Дао. Трите Съкровища
ЗА ПОЛЕЗНОСТТА НА НЕБИТИЕТО
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗА ПОЛЕЗНОСТТА НА НЕБИТИЕТО 17 юни 1975 г.
| ЗА ПОЛЕЗНОСТТА НА НЕБИТИЕТО
Тридесет спици се съединяват в главината От тяхното небитие (загубата на тяхната индивидуалност) Възниква полезността на колелото. Оформи глината в съд; От неговото небитие (в празнотата на съда) Възниква полезността на съда. Пробий врати и прозорци в къщата (стената). От тяхното небитие (празното пространство) Възниква полезността на къщата. Следователно от съществуването на нещата извличаме полза. А чрез несъществуването си, нещата ни служат. ЗА ПОЛЕЗНОСТТА НА НЕБИТИЕТО 17 юни 1975 г. НАЙ-ДЪЛБОКАТА СЪРЦЕВИНА на битието е небитието: Основата на битийността е нищото. Когато казвам нищото, нямам предвид нищото - имам предвид единствено не-нещото6. Формата съществува върху основата на безформеността. Формата се ражда от безформеността, също както вълните възникват от морето, а след това формата изчезва, отново се разтваря в безформеността. Името възниква от безименното, пада обратно, връща се към първичния си източник, отново се превръща в безименно. Животът се ражда от смъртта и отново се връща в смъртта. Най-основното нещо, което трябва да се запомни е, че тези противоположности, не са противоположности, те взаимно се допълват. Смъртта не е против живота, несъществуването не е против съществуването, небитието не е против битието. Те са полюсите на едно и също явление, което се издига над цялото разбиране. Понякога то изразява себе си като битие, а понякога като небитие, но едно и също нещо се изразява и чрез двете. Това трябва да се разбере толкова дълбоко, колкото е възможно, защото цялата ти садхана, усилието ти, насочено към крайното разбиране, ще зависи от него. Ако не си готов да станеш небитие, никога няма да успееш да бъдеш истинско, автентично същество. Прилича на парадокс. Исус е казал на своите ученици: Докато не загубите себе си, няма да успеете отново да намерите себе си. Ако се вкопчите в себе си, ще бъдете унищожени, ако не се вкопчите, ще бъдете спасени. Той казва, че ако навлезеш в небитието, само тогава можеш да спасиш битието. В Индия съществува една много древна и красива притча в Упанишадите. Един велик мъдрец, Уддалака, бил попитай от своя син, Светкету: - Татко, кой съм аз? Какво е това, което съществува в мен? Опитвам се и се опитвам, медитирам и медитирам, но не мога да го открия. Светкету бил малко момче, но повдигнал много труден въпрос. Ако някой друг беше задал този въпрос, Уддалака лесно щеше да му отговори, но как да помогне на едно у дете да разбере? А той повдигнал най-трудния от съществуващите проблеми. Уддалака трябвало да изработи някакво помощно средство. Казал: - Иди и намери нигротово дърво и ми донеси от него елин плод. Детето се затичало; донесло малък плод от нигротово дърво. Бащата казал: - Разрежи го. Какво виждаш вътре в него? Детето казало: - Хиляди малки семенца. Бащата казал: - Избери някое семе и го разрежи. Какво виждаш в него? - Детето казало: - Нищо. Бащата казал: - От това нищо възниква цялото голямо дърво. В семето, в неговия център, съществува нищото. Ти го разряза - там няма нищо, и от това нищо възниква съществото на това голямо дърво. Същото е истина и за теб, Светкету. И се родило едно от най-великите изказвания, които някога са произнасяни: Тат-твам-аси, Светкету. - "Това си ти, ти си това, Светкету." Ти също си това нищо, което съществува в сърцето на семето. Докато не откриеш това небитие в себе си, няма да достигнеш до автентичната истина. Можеш да се занимаваш с теории, можеш да философстваш, но няма да разбереш. Момчето медитирало върху своето нищо и станало съвсем безмълвно. То съзерцавало, радвало се на това нищо, почувствало го много дълбоко. Но след това се появил нов въпрос. След няколко дни отишло отново при баща си н казало: - Мога да почувствам, но нещата все още не са много ясни, те са смътни, като че ли всичко е обгърнато от мъгла. Мога да разбера, че всяко нещо се ражда от нищото, но как нищото