Дейвид Айк Тайните на Матрицата

Той разказва в детайли това, което ми бе разказано в Бразилия - как това е един илюзорен холографски свят на илюзии. Там той разказва една история, която е преживял сам. Тя е много показателна за илюзията, в която живеем. Той разказва, че в дома му имало празненство, на коeто той поканил хипнотизатор, защото дори шоу-хипнотизаторите могат да манипулират ума да види някакъв идиотски жираф, например, когато такъв няма, но човекът го вижда и вярва в това: “Как така да няма жираф, та аз го виждам!” Не, той беше програмиран в теб, затова го виждаш. Ето това правят илюминатите през цялото време - програмират ни да виждаме това, което искат да виждаме. Станало така, че докато този човек излизал от хипноза на онова парти, хипнотизаторът му казал: “Когато излезеш от хипнотичното състояние, няма да си в състояние да видиш собствената си дъщеря.” И така, той излиза от хипноза, а в това време хипнотизаторът бил довел дъщеря му точно пред него. Човекът се огледал, но не могъл да види дъщеря си. Нещо повече, хипнотизаторът застанал зад дъщеря му, притиснал нещо към гърба й и казал на човека от другата страна: “Можеш ли да ми кажеш какво държа в ръката си?” А човекът отвърнал: “Това е часовник.” Хипнотизаторът го накарал да разчете надписа върху часовника и човекът успял, а дъщеря му стояла между тях! Но умът му бил повлиян, хипнотизиран. А в тази матрица, в този безумен свят става въпрос за масова хипноза. Той бил хипнотизиран да вярва, че не вижда дъщеря си, затова и не я виждал! Това ни се случва през цялото време!

Когато говорим, че тялото е една илюзия, се сещам за една история, която съм срещал и в други книги. Един човек на име Райт страдал от много бързо развиващ се рак. Намирал се в болница и според лекарите му оставали само няколко дни живот. Тогава открил едно експериментално лекарство, от което се очаквали чудеса - чували сте за тези “чудодейни” лекарства, които само вдигат цените на акциите на компаниите, които ги създават. Той умолявал лекаря да му даде това чудодейно лекарство. Лекарят смятал, че е безсмислено, но все пак му го дал. Лекарят му дал лекарството в петък и заминал за уикенда, очаквайки, че като се върне, пациентът му вече ще се е преселил в отвъдното. Лекарят се връща, а пациентът, който по цялото си тяло имал разсейки с размерите на топка за тенис, бил станал от леглото за първи път от седмици. Започнали изследвания, които установили, че ракът се е смалил драстично. Не след дълго ракът напълно изчезнал. В продължение на два месеца човекът бил здрав, благодарение на това чудодейно лекарство. После, обаче, той прочел, че експериментите с лекарството не са никак успешни и ракът му се възобновил. Този път лекарят започнал да осъзнава какво става - умът му правел всичко. Вярата му в чудодейното лекарство лекувала тялото му - това е илюзия! Значи, можем да правим каквото си пожелаем, ако имаме достъп до тази сила. Лекарят започва да разбира това и му казва: “Не, не... Лекарството, което си пил, е било от дефектна партида. Сега ще ти дам истинското, разбра ли?” Това, което направил и което го има при всички плацебо експерименти - дават на хората нещо, което не е лекарство, за да проверят дали истинското лекарство действа. Плацебо действа по-добре, ако е вкарано чрез подкожна инжекция, вместо да се приема орално, защото това променя степента на вярата в действието му. Лекарят отново дава лекарството на пациента и ракът изчезва. Месеци наред този човек няма никакви проблеми. Тогава прочита, че Американската медицинска асоциация е прекратила изпитанията на лекарството, защото се е оказало неефективно. В ума му вече нямало връщане назад и не след дълго човекът починал от рак. Това е силата на ума. Тези момчета го разбират и ни манипулират, пробутвайки ни една илюзия.

Каква е тази холограма... Откакто съм се върнал от Бразилия, непрекъснато мисля за тази холограма - че трябва да разбера какво означава това, че светът е холограма. Холограмата представлява триизмерен холографски образ - изстрелва се лазерен лъч към холографски фотографски филм. Той стига директно до този филм, но част от лазерния лъч се отразява от заснемания обект - било то ябълка, човек или каквото и да е. Веднъж отразила се, тази половина от лазерния лъч се отразява обратно, попада върху фотографския филм и се сблъсква с частта от лъча, постъпваща директно. В най-общи линии това е начинът, по който се

прави. Същото се получава, когато хвърлите две камъчета в езеро - разпространяват се вълни и в точката, където се сблъскват, те създават точно вълново копие на двата камъка - къде и с каква скорост са паднали във водата, разстоянието между тях - всичко е там под формата на вълна. Това в общи линии се получава върху холографския филм. Двете половини на лазерния лъч се срещат, като едната съдържа отпечатъка на обекта. Те се сблъскват, това се нарича “интерференчна картина”, и когато погледнете холографската снимка, тя в общи линии изглежда така. Ама какво е това? Само серия вълнови линии. В този момент към това се насочва друг лазерен лъч. Получава се това - триизмерна холограма.

