Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Тридесет спици се съединяват в главината От тяхното небитие
(загубата па тяхната индивидуалност) Възниква полезността на колелото. КОЛЕЛОТО СЕ ДВИЖИ заради главината, заради центъра, там има празнота. Ако не съществуваше празнота в центъра, колелото нямаше да може да се движи. То се движи чрез празнотата. Оформи глината в съд; От неговото небитие (в празнотата на съда) Възниква полезността на съда. Пробий врати и прозорци в къщата (стената). От тяхното небитие (празното пространство) Възниква полезността на къщата. Следователно от съществуването на неща извличаме полза. А чрез несъществуването си, нещата ни служат. Това е начинът, по който човек може да стане тотален н цялостен, а да си цялостен, за Лаодзъ означава да си свещен. Не съществува друга святост. Това не е култивиране на религиозни ритуали, нито дори формиране на нравственост. То няма нищо общо с характера. Святост означава живот, който е цялостен, живот, който не е отхвърлил нищо, живот, който не познава отхвърлянето, живот, който не е казал "не" на нищо, живот, който приема, приема противоположностите, живот, който не прави избор. Животът без избор, е свят. Святостта идва от същите корени, като целостта. Ако ти си цялостен, си свят и ако си цялостен, това означава, че едновременно си живот и смърт. Не криеш факта на смъртта и не се опитваш да скриеш вътрешната си празнота, пустота. Не се опитваш да я напълниш с боклуци. Наслаждаваш се също и на чистотата на празнотата. Нищо не е така чисто, както празнотата, нищо не би могло да бъде - защото когато има нещо, възниква нечистотата. Само празнотата може да е абсолютно чиста. Ала ние толкова се страхуваме от празнотата. Хората идват при мен и ми казват, че е много трудно да си сам, защото човек започва да усеща своята празнота. Тогава започваш да търсиш приятели, тогава търсиш любовници, а цялото усилие от самото начало е обречено, защото човек, който се страхува от своята празнота, не може да обича истински. Той се страхува. Дълбоко в себе си се страхува Как може да обича? Когато се вълнува и претендира, че обича някого, той просто се опитва да избяга от себе си, от своята празнота. Опитва се да забрави, че някъде вътре в него има празнота и нищо. Опитва се да запълни тази празнота с присъствието на някой друг - а другият прави същото. Повече от деветдесет и девет процента от любовните афери на този свят са фалшиви. Рано или късно разбираш, че всичко е било заблуда. Влюбените разбират, че са били лъгани, заблуждавани. Те си мислят, че ги е лъгал другият, н никога не считат, че и те са правили същото на другия. И не разбират нещастието на човешкото същество и неговата глупост; Ако разбираха собствената си глупост, това, което правят, щяха да могат да изпитват състрадание към всички. Когато не можеш да си сам, в тишина, това означава, че се страхуваш от своята самота, искаш да я изпълниш с някого. Преструваш се. Другият приви същото с теб, той не може да бъде сам. Два индивида, които не могат да бъдат сами, се опитват да бъдат заедно; това ще се превърне в голямо нещастие, в ад. Ако не можеш да обичаш себе си в своята самота, как може другият да те обича? Как можеш да очакваш някой да те обича, ако ти не можеш да обичаш себе си. Ако твоята самота ти е толкова отегчителна, рано или късно и другият ще бъде отегчен от самотата ти. Не можеш да я напълниш, тя е нещо, което не може да се запълни. Тя е нещо, което съществува като част от твоето същество - не можеш да я запълниш, тя трябва да остане.празна. И ще остане празна. Всички усилия да я запълниш пропадат. Затова първото нещо е да се настроиш към тази празнота, да я допуснеш, да я изживееш. Не я потискай и не бягай от нея. Чувствай я, радвай й се - и постепенно ще разбереш нейната красота. Когато разбереш красотата на своята самота, тя се превръща в усамотение. След това вече не е празна, не е нищо. След това е чистота - толкова е чиста, че е безформена. Винаги помни разликата между усамотението и самотата. Самотата е като рана. Самотата означава, че ти липсва другият. Самотата означава, че непрекъснато мислиш за другия, че непрекъснато копнееш за другия. Другият е в твоята фантазия, в твоя ум, в мечтите ти. Другият не е истински, той е измислен, но другият е тук и понеже не е истински, се чувстваш самотен. Когато започнеш да усещаш своята самота, другият изчезва