ЗА ЕСТЕСТВОТО НА ДАО
Дао е кух съд,
И неговата употреба е неизчерпаема.
Бездънна.
ЗА ДУХА НА ДОЛИНАТА
Духът на долината никога не умира. Нарича се Мистичната Жена. Вратата на Мистичната Жена е коренът на Небето и Земята.
Безспирно, безспирно, Изглежда да остава. Ползвай го И то ти служи с лекота.
ДАО. Трите Съкровища
ЗА ЕСТЕСТВОТО НА ДАО
13 юни 1975 г.
СВЕТЪТ НА ЛАОДЗЪ е абсолютно различен от света на философията, религията, етиката. Той дори не е начин на живот. Лаодзъ не преподава нещо - той е самото това нещо. Той не е проповедник, той е присъствие. Не притежава учение, което да ти даде - може да предложи и сподели себе си.
Ако беше философ, нещата щяха да бъдат лесни - ти би могъл да го разбереш. Той е мистерия, защото не е философия. Не е дори и анти-философия, защото и двете се основават на логиката. Той е абсурден. Философиите се основават на логиката, антифилософиите също се основават на логиката - така че антифилософиите също са философии. Нагарджуна, един прочут антифилософ, все пак си е философ. Той говори, убеждава, дискутира по същия начин, като всеки философ. Дискутира против философията, спори против философията, но аргументацията е същата. А логиката е блудница.
Има една история; един от най-забележителните ученици на Лаодзъ, Лиедзъ, я разказва... Лаодзъ, Джуандзъ и Лиедзъ - това са трите стълба на света на дао. Лаодзъ говорел с епиграми, афоризми; дори не ги развивал. Но Лиедзъ и Джуандзъ, бидейки ученици на Лаодзъ, не можели да спорят. Говорели с притчи, истории, аналогии. Тази дума непрекъснато трябва да се има предвид: дао не може да се обясни, могат да се правят само аналогии - указания. Дао не може да бъде обсъждано, то може само да бъде посочени. Затова е необходимо много съчувстващо сърце - това изобщо не е работа на ума.
Лиедзъ разказва една история, която веднъж се случила в неговия град: най-големият богаташ на града пресичал реката, а реката била придошла. Надигнала се страхотна буря н точно по средата на течението лодката се преобърнала. По някакъв начин лодкарят се измъкнал, но не могъл да спаси богаташа. Той се удавил. Започнали да го търсят.
Един рибар открил тялото - мъртвото тяло - но поискал невероятна цена за него и не го давал за по-малко. Семейството на богаташа не желаело да плаща толкова много само за едно мъртво тяло, та се вдигнало при специалиста по логика, съветника по законите, адвоката, за да питат какво да правят. Може ли да се направи нещо по законен път?
Адвокатът казал:
- Не се тревожете. Най-напред ми платете моята такса и след това ще ви кажа какво да правите.
Адвокатът взел своето възнаграждение и след това казал:
- Продължавайте да си го искате. Той не може да продаде на никого това мъртво тяло; накрая ще трябва да се предаде, защото никой няма да купи мъртвото тяло - затова продължавайте да настоявате.
Минали два, три дни. Семейството се вслушало в съвета. Рибарят започнал да се тревожи, защото тялото започнало да мирише и той усетил, че ще трябва да отстъпи и да вземе, каквото му дадат. Възникнал проблем - никой друг не искал да го купи - той също го почувствал. Как да се спазари? Но преди да реши каквото и да е, той също отишъл при съветника по законите - същия човек.
Онзи му казал:
- Най-напред ми плати таксата и ще ти дам съвет. Взел възнаграждението си и казал:
- Продължавай да упорстваш! Семейството не може да купи тялото от никъде другаде. Накрая ще трябва да се съгласят.
Логиката е блудница, проститутка. Тя може да е за, може да е против. Тя не принадлежи на никого. Затова логиката може да е за философията, логиката може да е и против философията.
Лаодзъ не е антифилософ, защото изобщо не е логик. Буда е антифилософ: той спори против философията. Нарджуна е антифилософ - спори против философията. Но е и Лаодзъ. Той изобщо не спори, просто изказва твърдения. Не се стреми да те убеди - не, не и Лаодзъ. Всеки друг по някакъв начин се опитва да те убеди, но не и Лаодзъ. Той просто заявява, без да го е грижа, дали си убеден или не.