се смесва с "нещото"? Как биването се смесва с нищото? Как битието се смесва,с небитието? Те са парадоксални. Бащата отново изпаднал в затруднение - когато въпросите се задават от деца, е много трудно да им се отговори. Почти деветдесет и девет процента от отговорите, които получават децата на своите въпроси, са неверни - просто отбиват номера. Те ги лъжат. Но Уддалака не искал да лъже сина си. И неговото любопитство не било просто любопитство, то било задълбочено търсене. Той наистина се интересувал. Тялото му може и да било детско, но душата му била древна. Трябва да се е борил в миналото, да се е опитвал усилено да проникне в тази тайна. Той не бил просто любопитен - интересувал се истински. Въпросът не бил възникнал случайно в ума, той имал дълбоки корени. Бащата казал: - Върви и донеси чаша с вода. Момчето се върнало с чаша с вода. След това бащата казал: - Сега върви и донеси малко захар. То донесло захарта и баща му казал: - Смеси я с водата. Захарта изчезнала във водата, а бащата казал: - Можеш ли сега да отделиш захарта от водата? Момчето казало. - Сега това е невъзможно. Дори не мога да видя къде отиде захарта. Бащата казал: - Опитай се. Момчето се загледало във водата, но не могло да забележи никаква захар; тя била се разтворила, превърнала се във вода. След това баща му казал: - Опитай я. Момчето я опитало, била сладка. Бащата казал: - Виж, също като това. Може би няма да успееш да решиш какво е битие и какво е небитие; те се смесват едно с друго също като водата и захарта. Можеш да опиташ и да разбереш, че във водата се съдържа захар. Може и да не успееш да ги разделиш в момента - в действителност никой не може да ги отдели едно от друго, защото те не са разделени. Водата и захарта могат да се разделят - това било просто средство, което да помогне на детето да разбере -но небитието и битието не могат да се разделят, животът и смъртта не могат да се разделят. Невъзможно е. Те не са отделни, как можеш да ги разделиш? Винаги съществуват заедно. Всъщност, да се каже, че съществуват заедно, не е точно, защото самата дума "заедно" носи в себе си понятие-ю за "двойствеността". Те не са заедно, те са едно. Само се проявяват като две неща. Откъде си възникнал? Разсъждавал ли си някога върху този основен въпрос - откъде си възникнал? Нищото. Къде отиваш, накъде се насочваш? Нищото. От нищото към нищото.,, и между двете състояния на нищото се появява битието. Реката на битието тече между бреговете на нищото. Битието е хубаво, но небитието също е хубаво. Животът е добър, но смъртта също е хубава - защото животът не може да съществува без смъртта. Обикновено мислиш, че смъртта е против живота, че го унищожава. Не, грешиш. Без смъртта животът не може да съществува и един миг. Тя го поддържа. Тя е самата му основа. Понеже можеш да умреш, затова можеш и да се родиш. Животът и смъртта не са две отделни неща, а две крила - двете крила на едно и също явление. Науката винаги е смитала, че религията говори с парадокси, ирационално, алогично. Но в последните няколко години в науката и в частност във физиката, се роди явление, което може да ти помогне да разбереш срещата на битието и небитието. Явлението е известно като черна дупка. По някакъв начин науката достигна до разбирането, че в космоса съществува някакво пространство, което представлява дупка, черна дупка - небитие. В началото това е било трудно да се повярва, но сега, постепенно, понятието става все по-ясно и определено - защото науката също чувства, че всяко нещо съществува със своята противоположност. Как може съществуването да съществува без несъществуването? Животът съществува със смъртта, любовта съществува с омразата, състраданието с гнева - как може съществуването да бъде, без да е налице несъществуването, по някакъв начин да не е включено в него? То трябва да е налице. Те са правили изследвания, и след това един учен получил Нобеловата награда за откриването на черните дупки. Черните дупки са дупки в космоса, където не съществува нищо, дори и пространство. И те са много опасен