Това... се превръща в това. Това е холограма. Изглежда сякаш не можете да прекарате ръка през него, но можете. Вълновите структури се превръщат в холографски образи. Всичко това са холограми. Това е холограма.

Гласът ми каза: “Защо, според теб, те не изпитват емоции, нито съпричастие към жертвите на действията си? Представи си, - каза гласът – че програмираш компютър да убие дете, това ще има ли някакви емоционални последствия за компютъра? Не, той просто ще го направи, защото е програма.” Ако си представиш, че този свят е една илюзия, в него могат да бъдат имплантирани и други илюзии, които приемаме за реални, но те дори не са съзнателни, те просто са имплантирани, нещо като жената в червено от филма “Матрицата” – изглежда реално, но не е реална. В една илюзия всичко е приемливо.

Колкото повече разбирам и научавам, изглежда, че това е играта. Експерименти показват, че около секунда и половина преди съзнателният ум да реши да предприеме действие - да помръдне ръка, да говори... - секунда и половина преди съзнателният ум да реши да го направи, в мозъка вече са започнали електрически сигнали за осъществяването му. Къде тук се намира истинският двигател на поведението? Със сигурност не е в съзнателния ум - той е изпитател, наблюдател. Истинската сила на ума е в подсъзнателния ум. Преди да стигна до това, бе съвсем ясно, че илюминатите се прицелват най-вече в подсъзнателния ум. Те го захранват с подсъзнателни, сублимални послания, създавайки определена реалност, и от този подсъзнателен ум създаваме вълновите картини, които после на съзнателно ниво декодираме в холографски илюзии. Ако можете да програмирате реалността и убежденията на подсъзнателния ум, създавате реалността, която после се декодира в нещо, смятано за реално. Поради тази причина мишената е подсъзнателният ум. Това е холограма, която смятаме за реална, а тя всъщност е вълнови картини.

Но ние създаваме не само вълновите картини. Не е само това, че гледаме едно и също нещо, смятайки го за кула или сграда... Нещата отиват още по-далеч. Матрицата на това ниво е, както я наричам аз, “съгласувана реалност”. Тя действа по следния начин: когато получаваме информация през очите, тя всъщност е под формата на вълни, а не реални триизмерни коли, места и стени. Това го правят мозъците

 

ни. Интересно, че когато информацията постъпва в окото, тя е обърната с главата надолу, наопаки и е двумерна. Колко хора осъзнават това - че когато информацията постъпва в очите, тя е двумерна? Тогава мозъкът поема двата източника на информация, постъпваща през очите - както в онези видео визьори, в които виждате триизмерни картинки. Те работят, защото всяко око вижда същата картина и когато двете се съберат, се получава триизмерен образ. Именно това прави мозъкът всеки път, когато се огледаме. Така че, съгласуваната реалност, не е просто като отделни умове, създаващи реалността ни, макар да й придаваме уникален нюанс според убежденията си и други подобни, създаващи реалността, която си мислим, че преживяваме. Но има едно колективно ниво, което наричам “съгласувана реалност”. То ни позволява да гледаме света и в общи линии да сме единодушни какво виждаме. Например, ако погледна през прозореца, с оператора ще сме единодушни, че там има къща. Ето това е съгласуваната реалност. После, според собствената си уникалност, единият може да хареса къщата, а другият - не, или пък цвета й - всеки ще вложи някакъв нюанс, но ще сме единодушни, че там има къща. Това ниво на колективна реалност е наречено от психиатъра Юнг “колективно несъзнавано” и точно тук е заложена матрицата по толкова много начини - тази матрица на илюзията, в която живеем и смятаме за реална.