Но неговата привлекателност е голяма Той съблазнява. Той убеждава. Без да се опитва да те убеди, той убеждава сърцето ти и ти не можеш да го обориш, защото той не излага аргументи. В това е красотата и в това е неговата сила Той просто излага факта. И не се стреми да ти обърне вярата, не се стреми да те направи свой последовател - не. Дори и ако си готов, той няма да те приеме. Но е съблазнителен. Неговата съблазнителност е много фина и индиректна. Тя не е агресивна. Тя е от женски тип.
Съществуват два типа съблазнителност. Когато един мъж съблазнява жена, той е агресивен. Опитва се по всякакъв начин, поема инициативата, поставя капана; прави всичко възможно; което може да направи. Една жена съблазнява по съвсем различен начин. Тя не взема инициативата, не поставя никакви капани, не търчи след мъжа; всъщност, преструва се, че не се интересува кой знае колко. Мъжът може да се провали, но жената никога не се проваля -това е женското съблазняване. Нейният капан е почти незабележим. Ти не можеш да се измъкнеш от него; в него няма вратички. И без да те преследва, тя те е уловила. Преследва те в сънищата ти - никога не чука на вратата ти, но те преследва в сънищата ти; никога не демонстрира някакъв интерес, но се превръща в твоята най-дълбока фантазия. Това е женският номер. А Лаодзъ вярва дълбоко в женския ум. Ще се срещнем с него.
Затова запомни... светът на Лаодзъ, не е свят на логиката, а на аналогията. Логиката е очевидна, директна - или ти ще бъдеш убеден, или ще убедиш опонента си; или ти ще се съгласиш с него, ще се превърнеш в негов поддръжник, или ще се превърнеш в негов враг. Трябва да избираш. При логиката умът ти трябва да е активен. Това е лесно, в него няма нищо трудно. Всеки спори. Повече или по-малко, всеки човек е логик; добър или лош всеки_човек е философ.
Ако искаш да разбереш Лаодзъ, старите средства няма да свършат работа. Трябва да поставиш логиката си настрана, защото той'не те преследва като логик, той не спори с теб - ако ти спориш с него, това ще е нелепо, защото той изобщо не води спорове. Просто дава аналогии.
Какво представлява аналогията? Ако аз притежавам известен опит, който ти нямаш, как трябва да ти го опиша? Единственият начин е аналогията: някакъв опит, който ти притежаваш - не е точно същият, който аз имам, но известно сходство има Затова казвам, че е като опита, който ти имаш - не точно като него, не точно същият, но някакво сходство съществува. Това сходство, когато се разбере, се превръща в мост
Затова тези, които са постигнали върховния екстаз казват, че той е като двама влюбени в гореща прегръдка, като двама влюбени във върховен оргазъм, той е като достигналия до своя връх сексуален акт. Това е аналогия. Те не твърдят, че той е точно това. Не. Не твърдят нищо подобно. Те просто казват, че в твоя опит не съществува нищо друго, което може да се превърне в мост.
Исус казва: "Бог е любов." Това е аналогия. В твоя живот най-висшето е любовта. В съществото на Бога най-нисшето е любовта. Най-нисшето в божественото и най-висшето в човека се срещат; това е границата. Най-висшето, до което може да достигне човека, е любовта; това е най-нисшето за божественото, ходилата на божественото. Но оттук, ако бъдат намерени стъпалата, можеш да о I криеш целия Бог. Затова Исус казва: "Бог е любов," Не че любовта е Бог, но в твоя опит не съществува нищо друго, чрез което може да се направи някаква аналогия.
Затова не приемай Лаодзъ буквално; всичко това са аналогии. Ако той каже: "Духът на долината", това е аналогия. Той казва нещо – не точно за долината, защото ти познаваш долината - чрез долината той ти дава усещането за нещо, което не познаваш. От това, което познаваш, той те води към това, което не познаваш. Аналогията означава прибягване към познатото, за да се обясни непознатото. Когато каже: "Духът на долината", той има предвид много неща.