феномен, защото ако нещо попадне в черна дупка, то просто изчезва, защото черната дупка превръща всяко нещо в несъществуване. Откриването на черните дупки реши много загадки. Само преди няколко години в Америка станало следното събитие, един военен самолет летял в небето. Със самолета имало връзка и в един момент връзката изчезнала Веднага изпратили друг самолет, за да го търси: какво се случило? Точно след същия интервал от,време, след половин час, връзката с втория самолет била прекъсната. Станало опасно. Били изпратени три самолета наведнъж в същото направление, за да открият първите два. Точно след половин час и трите самолета изчезнали, връзката с тях се изгубила. И никога не се установило нещо за петте самолета, какво станало с тях. След тях не останала никаква следа. Ако са се разбили, щеше да се открие нещо от тях. Те не биха могли да продължават вечно да летят... какво се е случило? Сега предполагат, че са попаднали в черна дупка; просто влезли в черна дупка и изчезнали. Черната дупка означава силата на несъществуването, силата на небитието. Ако си хванат в нея, всичко просто изчезва, не остава никаква следа, защото материята се превръща в нематерия - ти се дематериализираш. Трябва да си чувал думата "материализация"; слушал си за чудеса, че има хора, които материализират разни неща от нищото. Но не си чувал думата "дематериализация", че нещата могат просто да се превърнат в нематерия, просто да изчезнат. Случвало се е много пъти. Веднъж един кораб, на който пътували седемстотин пътника, изчезнал - такъв голям кораб! Когато напуснал последното пристанище, всичко било наред; но той никога не пристигнал в следващото пристанище. А разстоянието не било голямо, било доста близо. Ако корабът беше потънал, със седемстотин човека на борда, все някой трябваше да оцелее. А ако никой не беше оцелял, тогава поне останките от кораба щяха да бъдат открити. Но никога нищо не било намерено. Той просто изчезнал. Трябва да е попаднал на плаваща черна дупка. Това се случва всеки ден, но когато нещата стават всеки ден, те започват да не се забелязват. Внезапно умира човек. Какво се е случило. Влязъл е в черна дупка. Само преди минута беше добре - дишаше, говореше, беше жизнен, в съзнание - а само след секунда не е останало нищо, само едно разлагащо се тяло. Какво се е случило? Нещо е изчезнало в несъществуването. Смъртта е черна дупка. Учените твърдят, че звездите също се раждат и умират. Те живеят милиони години, но не в това е въпросът. Раждат се - откъде възникват? Точно сега се раждат милиони звезди. Точно както се раждат хиляди деца, така се раждат и хиляди звезди. Възникват от нищото. Никаква материя не съществува преди това; има само обширно пространство, след това се ражда някаква мъглявина - мъглата се появява от нищото. Мъглата започва да се концентрира, да се събира, започва да става все по-плътна. Това отнема милиони години. Също както на детето му трябват девет месеца, за да бъде родено, на нищото са му необходими милиони години, за да се кондензира и да се превърне в звезда. След това в продължение на милиони години звездата живее, след това умира. След това постепенно отново се разпръсква, става все по-безплътна, превръща се в пара пушек. Милиони години лежи на смъртно легло, и след това един ден изчезва. Пространството, в което се е намирала звездата, сега се е превърнало в черна дупка; тя се е превърнала в несъществуване. Ако попаднеш на тази черна дупка, ще бъдеш погълнат. Когато една черна дупка поглъща цяла звезда. Това е такова грандиозно явление! Нашето слънце е звезда от средна величина. То е шестдесет хиляди пъти по-голямо от земята. Ако нашето слънце - шестдесет хиляди пъти по-голямо от земята - умре... един ден то ще загине. Учените твърдят, че то ще живее още около четири хиляди години. Защото вече е старо, болно, трябва да влезе в болница - но няма болници за звезди. То умира. Още четири хиляди години, и един ден него няма да го има. Най-напред ще изчезне светлината, след това ще изчезне материята, а след това то ще се превърне в