Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Мъдрите от древността притежават
неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането, Мъдрите от древността... НА ИЗТОК винаги старите, древните са тези, които са мъдри. Съществува смирение за себе си и за настоящето. Как може да си по-мъдър от баща си? Как може да си по-мъдър от дядо си, от прадядо си? Не, ти можеш да знаеш повече. Можеш да знаеш повече от Буда - може би вече знаеш повече от Буда - но не можеш да си по-мъдър. Всъщност, в мъдростта повече не съществува. Човек е или мъдър или не е - тук не съществува повече или по-малко. В знанието може да има повече и по-малко. Знанието е относително, мъдростта е абсолютна. Не можеш да си по-мъдър, а ако в действителност си мъдър, се чувстваш много, много смирен. Лаодзъ се е чувствал така смирен по отношение на себе си и по отношение на своята възраст, че винаги е говорил за мъдростта на древните. А ако отидеш при мъдреците на древността, ще откриеш, че те говорят за мъдростта на още по-древните. Ако се опитваш да разбереш източните трактати, в тях винаги се твърди, че това, което те казват, не е нещо ново, че на тях им е било съобщено, че са го чули. Затова индуистите имат две имена за своите книги: шрути и смрити. Шрути означава: "Ние сме го чули, слушали сме тези, които знаят." Смрити означава: "Съхранили сме го от тези, които знаят." Никой не твърди за себе си, че знае, защото самото твърдение: "Аз съм го познал" е твърдение на невжеството, "Аз"-ът е концентрирано невежество. Те се връщат все по-назад, и по-назад, и по-назад. В Упанишадите, ако се върнеш назад, ще кажат: Научих го от моя учител. Моят учител го е научил от неговия учител, той го е научил от неговия учител... И продължават по този начин все по-нататък, а в началото: Брахма, творецът на света, го е научил от самото космическо съществуване, от Брахман. Той го е научил от Брахман, Брахман е невидимото божество, а Брахма е видимото божество. Видимото божество го е научило от невидимото божество, а от Брахма започва Ганг. А след това учител след учител, учител след учител, дълга процесия - и "Аз само съм го чул." Това е един прекрасен феномен. Тук просто се казва, че нито един човек не съществува като остров, а има взаимозависимост. Цялото минало участва в теб - това е неговото значение. Ти не си сам тук, не си изникнал внезапно. Цялото минало се носи от теб - твоето съзнание е част от веригата, свързано е с цялото минало. От самото начало до настоящия момент всичко, което се е случило, се е случило с теб и ти си носителят на цялото минало. По този начин, във времето, се поражда връзката, чувството за връзката. Може да съществуват два типа на взаимозависимост. Единият е специален - ти си свързан с това дърво, това дърво е свързано с днешното слънце, слънцето е свързано с по-големите звезди, всичко в космоса е свързано - това е единият тип на взаимна зависимост. Съществува и друг тип на взаимозависимост, който се движи във времето: цялото минало се съдържа в теб. Ти си се появил като резултат от цялото минало и цялото бъдеше ще се появи от теб. Ти си плодът на цялото минало и ще се превърнеш в зародиша на цялото бъдеще. Така времето и пространството са взаимозависими, и в двете измерения ти си взаимосвързан. Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането, Какво представлява неуловима мъдрост? Те познават директно, познават непосредствено. Познават истината лице в лице, тя не е взаимствано знание. А когато мъдростта е директна, само тогава е мъдрост. Иначе не е нищо друго, освен маска за невежеството: продължаваш да криеш невежеството си чрез своето знание. А защо наричат мъдростта неуловима? Защо просто да не се нарече мъдрост? Какъв е смисълът да се нарича неуловима? Има смисъл. Мъдростта е директна, но е неуловима. Тя е директна, в смисъл, че човек се среща с живота непосредствено, но е неуловима в смисъл, че в живота никога не постигаш нещо директно. Трябва