Една аналогия винаги е много съдържателна. Логиката винаги е тясна, аналогията е широка, безкрайна. Колкото повече търсиш в нея, толкова повече можеш да откриеш чрез нея. Логиката е изчерпаема, аналогията никога не е. Затова книги като Даодъдзин или Бхагават Гита, или Проповед на планината на Исус, можеш да четеш непрекъснато те са неизчерпаеми. Непрекъснато продължаваш да откриваш нови неща, защото те са аналогии. Колкото повече се развиваш, толкова повече неща можеш да откриеш в тях; колкото повече можеш да видиш в тях, толкова повече се развиваш; колкото повече се развиваш, отново толкова повече можеш да видиш. Затова тези книги не са книги: те имат свой собствен живот, те са живи феномени. Не можеш да ги прочетеш веднъж и да ги приключиш; не, това не е начинът. Логичната книга може да се прочете веднъж и да бъде приключена, разбрана, можеш да я захвърлиш на боклука. Книгата на аналогията обаче е поезия: тя се променя заедно с твоите настроения, променя се заедно с твоето прозрение, променя се с твоето развитие. Дава ти различни погледи при различните състояния на твоя ум.
Аналогията е все една и съща - например - "Любовта е Бог." Човек, който не е познал нищо друго, освен секса и който е считал, че сексът е любов...
На Запад това се случва прекалено често. За сексуалния акт сега казват: "Правене на любов". Това "правене на любов" е абсолютно глупаво - не можеш да правиш любов, любовта не е действие. Сексът е действие; любовта не е действие, тя е състояние на съществуване - можеш да бъдеш в нея, но не можеш да я правиш. Падаш в нея, тя не е някакво усилие. Сексът може да бъде правен, не и любовта. Проститутката може да ти осигури секс, но не и любов -защото как можеш да правиш любов заради пари? Невъзможно! Как можеш да правиш любов за пари? Тя идва от само себе си. Тя има свои собствени мистериозни пътища. Ме можеш да я контролираш, можеш само да бъдеш контролиран от нея. Не можеш да я притежаваш, можеш само да бъдеш притежаван от нея. Сексът може да се прави, но не и любовта. Можеш да правиш секс, но не можеш да правиш любов - можеш само да бъдеш влюбен... Затова мъж или жена, които си мислят, че сексът е любов и че сексуалният акт е акт на любов, ще си мислят, когато Исус казва: "Любовта е Бог" - и разбира се, няма друг начин на мислене за тях, защото това е тяхната аналогия - че сексът е Бог.
В Швеция правят филм за любовния живот на Исус, защото считат, че човек, който е казал: "Любовта е Бог", трябва да има предвид, че сексът е Бог. Този филм ще бъде елин от най-скверните актове, възможно най-богохулният, защото във филма се опитват да изобразят как Исус прави любов според техните разбирания - въвлечен в сексуални актове. Нито една държава не е готова да им разреши да го направят. Но те ще го направят - сега е трудно да ги спреш. Любовният живот на Исус за тях означава просто неговият сексуален живот.
Аналогията ти я разбираш от твоята гледна точка. Аналогията може да ти даде толкова, колкото ти можеш да видиш в нея. Човек, който е обичал не само сексуално, но тотално... защото сексът е локален феномен, физически; в него няма нищо грешно, но той не е тотален. Когато стане тотален и ги обичаш някой човек тотално, не само сексуално - привличането не е само физическо, но н духовно – не само телесно - не че тялото е отречено при него, но привличането е по-голямо и телесното привличане е само един малък кръг в него -тогава ще разбереш "любовта е Бог" по един различен начин. За теб аналогията .ще стане по-дълбока.
Ако си познал любовта, която се издига над секса, при която сексът просто изчезва и цялата сексуална енергия се трансформира в екстаз - ако си познал тази любов, тогава "любовта е Бог" ще има друго значение за теб.
Затова аналогията зависи от теб. И книга на аналогиите като Даодъдзин трябва да се препрочита отново и отново тя е книга на живота. Не можеш просто да я прочетеш в издание с меки корици и да я захвърлиш. Тя е съкровище, което трябва да носиш със себе си; тя е дело за цял живот; тя е дисциплина за цял живот за навлизане в аналогията.
Логиката е повърхностна. Можеш да разбереш Аристотел, не е толкова трудно. Но когато се срещнеш с Лаодзъ... първия път можеш дори да не забележиш, че тук има нещо, но постепенно Лаодзъ ще започне да те преследва. Неговото привличане е от женски тип. Постепенно ще те завладее - трябва само да му позволиш. С логиката трябва да се бориш; при аналогията трябва да си отзивчив, трябва да я допуснеш, само тогава аналогията може да разцъфти. И така, Лаодзъ може да бъде разбран при дълбока отзивчивост и благоговение, с дълбока вяра и доверие. Няма друг начин.