черна дупка. Пространството, в което някога се е намирало слънцето и където то вече не съществува, ще се превърне в страхотен водовъртеж на нищото. Ако земята попадне в него - край. Ще бъде размазана за миг - нищо върху нищо. А има по-големи звезди, нашата е от средна величина. Милиони големи слънца съществуват, много от тях вече са умряли. Да се отиде до Луната е нищо, но след като напуснем Слънчевата система, ще възникнат проблеми, защото тогава можеш да се натъкнеш-на черна дупка, а това предварително не можеш да узнаеш. Твоят кораб може просто да бъде погълнат, и за него никога нищо няма да се чуе. Тези черни дупки са другата част на съществуването: те са не-съществуване. И така трябва да бъде, защото съществуването трябва да бъде уравновесено от несъществуването. Лаодзъ силно е вярвал в несъществуването. Той е първият, който е довел ползата от несъществуването до неговата върховна слава. Разбира се, не е знаел нищо за черните дупки, иначе щеше да говори и за тях. Бил е обикновен човек, живял е на село, живял е простия живот на селянина - суров, обикновен, не твърде култивиран и цивилизован. Бил е против цивилизацията, бил е за природата. Притежавал е прости сравнения: колелото. Казва, че главината на колелото, центърът на колелото, е празен, но цялото колело зависи от него. Главината се нарича пъп на колело - защо? Защото е като пъпа, който съществува в твоето тяло. Съвсем близо до пъпа според японците съществува точка, която те наричат хара. Хара е черната дупка в твоето тяло. Японците са открили, следвайки идеята на Лаодзъ, че някъде в тялото смъртта трябва да притежава свой дом. Смъртта не идва отвън, тя не е някаква случайност, както хората си мислят. Хората казват, че смъртта идва. Не, смъртта не идва, смъртта се развива в теб; не е вярно, че някъде по пътя на живота, ти срещаш внезапно смъртта. Ако беше така, тогава щеше да е възможно да се изработят методи за избягване на смъртта, за да бъде заблудена тя или да не достигнеш до тази точка, в която те чака смъртта, да я подминеш или да изпратиш някой друг вместо теб. Щеше да съществува такава възможност, ако смъртта идваше при теб отвън. Но ти носиш смъртта в себе си като зародиш. Тя се ражда заедно с твоето раждане, всъщност тя съществува и преди теб. Ти се раждаш от нея. Смъртта трябва да притежава някакво място в твоето тяло. Затова японците изследвали тялото, за да открият къде се намира черната дупка. Тя е точно под пъпа. Пет сантиметра под пъпа е разположена точката на смъртта. Тя е много фина точка. Може би си чувал думата харакири; думата произлиза от хара. Хара означава черната дупка вътре в тялото, а харакири означава самоубийство, да се използва черната дупка. Японците са станали много ефективни в убийството на себе си; никой не може да убие себе си така ефикасно както японците, защото те са открили точното място на смъртта. С малък нож, те пронизват хара; не се пролива и капка кръв. Самоубийството е безкръвно и не се изпитва никаква болка, никакво страдание - животът просто изчезва. Те се докосват директно до черната дупка в тялото, точката на смъртта. Ако прережеш гърлото си, ще умреш, но ще има силно страдание - защото от гърлото до хара има голямо разстояние; това разстояние смъртта трябва да го измине. Затова, ако бъде отсечена главата на някой човек, сялото остава живо в продължение на няколко минути; то продължава да трепери и да се гърчи, защото не си пронизал директно хара. Японците могат да убият себе си толкова лесно и безмълвно, че когато видиш някой, който си е направил харакири, който е извършил самоубийство, върху лицето му няма да забележиш никакъв знак на смъртта; лицето му ще изглежда така живо, както винаги. Той просто е изчезнал в черната дупка, без никаква борба. Тази хара в тялото е небитието. Тя е отсъствие, тя е нищо. Даоистката практика се състои в това, да се събудиш в хара. Изработили са един вид дишане за тази цел; наричат го коремно дишане. Не можеш да откриеш по-спокоен човек от даоиста, който практикува това коремно дишане и се е настроил към