Има едно явление, което вероятно вече е известно на много хора - наречено е “синдром на стоте маймуни”. Открито е, че когато покажете нещо на няколко отделени представители на даден вид, като маймуните, когато им покажете нещо ново, внезапно и сякаш необяснимо, но не е необяснимо, всички или много повече от този вид могат да направят спонтанно, без да им бъде показвано, онова, на което е била научена малобройната група. Причината да е възможно това явление, е че има ниво за всеки вид, защото всички така или иначе сме едно цяло - хора, маймуни и каквото и да е, има определено ниво, на което тези умове са свързани. Мога да представя това символично по следния начин - индивидуалният ви ум е като компютър, а колективният ум е като интернет. Символично, когато научите нещо ново, можете да го качите в интернет. Там то става достъпно за всеки, който поиска да влезе в световната мрежа. Синдромът на стоте маймуни работи по този начин, в смисъл, че когато тези маймуни или който и да е научат нещо ново, това познание автоматично се прехвърля в колективния ум, на колективното ниво на ума за този вид. Там, както в световната мрежа, други членове на този вид имат достъп до него и внезапно те могат да правят нещо, знаят нещо, без да им е било показано. Както повечето т.нар. загадки и необясними неща, това, което се случва, всъщност е много просто. Тъй като животните не четат вестници, нито гледат телевизия, не преминават през тази абсурдна индоктринираща система, наречена образование, те не са обезчувствени, те са много по-чувствителни към тези колективни и други нива на съзнание, затова те достигат до информацията много чувствително и ефективно. Но хората също го правят. Всеки път, когато научим нещо ново, ние го добавяме в колективния ум. Но от гледна точка на колективната реалност този колективен ум ни влияе и в обратна посока.

И така, когато имате човешки колективен ум, човешко колективно подсъзнание, програмирано за някаква реалност, освен ако като индивиди не се откъснем съзнателно от тази реалност, ще живеем тази реалност. Ето откъде идва цялата идея да погледнем навън и да сме единодушни за намиращото се там. И това е едно съществено ниво от манипулацията, защото илюминатите желаят да програмират и индоктринират човешкия колективен несъзнателен ум с една изкуствено създадена реалност, която тогава би била реална за цялото население. Именно това представлява матрицата по толкова много начини.

Ако погледнем тази картинка - какво се случва?

Когато подсъзнанието, което е ключовото ниво на манипулацията и индоктринацията, когато подсъзнанието, колективно или индивидуално, приеме дадена реалност чрез тези мисловни форми, създадени от това усещане за реалност, тогава съзнателният ум приема тази информация, наблюдава тези подсъзнателни мисловни полета и ги превръща по начина, за който говорих преди, в триизмерни холографски илюзии, които приемаме за реални. Следователно, ако можете да програмирате подсъзнателната реалност, можете да създавате и манипулирате онова, което човешкият съзнателен ум приема за реално. Именно това правят илюминатите през цялото време.

Преди няколко години се запознах с една дама, която приемаше в дома си хора, които искат да медитират дълго. Тя ми разказа, че веднъж при нея имало човек, който медитирал прекалено дълго и тя се разтревожила, затова му занесла чаша чай, за да провери какво става. Тя каза: “Отворих вратата, влязох в стаята, огледах се и изтървах чашата.” Тя видяла, че долната половина на тялото му е изчезнала, съществувала само горната половина, а под нея - нищо! Защо? Защото той бил навлязъл толкова дълбоко в медитативно състояние, състояние на навлизане в друга реалност, че тялото му било последвало ума му в тази реалност. Ето за това става въпрос. Така че, ограничения няма, има само ограничения, които си поставяме сами.

Самият Айнщайн е казал: “Реалността е илюзия, макар и много упорита.” Това, което я прави упорита е именно колективното ниво и фактът, че чувството ни за реалност непрекъснато се подсилва отвън чрез образованието, медиите и какво ли още не. Така я приемаме и създаваме триизмерна холографска илюзия на тази реалност. В това се корени цялата основа на конспирацията - населението буквално е хипнотизирано за определена реалност.

И така - какво е реалността? Тя просто е всичко, което си мислим, че е. Идеята е все повече хората да се притискат и вкарват във все по-малко усещане за реалност чрез унищожаване и потискане на разнообразието. Най-страшният кошмар на илюминатите са ясновидците - всички онези, които предлагат друго усещане за реалността, защото това показва на хората, че има и други възможни реалности, а не само тази, която непрекъснато им е натрапвана. Така хората могат да видят, че това не е единствената възможност, а илюминатите не искат това да се случва.

 

“Няма никаква лъжица...”

е гравитацията? Това е усещане за реалност. Ако вярваме в тази съгласувана реалност, ще бъдем ограничени от нея. Но ако успеете да се откъснете от нея, ще се откъснете от ограниченията й, ще се освободите от тази реалност и ще излезете от този затвор. Интересно е, ако си спомняте първата част на филма “Матрицата”, когато Нео премина през осъзнаването, че смъртта е илюзия. Застреляха го в коридора, умря, а после се върна към живот. Когато се върна към живот, той символично преодоля ограниченията на реалността, която е имал през целия си живот в матрицата. Какво стана в онзи момент? С това осъзнаване той вече не виждаше хора, стени и т.н., а виждаше вибрационни кодове – онези зелени символни кодове на матрицата. Това е да се добереш отвъд точката, в която приемаш това за реално. Това ни отвежда отвъд ограниченията на матрицата, защото матрицата не може да ни контролира, когато осъзнаем, че това е илюзия, която ние създаваме и, следователно, можем да създадем каквато си искаме илюзия. Можем да създадем илюзия за рай или пък за затвор. Но това си остават илюзии, сътворени от ума ни и можем да си възвърнем контрола върху тях.