да се движиш по индиректни пътища. Опитай се да разбереш. На първо място, мъдростта е директна в смисъл, че не е взаимствана. При нея ти не взаимстваш ноу хау от някого и не го натрупваш в ума. Не, самият ти трябва да се срещнеш с него. В този смисъл тя е директна, по-директна отколкото знанието. Но все пак е неуловима, защото притежава свой собствен индиректен начин. Какъв е този индиректен начин? Ако искаш да бъдеш щастлив, не можеш да се движиш директно като стрела към целта на щастието. Ако го направиш, ще пропуснеш. Например, някой ти казва: "Когато плувам в реката, е толкова хубаво и се чувствам толкова щастлив и релаксиран, просто като плувам във водата под слънчевите лъчи. Забравям всички грижи, забравям цялото напрежение и съм толкова релаксиран, като че ли светът не съществува за мен. Чувствам се толкова щастлив, такова дълбоко блаженство ме завладява." В теб се проявява твоята алчност, и ти си казваш: "Тогава и аз ще опитам." И отиваш, но отиваш твърде директно. Умът ти не е в плуването, умът ти не е с реката, умът ти не е със слънцето, умът ти не е с вятъра. Умът ти е като стрела, летяща директно към целта на щастието - няма да я улучиш. Понеже животът е твърде свенлив, той се крие от хората, които са агресивни. Той разкрива себе си само на онези, които го убеждават по един фин и индиректен начин. Животът трябва да бъде убеждаван и прелъстяван. Животът е жена. Не бъди агресивен с него. Не можеш да го изнасилиш. И ако се опиташ да го изнасилиш, ще останеш с празни ръце, няма да получиш нищо от него. Можеш, да го изнасилиш. Точно това правят почти всички хора - опитват се да изнасилят живота. Защото да се влюбиш означава да рискуваш, да изнасилиш означава да рискуваш в по-малка степен - в това няма ангажименти. Но без ангажимент не можеш да научиш нищо. Ако не участваш, няма да бъдеш трансформиран. Отиваш на реката, но умът ти непрекъснато мисли и копнее за щастие. Не поглеждаш реката. Ти не си чувствителен, ти просто си лаком. Влизаш в реката, но се чувстваш уморен и не си релаксиран. Плуваш, но непрекъснато се питаш. "Къде е това щастие, за което ми говореше? Виждам слънцето, виждам реката, виждам духащия вятър, но къде е това щастие, за което ми говореше ти?" Това е директна атака. Никой не може да постигне щастието по този начин. Трябва да забравиш себе си в плуването и да забравиш, че си тук, за да постигнеш щастие. Да забравиш себе си и да забравиш своята лакомия, да забравиш своята цел - и когато целта е забравена, мишената е поразена. Аз мога да изглеждам парадоксален, но не мога да бъда нещо друго; безпомощен съм, защото това представлява животът. Забрави за мишената, и стрелата ще я порази; взирай се в целта, взирай се прекалено усърдно - и стрелата няма да я улучи. Не можеш да постигнеш. Ще се прибереш вкъщи и ще си кажеш: "Безсмислено е, опитах." Някой медитира и изпитва екстаз, а ти се чувстваш повлиян. Когато той се появи около теб, чувстваш, че притежава нещо, което ти не притежаваш. И питаш: "Какво става?" Той ти отговаря, че медитира и че това е такова блаженство - ела и опитай. Отиваш и опитваш, но се проваляш, защото винаги си директен. Не разбираш, че животът е от женски род, той наистина е жена. Ще трябва да го убеждаваш, ще трябва да играеш с него много игри, индиректни, неуловими. Не отивай и не питай направо жената: "Ще легнеш ли с мен?" Тя ще извика полиция. Бъди малко по-поетичен. Напиши на живота хубави любовни писма. Точно това представлява медитацията - да пишеш любовни писма на живота, да изпращаш многозначителни послания, но индиректни. Колкото повече животът започва да ти обръща внимание, толкова повече смелост набираш - но действай много внимателно; можеш да го изтървеш. Съвсем малко агресивност, и го изпускаш. Любов, щастие, медитация, истина - всичко, което е хубаво, може да се постигне само по един неуловим, фин начин. Затова Лаодзъ казва: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|