Ако се заемеш с Лаодзъ с ума си, никога няма да достигнеш до него. Непрекъснато ще обикаляш около него -никога няма да докоснеш неговото същество. Заеми се с него чрез сърцето си. Аналогията е предназначена за сърцето; логиката е предназначена за ума.
Лаодзъ е повече поет. Запомни това. Не се спори с поета - ти слушаш поезията, поглъщаш поезията, декламираш я, дъвчеш я, позволяваш й да навлезе в теб, позволяваш й да се превърне в част от твоята кръв и плът, смилаш я. Забравяш думите, забравяш изцяло поезията, но нейният аромат става част от теб. Може да не си спомняш, какво е изпял този поет, но песента остава: нейният дъх, аромат, значението са проникнали в теб. Ти си се изпълнил със съдържание.
Лаодзъ може да бъде разбран, само ако се изпълниш с неговото съдържание. Дай му възможност. Отвори вратите. Той дори няма да почука, защото не е агресивен. Няма да се опитва да те убеждава, защото не вярва в аргументите. Той изобщо не е човек на ума, той е изцяло човек на сърцето. Обикновен е, неговите аналогии са тези на селянина - но са живи, сияйни, жизнени. Ако му дадеш възможност, внезапно ще бъдеш трансформиран - само едно разбиране, разбиране със сърцето, и ти ще бъдеш трансформиран от него.
Второто нещо, което трябва да се запомни е, че Лао Дзъ не е религиозен човек в обикновения смисъл. Не е богослов. Изобщо не е религиозен човек в смисъла, в който ми разбираш тази дума. Никога не е ходил в храм, никога не е провеждал богослужение, защото е открил, че цялото съществуване е храм и целият живот е богослужение. Той не е частично същество. Не разделя живота, живее го като неразделена река.
Ти разделяш: един час за храма, всяка седмица ходиш на църква. Неделята е ден за религията и религията постепенно се превръща в неделна работа - шестте работни дни остават недокоснати от нея. Много си хитър! Неделята е спешеният ден, религиозният ден, когато не работиш. Можеш по-лесно да бъдеш честен, когато не работиш; можеш по-лесно да бъдеш честен, когато не си в магазина; можеш по-лесно да бъдеш честен, когато почиваш на слънце; по-лесно можеш да бъдеш честен, когато слушаш проповедта в църквата. Това е нищо, не е проблем. Шест работни дни, те създават истинския проблем - тогава не можеш да бъдеш религиозен. Така че това е един трик. Тази неделя е номер, за да избегнеш религията. Създал си в своя живот херметически затворени сегменти. Религията има свое място в неделята, а след това - след това си свободен в продължение на шест дни да не бъдеш религиозен.
Индуистите притежават свои начини, мюсюлманите -свои, християните - свои; как да се избегне религията. И тези хора ти наричаш религиозни! Те са кръшкачи. Отиват в храма и се молят. Когато се молят, погледни ги, виж лицата им. Изглеждат толкова красиви. Но когато излязат от църквата или от храма, вече не са същите. Други хора са.
Толстой е написал един малък разказ, всъщност не е и разказ. Това е факт, това е истинска случка.
Един ден Толстой отишъл в църквата рано сутринта. Било тъмно и той се изненадал, като видял, че най-богатият човек в града се моли и се изповядва пред Бога и признава, че е грешник. Разбира се, Толстой се заинтересувал. А той разказвал за греховете си: как мамел жена си и не и бил верен, как имал любовни връзки с други жени, с жените на други мъже.
Толстой се заинтригувал. Започнал да се приближава все по-близо и по-близо. А човекът разказвал с такова увлечение, изповядвайки се на Бога: "Аз съм грешник и ако не ми простиш, няма живот за мен. И как само съм експлоатирал! Как съм грабил хората! Грешен съм и не знам как да се променя. Ако твоята благодат не се спусне върху мен, за мен няма никакъв шанс." Плачел със сълзи.
След това внезапно усетил, че има и друг човек. Погледнал. Разбрал - разсъмвало се - страшно се ядосал и казал на Толстой: "Запомни! Тези неща ги казах на Бога, не на теб. И ако разкажеш за тях на някой друг, ще те съдя за обида. Помни, тези неща никога не си ги чувал. Това е частен разговор между мен и Бог, а аз не знаех, че ти си тук."