Онзи глас в амазонската джунгла, докато бях в изменено състояние чрез аяуаска, ми обясняваше тези неща в изключителни детайли. През онази нощ в един момент отворих очи и видях Луната да изгрява. Когато погледнах Луната, гласът каза: “Ааа, Луната, Луната... Поетите редят стихове за Луната... А тя е само холографска илюзия като всичко останало.” В друг момент гласът ме попита: “Мислиш ли, че това, върху което лежиш сега, е земята? Илюзия! Лежиш на нея, защото според твоята реалност земята е реална, ти си реален... Затова ти създаваш в ума си тази реалност и я преживяваш.” Много ясно е, че това, което преживяваме тук, не е по-реално от онова, което сънуваме. Разликата е, че приемаме сънуването за илюзия, а този сън тук приемаме за реален. Така сънят ни контролира, защото илюзиите не могат да ви контролират, ако знаете, че са илюзии. Те ви контролират, само ако смятате, че са реални. Гласът също ми каза: “Когато излезеш навън и почувстваш слънцето и т.н., откъде идва това? Мислиш ли, че безкрайното има нужда от слънце? Не, това отново е част от матрицата. Слънцето, което е програма, е илюзия като всичко останало.” Гласът ми обясняваше, че тази съгласувана реалност в петсетивния свят в основни линии е примка на времето и така я наричам, където илюзията за време... Субатомната квантова физика би ви показала, че времето не съществува. То е само илюзия на тази реалност. Айнщайн е казал, че най-лошият ефект на времето е неговата относителност. Той казва, че ако сте в компанията на една хубава жена, например, времето отминава много бързо. Но ако топнете ръка във вряла вода, времето тече много бавно. Това е същото “време”, но относителното ни преживяване е много различно, защото времето не съществува. Гласът в Бразилия ми казваше, че илюзията за преминаване от минало в бъдеще е част от контрола върху нас, защото при единството няма време и аз преживях това. Хора, излизали от тялото си или имали преживявания на прага на смъртта, се връщат отново и всички повтарят, че там, където са били, е нямало време, нямало е минало, нито бъдеще. Точно така. Това е илюзия на тази реалност. В края на краищата бъдещето се завръща назад към миналото и така се въртим в кръг от реалност в реалност като хванати в капан. Това е илюзия на умовете ни, представена от съгласуваната реалност.

Какво представлява матрицата и тази примка на времето е символизирано чрез тази капка вода. Тя е откъсната от цялото, но не е действително откъсната, защото не можете да бъдете откъснати

от единството, вие винаги сте единството. Ние имаме илюзията за откъснатост. Тази илюзия ни спира да проявим истинското безкрайно великолепие, което сме всички ние. Тя ни впримчва в тази идея, че сме малки, обикновени... Впримчва ни в един свят, в който животът живее нас, вместо ние него. Това е разликата между това да бъдеш в илюзията и да си мислиш, че е реална - животът живее вас - или да осъзнаеш, че е илюзия, която създаваш, и тогава ти живееш живота.

Понеже вече говорих доста за това... Подсъзнателното ниво е истинският двигател на човешкото поведение, реакции и реалност. Споменах вече, че около секунда и половина преди да реша да направя нещо, преди съзнателният ум да е решил да го направи, електрическите сигнали в мозъка ми вече са започнали да го правят. Защо е така? Защото подсъзнателното ниво е истинският господар на човешкото поведение. И така, илюминатите се прицелват през цялото време в подсъзнанието. Знаете как непрекъснато повтарят “Бин Ладен го направи, Бин Ладен беше.” “Оръжия за масово поразяване, оръжия за масово поразяване...” “Война срещу тероризма, война срещу тероризма...” Тези мантри, това непрекъснато повтаряне на едно и също, се прави по една проста причина - да се програмира подсъзнанието да приеме тази реалност. Подсъзнателните послания в рекламите, политическите предавания и т.н. са смайващи като количество. “Сублимално” означава “под прага”, с други думи, подсъзнанието вижда и поглъща всичко. Подсъзнанието ми възприема абсолютно всичко в стаята, докато съзнателният ми ум възприема съвсем малка част от всичко това. Подсъзнателните, или сублималните, послания се обръщат към подсъзнанието, докато съзнателният ум въобще не ги осъзнава. Ето един прост пример отпреди години: във филми са вкарвали кадър с бутилки Кока-Кола точно преди почивката. Кадърът се появявал толкова за кратко, че съзнанието не го долавяло, но подсъзнанието улавя всичко. Подсъзнанието приема посланието “Кока-Кола, Кока-Кола...” и в резултат продажбите на Кока-Кола скочили. Включвани са и други подсъзнателни послания – “Жаден съм, жаден съм...” - пак с такава цел. Ако погледнете рекламите във вестниците и телевизията, сублималното манипулиране на подсъзнанието е огромно. Ето един пример. Около 5 % от хората го улавят. Тук има подсъзнателно послание, което, ако ви го покажат, е кристално ясно. Както казах, според изследването, около 5 % от хората го виждат, а останалите - не.

