Департамент за информация и усъвършенстване на учители- софия научна тема „Хигиена и здравословен начин на живот
Изтегляне 60.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- “Здравословен начин на живот
|
СУ „СВ. Климент Охридски” Департамент за информация и усъвършенстване на учители- София НАУЧНА ТЕМА „Хигиена и здравословен начин на живот в детската градина” Проверил: Изготвил: „Хигиена и здравословен начин на живот в детската градина” „Отклонението на човека от мястото, в което природата го е поставила, е източник на неизчерпаеми болести. Едуард Дженер /английски лекар/ Здравословното състояние на хората в съвременните общества е изправено пред редица предизвикателства. Забързаният ритъм на живота, стресът и обездвижването, замърсената околна среда, вредните навици, пристрастяването към компютърни игри и интернет, злоупотребата с алкохол, цигари и наркотици, оскъдното общуване с природата в големите градове, неправилното и нередовно хранене – всичко това е в ущърб на здравето. Научните изследвания през последните години разкриват тревожни данни за повишен ръст на заболяванията и все по-ниска възраст на смъртност, все по - малка популярност на закаляването, спортуването за здраве и походите сред природата, ескалиране на насилието, агресията и психическите проблеми сред децата. Всичко това налага преосмисляне на отношението на образователните институции и на цялото общество към проблемите на здравето и здравната култура на подрастващите. За проявата на здравно поведение у подрастващите решаващо значение има неговата мотивация. Отношението между личност, мотивация и здравно поведение е сполучливо представено от редица ученици. В центъра на процеса на здравното възпитание е личността на подрастващия. Възоснова на придобития опит и формирана здравна мотивация, личността започва да извършва съзнателно и целенасочено определена дейност, да проявява определен тип здравно поведение. Личността на човека е субект и обект на здравното възпитание. Здравното образование е насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и за доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето. Целта на здравното образование е да подбира адекватна информация, продукти и услуги за подобряване на здравето и поддържа здравословен начин на живот за себе си и за околните; Основните задачи на здравното възпитание са следните: овладяване на обем здравни познания за околната среда, биологичните особености, човешките взаимоотношения, здравни детерминанти, рискови фактори основа и предпоставка за здравословен начина на живот. - формиране на здравно съзнание убеждения и чувства, на самооценка и отговорност на индивида, на ново отношение към здравето като основна ценност, на мотивация за здравно поведение; - изработване на социални умения и навици за здравословен избор на поведение, на здравословна култура и активна позиция към личното и обществено здраве. Необходима е единна стратегия за възпитаване на полезни навици за хигиена, пълноценно хранене, хармоничен дневен режим, спортуване и закаляване, общуване с природата, както и усилия, насочени към здравна просвета и запознаване на децата с опасните въздействия на психоактивните вещества. Съвременната детска градина трябва да бъде средище за възпитаване на физически и психически здрави деца, способни да посрещнат адекватно предизвикателствата на живота. Още от древни времена хората са почитали здравето като ценен дар на живота и са търсели тайните ключове към неговото съхраняване и възстановяване. Жреци и магове, мъдреци и шамани, знахари и лечители, билкари и селски баячки са претендирали да познават тези тайни. Античният идеал, изразяван с думи и пластика, с различни напътствия и произведения на изкуството, е вдъхновявал нашите предци да се стремят към оформянето на здраво и красиво тяло и култивирането на добродетели, придаващи устойчивост на човешката психика. Древните са възпитавали младите поколения така, че да обогатяват обществото със здрави и жизнени индивиди. Редица обреди, наричания, наздравици и пожелания с послания за крепко здраве съпътствали всички значими събития в живота на подрастващото дете. Хората съзнавали, че здравето е необходимо условие за пълноценен живот във всяко отношение – за висока трудоспособност, при изпълняването на домашните задължения и отглеждането на децата, за умствената активност и психическата устойчивост, за доброто настроение и пълноценния социален живот. Така възникнали древни културни традиции с високо ниво на здравно възпитание, някои от които са се запазили в съответните етноси и държави и до днес. В България също имаме своя традиция в здравното възпитание – българската народна медицина, обстойно проучена от лечителя Петър Димков, издал няколко тома с рецепти за народни лекове. Редица фразеологизми в българския език разкриват колко високо се поставя здравето в ценностната система на нашата народопсихология: Гледам си здравето. (Живея спокойно, безгрижно). Пия за твое здраве/Наздраве! (Желая ти здраве – при наздравица). Ще имаш много здраве. (Ще очакваш напразно нещо, което няма да стане). Здраве желаем. (Отговор на поздрав от строени войници или ученици.) В педагогически план в България се говори за здравно възпитание още в епохата на килийното училище, където се е изучавала дисциплината „здравословие“. Петър Берон включва в своя „Рибен буквар“ важни изисквания за съхранението на здравето, а през 1865 г. Сава Доброплодни издава „Кратко здравословие“ . и днес в детските градини и училищата се обръща специално внимание на формирането на здравни и хигиенни навици у подрастващите, като стабилна база за изграждане на личността, за нейното физическо и психическо здраве. С това е поставена основата на здравното възпитание в България. Храненето е нужно за определяне на здравето растежа и развитието на децата. В ранна детска възраст се изграждат хранителните навици, които могат да повлияват хранителното поведение през следващите периоди от живота. При децата недохранването води до изоставане на имунитета и повишаване на заболеваемостта от инфекциозни болести, а в по – тежките случаи и до сериозни здравни дефекти. Продължителният висок прием на вещества източници на енергия както и ниската физическа активност водят до свръх тегло и затлъстяване при децата. Здравословният начин на живот в предучилищна възраст е един от основните компоненти на нормалното функциониране на детското тяло. Спазването на правилата и разпоредбите за опазване на здравето също оказва влияние върху психичното състояние и развитието на детето. Въвеждането на здравословен начин на живот в детската градина е основната задача на всички членове на учебния процес. Условията на живот в съвременното общество поставят високи изисквания към здравословното състояние на децата в предучилищна възраст, което за съжаление, не всички деца могат да спазват. Повишената плодовитост на децата с психофизични увреждания е друга причина за въвеждането на здравословен начин на живот сред масите на населението. Детската градина е мястото, където дете, което започва на 3-годишна възраст, прекарва по-голямата част от времето си. Затова на първо място трябва да се постави укрепване на здравето на детето, което се постига с физически активности закаляване. Това постигаме чрез прилагане на игрови подход в спорта, подвижните игри, утринната гимнастика, аеробиката, туризма и разходките на открито. Ето защо е необходимо да се обърне изключително голямо внимание на въвеждането на децата в здравословен начин на живот в детската градина. Като профилактична мярка за предотвратяване на появата на заболявания, най- широко се използват принципите върху които се основава т.н. “Здравословен начин на живот”. Те са : 1.Двигателен режим; 2.Рационално хранене; 3. Хигиенни норми ; 4. Здравословен сън; Изтегляне 60.5 Kb. Сподели с приятели:
|