напълно от ума ти. Той вече не помрачава сънищата ти, не докосва повече твоята чистота. Ти си щастлив със себе си, ти си екстатичен със себе си, наслаждаваш се на себе си. За първи път си настроен към своето битие / небитие. Ти си едно цяло. Сега можеш да се влюбиш. Сега любовта може да повече. Но сега любовта ще е споделяне, няма да е бягство. Сега можеш да споделиш своето битие - а също и небитието си. Сега можеш да споделиш своята цялостност. Сега можеш да разрешиш на всеки, който е отворен, открит, да се присъедини към твоята отвореност, сега можете да се превърнете в партньори във вечното пътешествие. Тази любов няма да е обсебваща, защото ти си готов по всяко време да останеш сам. Всъщност си щастлив да си сам, щастлив си да сте заедно - не правиш избор И в двата случая ти е добре. Каквото и да е положението, се чувстваш щастлив. Сега твоето щастие не може да бъде унищожено. Другият може да му се радва и да го споделя, но не може да го унищожи. Ти можеш да го споделяш и разпространяваш, и да го да наш на целия свят; имаш толкова много от него, че можеш да благословиш целия свят с него. А то продължава да расте; колкото повече го раздаваш, толкова повече намират от него. Сега вече не си скъперник; сега съществото ти не е стиснато, ти не си затворен, не се страхуваш. Можеш да даваш, можеш да споделяш, защото познаваш и своето небитие. Сега не се страхуваш да бъдеш небитие. Сега определено знаеш, че то е част от твоето същество и от неговата красота; то е твоето вътрешно пространство, в което можеш да навлезеш, вътрешното светилище, истинският храм. Храмът съществува в теб. Ако изследваш тялото си, то е близо до пъпа. Затова индуистите са се превърнали в съзерцатели на пъпа. На Запад хората се смеят; когато някой медитира, те казват: "Пъпа ли си гледаш?" Индуистите познават в тялото... точката на смъртта, която японците са нарекли хара, индуистите са нарекли храм на тялото. Те затварят очи и откарват съзнанието си в храма на тялото. Твоето тяло е храм, защото те носи теб. А от този храм навлизаш по-навътре откриваш своето небитие - това е един по-велик храм на битието. Тялото се превръща във врата и когато достигнеш до вътрешното си светилище, заобиколена от небитието, на трона соди Божественото. Това е центърът на небитието. Онзи ден някой попита как е възможно вътрешната празнота да притежава център. Да. Тя има само център ц никаква периферия - навсякъде е център и никъде не е периферия Това е нелогично... защото самата логика е нелогична и неуместна в живота. Животът притежава своя собствена логика и основата на житейската логика е, че противоположностите не са противоположности, а са взаимно допълващи се. Празнотата притежава център. Виж колелото - в центъра има празнота, главината. Колелото е материя, главината е нематерия. Но когато влезеш вътре, положението става обратното: в главината е битието, а колелото е от небитие Небитието е просто аурата на твоето битие, светлината ш твоето битие, пространството на твоето битие, териториите на твоето битие. И е красиво, защото е абсолютно празно -не се страхувай от него. В началото изглежда като смъртта ако му позволиш, то се превръща във възкръсване. След всяка вътрешна смърт следва възкръсване. Това е значението на историята с възкресението на Исус - не че физически е възкръснал, а че е преминал през смъртта, кръста, и е достигнал до най-съкровения живот. Трябва да прекосиш празнотата - това е кръстът. Всеки човек трябва да я прекоси. Никой друг не може да носи този кръст вместо теб, трябва ти да носиш собствения си кръст. 11 докато не го направиш, докато не прекосиш празнотата, няма да достигнеш до най-вътрешния център. В този най-вътрешен център, ти вече не си индивид, превърнал си се в самия Бог. Индуистите казват: Ахам Брахмасми; индуистите казват: Аз съм самият Бог. Това твърдение идва от онези, които са достигнали най-вътрешната точка, които са прекосили територията на небитието и са достигнали до светилището, където се намира Бог, а теб те няма. Но ти се опитваш да се измъкнеш от него, не знаеш как да го използваш. Ако си празен и няма какво да правиш, започваш да правиш нещо ... каквото и да е. Пускаш радиото, или телевизора, четеш вестник, четеш роман, отиваш в кръчмата или в клуба -правиш различни неща. Можеш да правиш нещо, каквото и ла е, но не можеш да не правиш нищо. Хората казват, ако нямаш нещо смислено