Ако не сте го видели, погледнете двете растения вляво. В долната им част ще видите, че те изписват буквата “S” на фона. Много от тези послания са на фона на рекламите, защото тенденцията е хората да се концентрират върху обекта, като пропускаме какво има на фона. И това е добре, защото влиза в подсъзнателния ум. Тук виждате “S”, на същото ниво между средните растения се вижда “E”, а от другата страна виждате и “Х”. Сексуалните подсъзнателни послания се използват много често.

Ето една реклама, която видях и си казах “Аха... Това е реклама, има някакъв мъж... и какво друго има там?” Я да видим ще видите ли подсъзнателното послание тук. Рекламата по начало си носи сексуално послание, но като видите подсъзнателното послание, ще видите, че в нея има много повече.

Ако не сте го видели, както повечето хора, тръгнете от горната част на дънките, от кръста, наляво от центъра на гръдния кош и проследете сянката. Съвсем ясно се вижда пенис. Сами ще го видите. Когато започнах изследването, сам не осъзнавах колко е очевидно. Такива неща се откриват и в най-безобидните реклами, например за шоколадова торта или безалкохолни напитки и т.н. Това пък вече е съвсем ясно.

Чикън макнагетс в Макдоналдс! Виждали ли сте нещо в пилето, което да изглежда така?! А когато им обърнаха внимание, казаха “Ама не, ние сме семейна компания...” Да, бе, да...

Друга причина в рекламите да се вкарват толкова много сексуални послания е следната, това е основното, заради което го правят: Подвеждат ни да вярваме, че живеем в сексуално освободено общество. Всъщност, живеем в сексуално потиснато общество. Ние отричаме толкова много неща, които не ни изнасят, не само сексуалните. Чрез подсъзнателните послания се манипулира точно това. Чрез сексуалните подсъзнателни послания ви привличат на подсъзнателно ниво чрез рекламата, макар съзнателният ум да не знае защо е привлечен. Съзнателният ум, който отрича сексуалността и много други емоции, изключва онова, което гледа. Така те имат прекрасната изгода да привлекат хората към рекламата на подсъзнателно ниво, докато съзнателният ум не вижда какво точно го привлича. Това се използва през цялото време. Нашият подсъзнателен ум е програмиран чрез послания, инструкции и хипнотични внушения денонощно и ежедневно. От това, което съм чел за печатната реклама във вестници, списания, но предимно вестници, тя е замислена така, че да се погледне за около секунда. Какво правят те? Искат да ми продадат нещо само за секунда? Не това е идеята. Идеята е за тази секунда да се вкара в подсъзнанието подсъзнателното послание. Буквално, това е хипнотичен ключ, създаден да се задейства, когато влезете в магазина и видите продукта. Тогава нещата се задействат и си купувате продукта. Така действа този механизъм. Това не се случва, само когато се опитват да ви продадат торта или бутилка джин. Това става и в политическите реклами, изявления и в медиите като цяло. Така се манипулира подсъзнателната ни реалност с 9/11 (или 911), войната срещу тероризма, нахлуването в Ирак... Това става непрекъснато. Може би си спомняте преди няколко години, когато Джорджи Буш, синчето Джордж, излезе срещу Ал Гор, имаше една реклама срещу Гор от лагера на Буш. В нея бе открито това подсъзнателно послание, в което излизаше надпис “ПЛЪХОВЕ”, докато правеха остро