Едно лице за пред Бога и напълно различно за пред снета... Религията е сегмент - херметично затворен. Това е номерът, за да се отървеш от нея; това е номерът да си религиозен, без изобщо да си религиозен - самозаблуда.
Лаодзъ в този смисъл изобщо не е религиозен. Той е обикновен човек. Дори не осъзнава, че е религиозен - как може религиозният човек да разбере, че е религиозен? За него религията е като дишането. Обръщаш внимание на дишането, само когато нещо не е наред, когато е трудно да дишаш, когато имаш астма или някакво друго затруднение с дишането. В противен случай никога не разбираш, не осъзнаваш, че дишаш. Просто дишаш, то е толкова естествено.
Лаодзъ е естествено религиозен, той дори не го съзнава. Не е като твоите светци, които практикуват религията. Не, той не практикува: той дава възможност на тоталното да го завладее. Той го живее, но не го практикува. За него религията не е някаква дисциплина, тя е дълбоко разбиране. Не е нещо, което е наложено отвън, тя е нещо, което разцъфтява отвътре. Между него и религията не съществува никаква дистанция.
Той не е религиозен в смисъла, в който ти го разбираш. Той не е светец, защото никога не е практикувал святостга. Не я насилва; тя не е негов характер Истински религиозният човек не притежава религиозен характер - не може да го има, защото характерът е средство на нерелигиозните. Опитай се да разбереш това: развиваш характер, защото се страхуваш от своето същество; развиваш нравствеността, защото се страхуваш от вътрешната безнравственост, насилваш себе си да живееш по определен начин, защото знаеш, че ако живееш спонтанно и естествено, ще станеш грешник, а не светец. Страхуваш се от своето същество; затова върху него налагаш характера. Характерът е броня; той те защитава от другите и те защитава от самия теб. Той е крепост; криеш се в него. Говориш истината, не защото си познал нейното блаженство; говориш истината, защото са те учили, че ако не го правиш, ще отидеш в ада.
Твоите богослови са се опитали да обрисуват твоя Бог като възможно най-големият садист - който запраща хората в ада, в горящия огън, във врящата мазнина. Този Бог прилича на садист. Той се нуждае от психиатрично лечение - изглежда, че е най-големият мъчител.
Страхуваш се от ада и се стремиш към рая - морковът на небето виси постоянно пред теб. Твоят характер е средство между небето и ада - защита против ада и усилие да постигнеш амбицията: небесата. Как можеш да бъдеш религиозен, ако толкова много се страхуваш и си толкова амбициозен?
Религиозният човек изобщо не е амбициозен. Амбицията е първото нещо, което отпада от религиозния човек, защото амбицията означава да бъдеш в бъдещето, а религиозният човек винаги е тук и сега. Той съществува в настоящето, не притежава.бъдеще, за което да се вълнува. И по никакъв начин не се страхува. Живее толкова тотално, как може да се страхува? Страхът се появява, защото живееш фрагментарно. Изобщо не си живял, затова възниква страхът.
Опитай се да разбереш това. Човек се страхува от смъртта - защо? Да не би да знаеш, че смъртта е нещо лошо? Как можеш да разбереш, без да умреш? Да не би да знаеш, че смъртта ще е нещо по-лошо от живота? Как можеш да знаеш9 Може да е по-добра от живота. Защо се страхуваш от смъртта, без да я познаваш? Как може човек да се страхува от непознатото? Изглежда невъзможно. Можеш да се страхуваш само от познатото. Как можеш да се страхуваш от неизвестното, непознатото, което изобщо не познаваш? Не, ти не се страхуваш от смъртта. Неправилно си насочил своя страх към смъртта. В действителност се страхуваш от смъртта, защото не си бил способен да живееш - страхът е свързан с неизживения живот. Страхуваш се, че не си могъл да живееш, да обичаш, а смъртта се приближава, с което всичко ще приключи. Теб вече няма да те има и няма да можеш да обичаш.
Ти си като дърво, което не е цъфтяло, а дървосекачът пристига. Дървото се страхува, като не знае какво ще се случи. Страхът не идва от смъртта, страхът идва от нещо, което не се е случило. Дървото добре знае, че не са се появили плодове, че не са се появили цветове, че не е разцъфтяло. Дървото все още не е познало пролетта, не е танцувало с ветровете, не е обичало, не е живяло. Този неизживян живот поражда страха... а секачът се приближава. Секачът ще дойде и няма да има бъдеще. Смъртта означава липса на бъдеще. Миналото си е отишло, а бъдеще няма - а настоящето е толкова тясно. Страхът те завладява, ти трепериш.
