Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Може ли човек, който преживява състоянията на гнева и състраданието, също така да живее в състоянията на любовта и омразата?
ДА. Когато човек е тотален, той е тотален - безусловно. Но неговата омраза притежава различно качество, неговата омраза е дори по-любвеобилна от твоята любов и неговият гняв е по състрадателен от твоето състрадание. Понеже той живее тотално, всичко приема ново качество. Каквото и да прави, то е различно. Не можеш да го съдиш от твоята позиция, защото не знаеш какво представлява тоталностга. Познаваш омразата, познаваш любовта - понякога си обичал, зърнал си нещо от любовта, понякога си мразил, зърнал си нещо от омразата, но никога не си бил тотален. Ако беше тотален, любовта ти щеше да е различна: щеше да притежава интензивността на омразата. Забелязвал ли си някога факта, че любовта ти никога не притежава силата на омразата? Когато мразиш някого, го мразиш истински. Когато обичаш, обичаш горе-долу. Когато обичаш, никога не влагаш себе си напълно. Но когато мразиш, ти наистина мразиш силно - наблюдавал ли си факта, че състраданието ти е безсилно, може би просто една фасада, маска, а гневът ти е истински? Всичко, което е погрешно, изглежда истинско, а всичко, което е прекрасно, изглежда неистинско. Когато човек е тотален, неговата любов е толкова силна, колкото омразата му. А когато един човекът на тоталността мрази, неговата омраза носи в себе си и тоталната любов - той може да мрази, само защото обича и може да се гневи, само защото изпитва състрадание. Не, трудно е. Ще предизвика дълбоко объркване в теб, защото точно сега не можеш да го разбереш, точно сега твоето разбиране не е узряло за него. Ще трябва да го изпиташ. Изостави равнодушието. Необходима е смелост. Най-голяма смелост е необходима, за да живееш живота си тотално, защото в такъв случай човек никога не знае, какво ще му се случи. А ти винаги се страхуваш. Обичаш някой; страхуваш се да си ядосан с него или нея, защото не знаеш, дали наистина го обичаш или не. Не знаеш, дали наистина любовта ще може да издържи на гнева. Ще оцелее ли любовта от гнева? Затова трябва да потиснеш гнева, защото се страхуваш. Не си наистина сигурен, дали любовта ти съществува. Притежаваш определено чувство - може би е то, може би не е - едно смътно чувство. Живееш в мъгла, винаги заобиколен от пушек; нищо никога не е ясно, възприятията ти са постоянно замъглени. Така че се страхуваш: този гняв може да разруши твоята връзка, може да развали отношенията ви. Не! Потисни гнева! Тогава потискаш гнева; гневът се превръща в част от теб. И когато обичаш, в любовта ти влиза и гнева. Виж двама влюбени, които правят любов. Ще забележиш, че има насилие. Любовният акт не е грациозен. Погледни лицето на мъжа, който прави любов - то има израз, като че ли той се кани да убие жената. Може би заради това жените винаги затварят очите си, когато се любиш с тях: по-добре е да не виждат какво се кани да бъде или да направи този мъж. Цялата тази работа е направо гадна. Лицето се изкривява - а трябва да се изпълни с благодат, но наместо това се изкривява. Лица, които обикновено са красиви, стават грозни, като че ли човекът агонизира, като че ли не е в екстаз, а в агония. Погледни женското лице: лицето й е изкривено, гримът й е размазан. Лицето й вече не е красиво И тя като че ли изпитва някаква болка - потиска я. Дори докато правят любов хората се страхуват, че ако наистина навлязат тотално в нея, тя ще стане опасна. В ума им непрекъснато свети червена светлина: Спри! Не отивай по-нататък! Защото всичко, което са потискали, може да изригне всеки момент, то е тук, чука на вратата: Пусни ни! Затова не могат да се отпуснат дори в любовта, защото релаксацията може да бъде само, когато липсват предварителни условия. Не съществува обусловена релаксация. Ако релаксираш, релаксираш се за любовта, релаксираш се за гнева, релаксираш се за омразата. Все едно, когато отвориш вратата, ти я отваряш за врага по същия начин както и за приятеля си. Ако оставиш през нощта вратата отворена, има всички възможности в къщата ти да влезе както приятел, така и враг. Затова затваряш вратата. Но затворената врата е затворена и за двамата - както за приятеля, така и за врага. Никога не си бил способен наистина да се ядосаш, автентично. Не можеш да обичаш истински. Когато си тотален, правиш всичко истински, каквито и да са последиците, без никога да мислиш за последствията. Това е моята математика за живота - ако живееш тотално, каквито и да са последиците, това винаги е добре. Каквито и да са! Винаги е добре. А ако живееш фрагментарен живот, каквито и да са последствията, винаги е лошо. Можеш да отбележиш, основавайки се на своя живот, че водиш един много джентълменски живот - един хладък феномен, нито студен, нито горещ. Какво се е случило9 Нищо, почти нищо. Прахосал си себе си. Не се пилей повече. Бъди истински. Най-големите опасности възникват, когато си истински. Иначе всеки щеше да бъде истински. Има опасности, иначе защо толкова много хора са толкова неистински? - страхливи, уплашени, по някакъв начин опитващи се да манипулират. Малко по-удобен живот... ако искаш да живееш удобно, тогава е по-добре да си страхливец, но удобният живот не е нищо друго, освен удобна смърт. Истинският живот гори и от двата края. Той е пламък - винаги заобиколен от опасности, винаги заобиколен от смъртта. Когато те заобикаля смъртта, те заобикаля опасността. Само в този контекст животът може да достигне своя връх. Последния въпрос: Преди няколко дни една птица долетя, за да умре в краката ти. Може ли и ние, когато ни дойде времето, да дойдем и да умрем в краката ви? НЯМА да има нужда да идваш, аз ще бъда там. Ако ти наистина ме обичаш и ми вярваш, аз ще бъда там. Но недей да чакаш смъртга. Ако съм с теб в живота, само тогава мога да бъда с теб и в смъртта. Животът е критерият. Смъртта е кулминационната точка. Каквото има в живота, то достига своята кулминация в смъртта, превръща се в кресчендо. Ако ме чувстваш в живота си, близо до сърцето си, тогава непременно ще ме откриеш до теб и в смъртта си. Няма да има нужда да идваш, аз ще дойда. Но недей да чакаш за смъртта. Това най-напред трябва да се случи в живота. Всичко, което искаш да се случи в смъртта, трябва да му дадеш възможност да се случи преди това в живота, защото животът е подготовка за смъртта. И смъртта никога не е против живота, тя е неговия завършек. Всичко, което се е случило в живота, достига до своя връх в смъртта. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|