него. Ти дишаш от гърдите. Навсякъде по света дишат с гърдите, което е плитко дишане. Може би заради страха от смъртта, не дишаш с корема, защото когато дишаш с корема, дъхът достига до хара. В такъв случай докосваш смъртта. Страхувайки се от смъртта, упражняваш плиткото дишане. Запомни, когато си уплашен, дишането ти ще бъде плитко. Когато те завладее страхът, няма да можеш да дишаш дълбоко - дишането незабавно става плитко. Всеки страх по същността си е страх от смъртта; може и да не го осъзнаваш, но тялото ти знае къде се намира смъртта: не отивай там. Твоето тяло е мъдро, по-мъдро от ума ти -трябва да бъде, защото умът е съвсем нов посетител. Тялото съществува по-дълго време от ума, преминало е през хиляди животи, животи без ум, и е натрупало много мъдрост. Когато се страхуваш, спираш дишането или започваш да дишаш много плитко, страхувайки се да се приближиш до смъртта. Дълбокото дишане поглъща смъртта в живота, дълбокото дишане създава мост между живота и смъртта; страхът изчезва. Ако можеш да дишаш дълбоко с помощта на корема, страхът ще изчезне напълно. Затова японците могат да се самоубият много по-лесно, отколкото кой и да е друг на света. Прилича на игра. Могат да се самоубият заради такива дребни неща, че никой не може да разбере причината за това, защото те знаят, че животът и смъртта не са разделени, че са едно. Смъртта също е и живот - другият аспект на едно и също явление. Тя е почивка. Ако дишаш дълбоко, ще почувстваш цялото си тяло отпочинало. - една релаксация, отсъствие на напрежение. Наблюдавал ли си някога дишането на малкото дете? Те диша от корема. Можеш да го наблюдаваш и да видиш. Това е начинът, по който Лаодзъ би искал всеки човек да диша. Това е даоистката йога: също като малкото дете, коремът се повдига и се спуска, а гръдният кош остава абсолютно неподвижен, все едно няма никакво отношение към дишането - и той няма отношение към дишането. Но има много проблеми: страхът от смъртта - не можеш да дишаш дълбоко, там е хара. Съвсем близо до хара - жизнената точка, която си нарекъл сексуалния център - това също те плаши. Ако дишаш дълбоко се надига сексът Затова хората, които се страхуват от секса, не могат да дишат дълбоко. Ако дишаш дълбоко незабавно чувстваш, че потиснатият секс се събужда, започва да тече във вените, в кръвта ти. Разбира се, така и трябва да бъде: центърът на живота трябва да е до центъра на смъртта. Хара, центърът на смъртта и сексът, центърът на живота, са един до друг, толкова близо, че почти се докосват - двете страни на монетата. Затова в секса хората също се страхуват, защото заедно със секса започва да пулсира и смъртта. Истинското сексуално преживяване е също така и преживяване на смъртта: ти умираш. Затова хората толкова много се страхуват от секса, толкова се страхуват от жените; не съм срещал много хора, които да не се страхуват от жените. Страх... жената те е родила, тя би трябвало да носи и твоята смърт. Виж индуисткото понятие за Кали, Майка Кали. Тя е едновременно живот и смърт, даващата и взимащата. Красива жена, но черна, черна като смъртта; красива жена, но много опасна - толкова опасна, че танцува върху тялото на собствения си съпруг, почти убивайки го. Шива е легнал, а тя танцува върху тялото, почти смачквайки го. Тя носи огърлица от черепи, а в една от ръцете си държи отрязана глава, съвсем скоро отрязана с капеща от нея кръв. На Запад не могат да разберат, защо майката трябва да е толкова опасна, защо една красива жена, трябва да бъде изобразявана по такъв ужасен, страховит начин. Индуистите по-добре знаят. Те са проникнали в загадката на живота по-добре от всеки друг. Знаят, че сексът и смъртта са съвсем близо един до друг, толкова близо, че са почти едно и също нещо. И когато сексуалният център започне да пулсира и да изпраща вълните си по цялото тяло, центърът на смъртта също започва да пулсира. Затова оргазмът се е превърнал просто в дума. В секса ти не достигаш до оргазъм - не можеш. Докато не приемеш смъртта, не можеш да достигнеш до оргазъм, защото оргазмът означава