Страхът винаги е резултат от неизживяното. Ако живееш тотално, няма да се страхуваш от нищо. Ако смъртта ми дойде точно сега, аз съм готов. Аз съм живял. Всичко е завършено, нищо незавършено не е останало. Смъртта не може да разруши. Ако нещо е незавършено, тогава бих искал смъртта да почака малко, но всичко е завършено. Тази сутрин съм се изкъпал. Говорил съм ти, каквото трябваше да стане, е станало. Напълно съм готов. Ако смъртта дойде, аз съм готов, няма дори да хвърля поглед назад, защото няма нищо за гледане, всичко е завършено. Когато едно нещо е завършено, ти си освободен от него. При наистина изживеният живот - човек се освобождава от него. Ако животът е неизживян - ти никога не можеш да се освободиш от него. Можеш да отидеш в пещерите, в Хималаите, в Тибет -можеш да отидеш навсякъде, но никога няма да бъдеш свободен и страхът ще е постоянен твой спътник.
Страхът и свободата не могат да съществуват заедно. Когато дойде свободата - а свободата идва, само когато си живял, цъфтял, всяко нещо е завършено и приключено -тогава за какво да копнееш да живееш по-дълго? Не е нужен дори и един миг. Тогава страхът изчезва.
Твоята религия е основана върху страха. Всъщност тя не е религия. Тя е псевдолъжлива, тя е само една заблуда. Лаодзъ не е религиозен в смисъла, в който ти си религиозен или чувстваш, че другите хора са религиозни. Лаодзъ е религиозен по един напълно различен начин. Неговото качество е различно. Той е обикновен, живее невинно момент за момент. Освен това не говори за Бога - защото какъв е смисълът? Бог не е дума. Как можеш да говориш за него? Той го изживява, не говори за него. Той му се радва, празнува го, това не е някакъв мозъчен феномен. Той танцува. Пие го. Живее го. Какъв е смисълът тогава да говори за него?
Такова е моето наблюдение: че хората винаги говорят за нещата, които не познават.
Има една суфи история:
Един прочут цар имал навика да ходи при някакъв факир, просяк-мистик. Но се изненадвал, защото когато отивал при него; тон говорел за пари, за царството, за политика, а той отивал при него, за да разговарят за Бога, за медитация, за религията.
Един ден го попитал:
- Прости ми, но не мога да разбера. Дошъл съм тук, за да разговарям за Бога, религията, медитацията, самадхи. Това е нелепо - че аз, светският човек, съм дошъл, за да разговаряме за самадхи, просветление, а ти, религиозният мъж - поне така казват, защото аз вече започнах да се усъмнявам в това - ти винаги, когато аз дойда, ми говориш за царството и политиката, за пари и хиляди други неща, но винаги за светски неща. Как ще го обясниш?
Факирът се разсмял. Казал:
- Няма нищо за обясняване. Много е просто. Ти говориш за неща, които не познаваш. Аз говоря за неща, които не познавам. Съвсем просто е. Защо за говоря за Бога? Аз знам. Защо ти да говориш за царството? Ти си царят. Ти знаеш.
Лаодзъ не говори за Бога, дори не го споменава, нито веднъж. Нима го е забравил? Не. Той го изживява толкова цялостно, че дори да си го спомни, би било светотатство. Да говори за Бога ще е разговор за такъв дълбок феномен, че ще се превърне в предателство.
Ще бъде предателство, ти казвам, да се разговаря за Бога. Той е толкова интимен феномен; това е между него и цялото. Също като влюбените, които не обичат да говорят за своята любов. И хората, които говорят за своята любов -можеш да си сигурен, че те нямат любовен живот. Любовта е толкова интимна работа, че никой не иска да разговаря за нея. Поетите говорят за нея, защото не я познават. Непрекъснато пишат стихотворения, които са техни фантазии -но не са я познали. Влюбените запазват мълчание. Влюбените изобщо не разговарят за любовта си. Няма за какво да се разговаря - те я познават. И понеже я познават, освен това знаят, че за нея не може да се разговаря; ще бъде предателство.
Лаодзъ е религиозен по един напълно различен начин.
Сега се опитай да навлезеш в тази сутра заедно с мен:
Сподели с приятели: |