за правене, прави нещо безсмислено, само не стой без работа. Остани празен. Просто като седи празен, човек идва до най-голямата си среща с живота - човек се среща със собствената си смърт. Ако можеш да преминеш през това, ако можеш да преминеш през него танцувайки, пеейки, радвайки му се, ако можеш да черпиш сили дори от празнотата, тогава нищо не може да те унищожи, ти си постигнал вечното, неразрушимото, безсмъртното. Затова моето ударение винаги е върху танцовата медитация Това не е само външен танц. Външното не е нищо друго, освен тренировка за вътрешното. Ти танцуваш, продължаваш да танцуваш външно - но постепенно възниква вътрешният танц, и тогава можеш да танцуваш вътрешно и да се насочиш към вътрешния център, самата сърцевина на битието. Запомни - само танцът може да пресече пътя на смъртта, само дълбокият смях може да надвие смъртта. Човек може да носи своя кръст само щастливо, радостно, в екстаз - ако е тъжен, сериозен, това ще се превърне в страхотно бреме. Собствената ти празнота ще се превърне в такова ужасно бреме, че ще ти се поиска да избягаш от нея - ще излезеш от нея и ще отидеш в света. Научи се как да танцуваш външно, само като обучение, като учебен предмет, за да стане възможен вътрешния танц. Той е настроение, атмосфера - танцът е атмосфера, гой няма отношение към някаква танцова активност. Той е атмосфера, вътрешно извиране на щастие, едно вътрешно пулсиране на блаженство. Само в тази лодка можеш да пресечеш територията, която е много трудно да бъде пресечена. Иначе човек бяга. В момента, в който се изправиш срещу вътрешната си празнота, ти побягваш, изплашваш се до смърт. Затова толкова много хора никога не мислят за себе си. Те мислят за целия свят, тревожат се за целия свят, но никога не мислят за себе си, защото това прилича на докосване до отворена рана отвътре. Страхуват се Не се страхувай. Съществуването на нещата е хубаво; Можеш да спечелиш от него, но то не е достатъчно. Докато не научиш как да бъдеш обслужван и от празнотата, ти не си изучил изкуството, тоталното изкуство. Ако знаеш само как да живееш, познаваш само половината от изкуството; ако знаеш и как да умреш, тогава познаваш цялото изкуство п цялото изкуство ще те направи цялостен. Запомни, докато не умреш, не можеш да се родиш отново. Такъв, какъвто си, трябва да преминеш през смъртта. Д ти твърде много се придържаш към живота. Това няма да ги помогне - смъртта ще дойде. А смъртта идва по два начина. Единият, обикновеният начин по който тя идва: ти си се вкопчил в живота и тя идва като враг; бориш се с нея, съпротивляваш й се, правиш всичко възможно, за да я избегнеш. Как можеш обаче да я избегнеш? В деня, в който се раждаш, смъртта ти е сигурна; всяко раждане носи семето на смъртта. Всъщност, в живота не съществува нищо по-сигурно от това. Всичко останало е само вероятно, а смъртта е сигурна. Тя ще настъпи. Не можеш да я избегнеш, можеш да я отложиш за малко, но това няма да промени ситуацията. Тя ще настъпи. Единият начин е да срещнеш смъртта като свой враг, който е начинът, по който деветдесет и девет процента от хората се срещат със смъртта - и пропускат. Заради своята враждебност, те не могат да я използват, не могат да спечелят от нея, не могат да я накарат да им СЛУЖИ. Съществува и друг начин: да приемеш смъртта като приятел, да я приемеш като най-съкровената част от твоето същество, да й се наслаждаваш, да я посрещнеш, да си готов за нея н когато дойде, да я прегърнеш. Внезапно качеството на смъртта се променя. Тя вече не е смърт, превръща се във врага. Вече не те унищожава; обратно, тя ти служи. Тя те води към безсмъртието. Умри - ще трябва да умреш. Но умри с грация. Не качвам да умреш като стоик. Не ти казвам да умреш като абсолютно контролиран човек. Не - казвам ти да умреш грациозно, красиво, все едно пристига приятел, почуква на вратата ти, а ти си щастлив. Прегръщаш приятеля си и го каниш да влезе, и толкова дълго време си го очаквал... Ако можеш да обичаш смъртта, ти ставаш безсмъртен; ако можеш да разбереш небитието, тогава твоето същество се превръща в самата основа на битийността, самата основа на Бога. Ако можеш да обичаш небитието, тогава нищо не може да те унищожи, надраснал си времето и пространството. Тогава си станал едно с цялото и това представлява святостта - да станеш цялостен, означава да си свят. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|