са същите хора, които ни казаха какво се е случило на 11-ти септември, кой го е направил и защо и какво трябва да се случи в резултат от това. Интересно, че по време на войната в Ирак въведоха един масов манипулативен трик - да изпратят репортери, които да се движат с войските. И как ги наричаха? Тази дума бе приета от Пентагона. Наричаха ги “внедрени репортери”, или “embeds”. Познайте как наричат тези подсъзнателни послания и внушения в рекламите като тези, които ви показах. В занаята ги наричат “embeds”. Колко подходящо и няма нищо случайно в подбрания от Пентагона термин. Какви бяха тези внедрени репортери? Те бяха подсъзнателни “embeds”, защото пътуваха с войските, бяха зависими от тях, получаваха цялата си информация от войските, в общи линии, и все пак, бяха там, очевидно правейки репортажи за войната като журналисти, но всъщност те бяха представителните хора за официалната версия какво става в тази война. Това е една от причините животът да стане много неприятен и опасен за толкова много невнедрени репортери, които се опитваха да следят войната. За да бъдат те възможно по-малко, животът им бе подложен на опасност, както ще бъде и в предстоящите завоевателни войни. Отново подсъзнателните послания се използват, за да ни манипулират и непрекъснато да ни дават подсъзнателен образ на реалността.

диктуват политика и действия, той и те заедно са започнали една война, не, не война, защото там са нужни две страни - започнали са едно нашествие, което е струвало живота най-малко на 7 000, според независими източници, 7 000 иракски граждани, много от които, ако не и повечето, са деца. Деца, които ако не са били убити, са били жестоко осакатени. Но когато той идва за пръв път в Ирак, какво прави - отива в едно училище, като децата там са подучени да се отнасят с него като с герой завоевател. Той вдига едно от децата в тълпата и ето ти възможност за снимка с целувка по бузата, както си му е редът. Всичко това е подсъзнателно послание.

Когато бях в Америка по време на войната в Ирак, гледах CNN и FOX News, или “нагласените новини” (FIX News), канала на Мърдок и др. Пентагонът бе решил да нарече нашествието в Ирак и клането на цивилни “Операция иракска свобода” напълно в стила на Оруел. Защо кръщават с имена своите битки и войни? Правят го, за да внушат послание на обществото. Те искат обществото да приеме причината за войната, затова я наричат “Операция иракска свобода” - значи е за освобождаване на Ирак. Ако сте журналист на място, знаете това. Ще споменете веднъж, че я наричат “Операция иракска свобода” и толкова, защото знаете, че това е манипулация. Вместо това, CNN, FOX News и всички останали изписваха в долната част на екрана “Операция иракска свобода”. Идеята там беше, докато съзнателният ум наблюдава картини и новини от войната, долната част непрекъснато да повтаря на подсъзнанието: “Операция иракска свобода, Операция иракска свобода”... Това внедрява подсъзнателни послания, влияещи на усещането за реалност, в подсъзнателния ум, които после съзнателният ум превръща в триизмерни холографски картини на тази реалност.

Но... погледнете сега, ако не сте го видели преди. Сега може да не видите нищо друго, освен думата “SEX”. Това е много важно, защото когато съзнанието е наясно с подсъзнателната манипулация, то я вижда съвсем ясно и повече не се поддава на тази манипулация. Когато тези подсъзнателни послания бъдат показани на съзнателния ум, вече няма начин той да бъде заблуден да не ги види отново. Проучването открива и нещо друго: дори когато не виждате подсъзнателното послание, защото не можете да претърсвате непрекъснато и навсякъде, дори да не ги виждате, но съзнателно сте нащрек, че те съществуват - когато гледате телевизия, четете вестник, сте подложени на подсъзнателни послания - проучването показва, че ефектът на подсъзнателните послания върху усещането на хората за реалност драстично намалява.

Добре е да сме нащрек за тези послания, защото ще ни влияят далеч по-малко. Това е цялата основа на... цялата игра на илюминатите за контрол над хората. Това е манипулация и внушение на подсъзнателната представа на човечеството за себе си. Тогава това се превръща в съзнателна реалност - матрицата. Ако ще поставяме край на контрола на матрицата, което и ще направим, е необходимо да променим своята реалност и усещането си за реалност. Тогава и начинът, по който я изявяваме, трябва да се промени, защото едното е отражение на другото.

Така че, всичко в този свят или това, което смятаме, че е светът, е отражение на вътрешното ни усещане за реалност и това познание е как ни контролират илюминатите. Можем да си говорим за Билдерберги, тайни общества, манипулиращи мрежи и банкови заговори и действително трябва да сме нащрек за тези неща. Но подтекстът на всички тях, който прави това възможно, е манипулацията от страна на илюминатите на представата на човечеството за себе си. Веднъж добили контрол над това, те знаят, че чрез процеса на създаване на тези холографски илюзии ще си създадем света, който им е изгоден.

Ето още един символичен пример за това как обикаляме в кръг, опитвайки се да променим отражението вместо онова, което се отразява. Ето защо, когато имаме някакви страхове, сме склонни да ги привличаме. Разбира се, че ще стане така. Когато се страхуваме от това или онова, това е усещането ни за реалност на съзнателно и подсъзнателно ниво.

