалната и културната политика.

*РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 800/2008 НА КОМИСИЯТА и СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията,предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес

1. 
   Кога компенсирането за услуга от обществен интерес е държавна помощ?
   

на които следва да отговаря компенсацията за услуга от обществен интерес, за да не се счита за държавна помощ. Тези условия са:

• 
  В законопроекта не се регламентират изискванията за временно предоставяне на ветеринарно медицински услуги и трайно установяване на територията на Р.България, като за трайно установените да се прилага режима предвиден за местните ветеринарни лекари-с оглед недопускане на дискриминация спрямо тях, а за лицата временно предоставящи услуги да се регламентира начина и обема на извършвани дейности. Тези текстове трябва да се разработят, както за граждани на ЕС така и за лица от трети страни.
  
• 
  При изготвянето на проекта е нарушен основен принцип на гражданското право – свободата на договаряне и автономията на волята. Предвидено е лечението и профилактиката на животните да се осъществява по договор между собственика им и регистриран ветеринарен лекар като образецът на договора в частта му за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните ще се утвърждава от Изпълнителния директор на БАБХ, който не е страна по договора.
  
• 
  С проекта е нарушен и друг основен обществен принцип – принципа на пазарната икономика. Същият изисква цените на стоките и услугите да се определят според търсенето и предлагането, а не административно. В този смисъл е недопустимо Министърът на земеделието и храните да определя едностранно цени, а още по-малко максималните цени, по които ще се заплаща изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и профилактика, по договор, по който той не е страна.
  

• 
  Паралелно със свободата на установяване и свободното установяване европейските норми сочат, че е целесъобразно да се осигури контрол върху професионалната дисциплина на доставчиците на услуги като тези компетенциии са възложени на професионалните организации. Компетентен орган за признаване на професионалната правоспособност на практикуващите ветеринарните лекари да бъде съсловната организация като ясно се отдиференцират академична и професионална правоспособност.По този начин ще се гарантира професионална независимост на практикуващите ветеринарните лекари като се даде реално право за регулиране и определяне реда и условията за придобиване на професионална правоспособност и практика;
  

• 
  Договорът дава възможност на държавите-членки да запазят правилата си за лица, които не са техни граждани, по отношение на обществената политика, обществената сигурност или общественото здравеопазване (член 46, параграф 1 и член 55 от Договора за ЕО).