загубата на целия контрол, оргазмът означава загубата на ума, оргазмът означава, че цялото тяло пулсира в екстаз, всяка негова фибра и клетка. Цялото тяло празнува в непознато блаженство, и умът вече не е контрольор и манипулатор. Мъжът е способен само на локален оргазъм - който не е нищо друго, освен еякулация, изобщо не е оргазъм. Защото ако оргазмът те завладее, тогава ти вече не съществуваш - завладян си едновременно от живота и смъртта. Тогава те завладява страхът. От хиляди години жената не е достигала до оргазъм. Не смятам, че в момента дори н два процента от жените в Индия достигат до оргазъм. Едва преди няколко години мъжът осъзна, че и жената може да достигне до оргазъм - това е било нещо потиснато, защото ако жената постигне оргазъм, тя ще полудее до такава степен, че ще се превърне в Кали. Така ще се побърка от екстаза, че може да започне да танцува върху гърдите ти и вече няма да е на себе си. Ще се превърне в нещо друго - природна стихия, вихрушка, буря. Ще се смее и плаче и никой няма да знае какво ще се случи; но всички съседи ще разберат, че жената е достигнала до оргазъм. Сексът е толкова примитивна работа - а ние сме го превърнали в нещо толкова потайно и секретно, извършвано на тъмно. Партньорите дори не се виждат и жената е възпитана да остава абсолютно пасивна, да не се движи, поради страх. Защото щом веднъж познае щастието да полудее напълно, тогава става неконтролируема. Нито един мъж няма да може да я задоволи, защото жената може да достига до множество оргазми, а мъжът само до един. Жената може да достигне само за минути най-малко шест оргазма - от шест до шестдесет. Ще е невъзможно за всеки мъж да задоволи жената, а тя ще полудее, защото е толкова естествена - по-добре е да я потиснеш. Сексът е бил потискан като част от смъртта. На света са били потискани само две неща, сексът и смъртта. Такова е моето наблюдение: когато дадена цивилизация потисне секса, не потиска толкова много смъртта, защото от това няма нужда - потискането на секса е достатъчно. Когато дадена култура потисне смъртта, нея не я е грижа за секса, не е необходимо - потискането на смъртта ще свърши работа. Ако потиснеш едното, са потиснати и двете, защото те са заедно - и трябва да бъдат освободени и двете. Тогава живееш върховно, но живееш на ръба на смъртта. Превръщаш се в битие, но винаги гледаш в небитието. В това е неговата красота, също и неговият ужас. Всъщност, всички естествени, хубави неща, са и ужасни. Бог не е само прекрасен, Бог е и ужасен. Той не е само загадка, не е само мистериозен, той е и ужасен; той не е само живот, той е и смърт. И когато потиснеш своето битие или своето небитие, ти изоставяш мостовете; и тогава не можеш да достигнеш до съществуването. Бъди като съществуването, само тогава има мост; тогава си свързан и съединен с него. На Запад, след Фройд, на секса са дали известна свобода, но са започнали да потискат в по-голяма степен смъртта. На Запад никой не говори за смъртта - като че ли не съществува. Има дори специалисти, които нагласяват така мъртвото тяло, че то изглежда като живо - изрисувано, вписано. Умира жена; гримират й лицето, обличат я в красиви дрехи и я носят така, сякаш е заспала дълбоко, а не е умряла. Това е страхът от смъртта: не искаш да погледнеш в лицето й. Гробищата се създават на края на града и там поставяш красиви мраморни камъни; украсяваш ги; украсяваш смъртта по такъв начин, че да се отървеш от нея, за да не се налага да се изправяш срещу нея - а смъртта е самият източник на живота. Използвай живота, използвай и смъртта: това е посланието. Използвай битието, използвай и небитието. И не се страхувай от нищо, защото нищо, което е твое, не може да ти бъде отнето; нищо, което притежаваш, не може да то бъде отнето. А това, което не притежаваш, не го притежаваш; то вече ти е отнето, не можеш да го носиш със себе си дълго време - а ако го носи, носиш просто излишен товар. Опитай се да разбереш изказванията на Лаодзъ. За ползата на небитието той казва: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|