Тогава се проявяват мисловните полета, представящи този страх, а след това наблюдаваме тези мисловни полета в холографската реалност. Чрез този метод преживяваме и преработваме собствения си страх.

Колко от нас казват – “страхувам се от това и това, нямаш представа...” “Преживявал ли си го?” “- О, да!” “- Разбира се, че си го преживявал!” Ние привличаме всички неща от подсъзнателната си реалност, включително и най-вече това, от което се страхуваме, защото е толкова силно. И колкото повече се отдаваме на тези манипулиращи ума твърдения за терористични заплахи, бомби, състоянието на икономиката, дали и другата седмица ще имаме работа... всичко това, когато го приемаме, то ще се превърне в наша реалност, защото ние създаваме илюзията за това какво мислим и какво сме вътре в себе си. Но ако по същия начин възприемем едно различно усещане за реалност, ако вместо да се притесняваме, отхвърлим страховете си, защото страхът не съществува, това е една илюзия, сътворена от умовете ни, ако възприемем любовта, ако възприемем липсата на страх, единството - балансът на всички неща, ако приемем оптимизма, знам, че всичко ще бъде чудесно. Не си мисля, че всичко ще бъде наред, ЗНАМ ГО! Тогава ще създадем тази реалност. Парите и всички онези неща, които хората харесват в живота си, каквито и да са желанията им и под каквато и да било форма... Това са илюзии. Неосъществяването на дадено желание или някаква амбиция е друга илюзия. Така че, ние контролираме дали да изявим илюзията, че постигаме, каквото искаме, или илюзията, че не успяваме да постигнем, каквото искаме. И двете са илюзии! Ние избираме коя от тях да преживеем.

Когато бях в това състояние на единство, гласът ми каза: “Изпитваш ли някаква болка, тревога или емоционална травма тук?” Не! Защото това са илюзии, създадени от ума и манипулирането му. Ние живеем в проклетия рай, но просто сме го забравили! Когато приемете любовта в истинския й смисъл, а не “Обичам те, скъпа, видях те в дискотеката”, а любовта, която, въпреки това, за което говорих днес, може да каже: “Хей, обичам те, Джордж Буш, обичам те, Тони Блеър!” Защото ако не ви обичам, както и всички други прояви на единството, не бих могъл да обичам себе си и как бих могъл, след като аз съм вас, а вие сте мен! Не става въпрос да застреляме Тони Блеър, нито да спрем огъня чрез масово избиване. Това е поредната полярност, която идеално устройва матрицата. Ние трябва да променим реалността и всичко, което не ни харесва, ще бъде изключено от реалността, когато престанем да го създаваме. Ето защо “НЕ СЕ БОРИТЕ ЗА МИР, А СЕ СМИРЯВАТЕ ЗА МИР.” Щом искаме мирен свят, тогава да бъдем

миролюбиви! Веднъж в реч за Афганистан Тони Блеър каза: “Понякога трябва да се борим за мира.” Глупости! Какво?!? Това, което се случва, е че идваме в тази реалност и когато поддържаме връзка с единството, имаме всичко необходимо да го изразим в този свят, в това ниво на измерение на преживяването. Имаме очи и уши за приемане на информация от света около нас, имаме и връзка с

многоизмерната безкрайна същност, която ни дава ниво, на което да виждаме и преживяваме този свят, да оценяваме реалността му, поведението си и всичко останало. Но това е последното нещо, което би искала матрицата. Затова чрез процеса, за който говорих, и особено чрез създаването на норми и потискането на различията, когато дойдем в това измерение, за да преживеем тази реалност, когато сякаш се събудим и се озовем тук, започват да ни програмират.

Ходил съм в стария Йерусалим, май беше през 1993 г. Бях застанал край голямата джамия на храмовия хълм и гледах как мюсюлманските деца играят футбол - прекрасни дечица, които играеха футбол. Изглеждаше, че всичките се казваха Мохамед. Интересен би бил отбор от 11 играча на име Мохамед. “Хайде, Мохамед!” Ама кой от всичките? Бяха прекрасни деца, а аз ги наблюдавах. Тогава ми хрумна... Ако сте били в стария Йерусалим, това е много малка площ, оградена с голяма стена. И въпреки това е разделен на квартали, защото хората не искат да живеят заедно. Има си еврейски, християнски, арменски и арабски квартал. Докато гледах децата, изведнъж ми мина идеята, че до тази възраст - 5-8 години, те вече имат възглед за себе си, живота, Бог и еврейския народ. Ако това съзнание се бе въплътило буквално в случая със стария Йерусалим, само след петминутен ход до еврейския или християнския квартал на същата тази възраст те биха имали напълно различен възглед за себе си, Бог, живота и арабския народ. Единствената разлика между тях е програмирането, през което е минало съзнанието им в ранните формиращи животи на земното им преживяване. Така сме програмирани за различна вяра и разделение и забравяме, че всички сме единно съзнание. В умовете си ние сме откъснати от единството чрез вярата, че сме отделни безсилни индивиди.

