Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането, Какво представлява дълбочината на разбирането? Дълбочина на разбирането има, когато можеш да се поставиш в положението на другите, когато можеш да виждаш през очите на другите, когато можеш да чувстваш чрез ръцете на другите, когато можеш да останеш в съществото на другия, в неговия център, и да гледаш чрез него как се чувства той, какво чувства, какво говори.
Човекът на знанието винаги е сляп, пълен с доводи; той винаги е прав, а другият винаги греши. Той винаги спори; неговият спор става отвратителен. Той винаги е арогантен и постоянно се защитава. Не може да разбере никого. Каквото и да кажеш, той ще го отрече -- ще каже "не", защото знае, че в "не" има сила. Запомни това: човек, който не е познал силата на изричането на "да", все още не е мъдър. Продължава да казва "не", защото когато каже "не", се чувства силен. Ти усетил ли си го? Само кажи "не" и се чувстваш по-силен. Кажи "да" и чувстваш, че се предаваш. "Да" се превръща в проблем, затова продължаваш да противоречиш на всичко, което някой каже. Ти винаги си прав.
Как може това да е възможно? Целият този свят -толкова много съзнания, толкова гледни точки към живота - всички да са погрешни, само ти да си прав? Това изглежда твърде, твърде арогантен и агресивен възглед. Човекът на разбирането е наясно, че по някакъв начин всеки трябва да е прав в един или друг смисъл.
Един суфи мистик бил направен кази; бил избран за съдия. Бил мъдър човек, човек на разбирането - това, което Лаодзъ нарича човек с дълбоко разбиране.
Той разглеждал своя първи случай. Първата страна изложила своите аргументи. Той слушал внимателно и след това казал: "Правилно, абсолютно правилно."
Чиновникът в съда се разтревожил, защото той все още не бил изслушал и другата страна, как така съдията може да говори по този начин, без да е чул и другата страна? Затова се навел към съдията и прошепнал в ухото му: "Мисля, че не сте наясно с правилата в съда. Не трябва да говорите така, защото това е отсъждане, случаят с това приключва. Но още не сте изслушали и другата страна! Как може да кажете на едната страна, че е права."
Съдията казал: "Прав си. Нека да чуя и другата страна."
Съдията изслушал и другата страна, слушал внимателно и след това казал: “Правилно, абсолютно правилно."
Сега чиновникът си помислил, че този човек е луд. Как може и двете страни да са прави едновременно? Отново се навел към него и казал: "Какво правите? Пиян ли сте или сте полудял? Как може и двете страни да са прави?"
Съдията казал: "Разбира се, ти си прав. Как може и двете страни да бъдат прави?"
Това е човек с дълбоко разбиране, за когото всички са прави - защото той може да проникне до самата дълбина на твоето същество и да разбере и твоята гледна точка. Той не е затворен в собствената си позиция, в собствената си философия, в своето учение Той всъщност не притежава такива, - той е нещо отворено. Той може да влезе в теб, да погледне чрез теб и да разбере защо, защо настояваш; може да почувства защо смяташ, че си прав.
Но тогава такъв тип човек ще бъде загадка. Или ще го наречеш луд, или ще го наречеш мъдрец, който стои над света и не е негова работа да се намесва в нашия живот.
Това се случило с Махавира. Той създал логика; никога преди това не съществувала такава логика. Изработил логика, която е наречена сятвад, логиката на "може би." Каквото и да кажеш, той ще ти отговори: "Може би си прав." Ако дойде някой и каже: "Вярвам в Бога", той ще каже: "Може би Бог съществува." Винаги "може би". Как можеш да си абсолютно неправ? При наличието в теб на жизнена сила, на Бог, как можеш да бъдеш напълно погрешен? Трябва да има някаква истина. Може би не можем да я разберем, може би не можем да я почувстваме, но в теб трябва да има нещо вярно. Ако Бог съществува във всеки, тогава всеки има правото да е прав по някакъв начин.
Махавира навлиза дълбоко. Седи той там, идва някакъв друг и казва: "Не вярвам в Бога, Бог не съществува." А Махавира казва: "Може би ти също си прав. В определен смисъл Бог съществува и в определен смисъл Бог не съществува." Той изработва нова логика, ново направление в логиката.
Съществуват само две логики: едната е тази на Аристотел, а другата е тази на Махавира. Аристотел казва, че А може да е само А и А никога не може да бъде Б. А Махавира казва, че А е А и освен това може да бъде и Б, може да бъде и В, може да бъде и Г - чак до Я. Толкова много ъгли, толкова много ъгли на разглеждане на предмета - той казва, че съществуват седем гледни точки. Но е трудно да се разбере Махавира, затова неговото направление не се е разраснало твърде много. Било е невъзможно. Дори и тези, които са го следвали, са го следвали, защото случайно са се родили в общината на неговите последователи; иначе е невъзможно. Не съм срещнал и един джайн, който наистина да може да следва Махавира.
Разговарях с един джайнистки муни7, с един от най-забележителните ачарии на джайнистките муни, и го попитах:
- Какво мислиш за сятвад! Той каза:
- Тя е абсолютно вярна. Казах:
- В такъв случай ти не си сятвад, трябваше да кажеш, може би.
Дори за Махавира трябва да кажеш: "Може би е прав."
Но нито един джайн не може да го каже. "Може би? Махавира е абсолютно прав" - тук те пропускат. Те твърдят, че джайнизмът е абсолютно истински, а основната гледна точка на джайнизма е, че нищо не е абсолютно правилно.
Онзи ден жената на Мула Насрудин отишла да види Сона - познавате ли Сона, гадателката на таро? - и се върнала много разстроена.
Бъдещето разстройва. Всяко нещо относно бъдещето разстройва. По-добре е да не знаеш нищо за бъдещето, защото когато научиш нещо за бъдещето, то променя настоящето и това те разстройва.
Тя била много разтревожена. Мула Насрудин я попитал:
- Какво става, какъв ти е проблемът? Тя казала:
- Бях при гадателка на таро, една много добра жена, тя ми каза някои неща и аз съм много разтревожена.
Мула Насрудин казал:
- Не се тревожи. В живота няма нищо сигурно, затова не могат да се правят никакви предсказания. Казвам ти, че само глупаците са уверени и сигурни.
Жена му казала:
- Наистина ли си сигурен в това? Той казал:
- Абсолютно сигурен!
Само глупаците са сигурни. Ако човек е абсолютно сигурен в това, той се превръща в абсолютен глупак. Нито един джайн няма смелостта да каже: "Вероятно Махавира е прав. Вероятно тези, които отричат Махавира, също са прави." Нито един джайн няма тази смелост - затова твърдя, че нито един джайн няма разбирането на Махавира. Трудно е.