 

Познай Себе Си

Когато знаем кои действително сме, ставаме напълно различни същности, гледаме на света по съвсем различен начин. Няма вече нищожно аз – “Не мога нищо, аз съм само един Джо Пъблик.” Хей, аз съм всичко съществуващо, аз мога всичко!

“Не си мисли, че си, ЗНАЙ, че си.”

Разликата ми ставаше все по-ясна. Това не е “мисля да го направя”, а “знам, че ще го направя!” Това е моята реалност, не може да има друг изход! Това е моята реалност, моята Вселена, аз контролирам своята Вселена! Ще стане, ЗНАМ ГО! “Знам го”, а не “Така си мисля...” Това е съвсем различно състояние. Спомняте ли си от “Матрицата” - “Стига си се опитвал да ме удариш, а просто ме удари...” Отново

този процес: “Опитвам се да те ударя.” В процеса на опитване точно това и правите - опитвате се да го ударите. А просто да удариш е съвсем различно състояние. И въобще, не се опитвайте да направите нещо, а просто го направете.

И така, ако успеем да разчупим тези черупки и започнем да сме такива, каквито сме, без да се страхуваме от чуждото мнение, защото то няма значение, то е илюзия, можем да започнем да променяме реалността, да я преобразуваме в напълно различно състояние от разединение в единство и, следователно, безкрайни възможности.

Мартин Лутър Кинг е казал: “Основната мяра за човек е не къде стои в моменти на спокойствие и удобство, а къде стои във времена на изпитания и противоречия.” Любовта има репутацията, че е слаба, “Всичко трябва да правим с любов. А после какво?” Любовта е най-голямата сила, защото без нея силата ни се отнема от страха. Любовта не е само любов и безкрайна любов. Любовта е безкрайна мъдрост, безкрайно знание и познание, защото безкрайната любов е всички неща в баланс като едно. И така, ще направим, каквото е нужно, без страх, когато постигнем състояние без страх, което означава единство и съзнаване на силата, която притежаваме. Всички ние сме безкраен гений, но сме го забравили и в това е проблемът. Към края искам да цитирам още нещо от Мартин Лутър Кинг:

В момента се намираме на кръстопът, когато или ще направим това, или ще тръгнем като роби към световен фашизъм. Какво става? През последните 13 години съм като един барометър. Всичко исках да знам! Хората се разбуждат и една от причините е синдромът на стоте маймуни. Всеки един, който се събуди и започне да се пита, да създава една различна реалност и да прозира илюзията, влага това познание в “колективното несъзнавано” - синдромът на стоте маймуни. Дори половината хора да го направят, те ще тласнат човечеството в друго състояние на възможна реалност. Сега все повече хора се събуждат и когато хората казват: “Не мога нищо, аз съм просто един Джо Пъблик”, промени тази реалност и я добави в колективното съзнание и други хора, които не са преживели подобни неща и не са чели такива книги, ще получат спонтанен достъп до това познание и спонтанно ще започнат да виждат неща, за които не са чели, но могат да видят. Сега по целия свят се изявява синдромът на стоте маймуни и с всяка изминала седмица се пробуждат все повече хора, които започват да прозират илюзията. В ход е едно пробуждане, което ще промени този свят от затвор в рай и това ще стане, докато сме още живи. Тъй като сме свързани, можем да вложим това познание в колективното и да го направим достъпно за всекиго, като не правим нищо друго, освен да преобразим себе си. Тогава къщата от карти ще се срути. Тя ще се срути през нашия живот и сега наблюдаваме агонията на онова, което ни управлява и отчаяно се опитва да удържи властта си над човешкия ум, но то вече е обречено. Ние ще преобразим този свят от това, което е бил толкова дълго - затвор за ума - в един рай, просто като си върнем умовете и изявим една различна илюзия, нищо повече.

Това, в което се състои цялата манипулация, е манипулация на представата на човечеството за себе си. Ние сме обикновени, безсилни, създадени по нечия воля - това искат да повярваме. Ние можем да си възвърнем въображението и да изявим една реалност, изразяваща кои действително сме ние – безкрайна сила, безкрайна любов, безкрайно познание, безкрайно осъзнаване, безкрайно знание. Това е съдбата ни и трябва само да го помним.

Дано ви е било полезно. Благодаря ви много.

 

Превод: milenski ;)

 

Посетете сайта на Дейвид Айк: http://www.davidicke.com