Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София



Дата11.09.2016
Размер79.08 Kb.
#8956

Деп.”Медикобиологични науки”, 1618 , София


ул. Монтевидео 21, тел. 81 10 280 и 81 10 380

тел.: 955 54 51, B. 2239


е-mail: jvinarova@nbu.bg

Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология”

Курс “Биомедицинска култура”

Социална културология в биомедицината
МЕДИЦИНСКО НАСЛЕДСТВО - НАРОДНА МЕДИЦИНА
За да въведем темата, напомняме съществуващото разграничаване между “официална” , от една страна, и “народна”, “традиционна” медицина ( знание, умение) и лечебна практика.

Българска народна култура – опит за определение – съществуват трудности при етнографското тълкуване и налични доказателства за създаденото през вековете от анонимни, неизвестни или малко известни творци (за здравето това са лечители, баячки, знахари), което има масов характер, за разлика от официалната (професионална) медицинска и здравна култура и наследство.

Съдържанието на това наследство може да се представи по посочения начин:



(А.) Народна (етно, традиционна) материална култура – всички видове човешка непрофесионална дейност за създаване на материални резултати - тук се включва и обработването на земя, гледане на домашни животни и растения. Практиките на правене на лечебни смески, на гледане на болен човек, на събиране на билки, на средства за разкрасяване, татуиране, прически, грижите за тялото-лична хигиена, каляване, постене и пречистване, също приготвянето на храна и диети при храненето, всички практики при раждане и изпращане на покойник.Те всички изразяват скрити социални отношения и са част от обществено-историческата практика на хората.

(Б.) Народна (етно, традиционна) духовна култура като сбор от съществуващата в колективната памет информация, която се предава чрез разказ или показ от поколение на поколение и обединява поведение, постъпки, традиция, художествено творчество, ЗНАНИЯ, ВЯРВАНИЯ, празници и обреди , в случая - свързаните със здравето и борбата с болестите.

НЯКОИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Здравна култура на траките – тя е самобитна, през първото и особено второ хилядолетие пр.н.е. и има следните особености:


А/свързана е с тракийския божествен пантеон – основно с бог Херос, Бендида, трите нимфи, на които траките приписват здравословни и лечебни способности. По време на римското владичество се е появил култът към Асклепий, богът на здравето, който е широко разпространен. Често го виждаме на оброчни плочки с дъщеря му Хигия. Най-известни лекари, обожествени след смъртта си са: ОРФИЙ, САЛМОКСИС, АБАРИС

Б/ медицината имала магически характер – лечение с музика и песни (Орфей), с нашепвания, беседи и добри думи (Салмоксис)

В/ основна част от здравната култура е познаване на билките – кентавър, пелина, змийско мляко, червен кантарион, сладка папрат, мащерка, копър и мн.др.

Г/ водолечение с минерална вода – още Херодот го описва – големите балнеологични центрове в Пауталия

Д/ здравната им култура е много поддатлива на благотворни чужди влияния – градостроителството, комунално-технически и здравно-хигиенни съоръжения

Е/ няма яснота за тяхното хранене – но има данни за някои храни от растителен и животински произход – киселото мляко, наречено “елексир на траките” е висш лечебен фактор. Използували са го и като козметично средство, за болести на стомаха и др.

Ж/ рационалност и в облеклото – съдим по изображения върху гробници , съдове и надгробни куполи. Особено ценни са уникалните стенописи на Казанлъшката гробница.

Според проф.Фол населението е било между 800 000 и 1 милион – траките са имали висока раждаемост и висока смъртност, средната продължителност на живота е била около 35 г.


МЕДИЦИНСКО НАСЛЕДСТВО

Народната медицина - до към края на второто десетилетие на 20-и век народът е разчитал главно на своята ТРАДИЦИОННА МЕДИЦИНА. В много голяма степен този резултат се е получил след извънредно назадничавата държава през пет века турско владичество, което е ясно посочено в докладите на санитарните инспектори и служби след Освобождението. До лекар и болница народът е прибягвал само в много краен случай, когато не е можел да се справи в домашни условия., с помощта на народните лечители.

Освен тази липса на структури за специализирано мед.обслужване, значение имат и понятията за произхода на болестите. Всеобща е вярата, че те се предизвикват от демонизирани същества и това се случва когато човек ”нагази” местата обитавани от злите духове (самодиви); други пък са от “лошата” вода, събирана в тялото или от настинката - силното простудяване на тялото. На нея се отдават много голяма част от телесните болести. Последната възможност са “дертовете”, които като буца живеят в корема. Лечението е в зависимост от причината – когато е от “нагазено”, борбата е със съответните демони – празници, трапези, не се пускат вечер хора в жилището, кади се тамян, заграждат се къщите. Често и храната се променя - пациентът се зарича се да се откаже от някакъв вид - “зарек”, в съответствие с възприетата за болестта традиция, или от личен опит. Но основното си остава ЛЕЧЕНИЕ С БАЕНЕ ИЛИ С МАГИЯ (такива са натриване с пръст от гроб, с кост, с мъртвешка ръка, с крак от къртица); молитви на свещеници, дори на ходжи; носене на амулети на шията, пиене на вода, къпане в лековити извори – това са свещените извори “аязма” по селата.

При лечения от “настинка” основно е налагане по гърба, гърдите, лапи от синап, завиване в непрана вълна, прясно одрана кожа, мазане с дървено масло и чер пипер, ракия, гъша, заешка мас и др; често се прилага и пускане на кръв, наследено от тракийците. Използуват се още мехлеми, отвари, ЛЕКАРСТВА ОТ БИЛКИ , които са възпети и в народните песни.

Практически култ към здравето и грижата за него

Помощ са давали: ЛЕКУВАЧИ, ЗНАЯЧИ, БИЛЯРИ, ВРАЧОВЕ, ПРАВЯЧИ.

Те са хирурзите на счупено и навехнато – и имали особена власт над болните.

Представите за профилактика са основно да се предпазваш от “настинка” – което става с топло обличане, ориентиране на къщата към юг - югозапад, никога на север. Лична хигиена, ”немит човек” – нереден, мръсен.

Известни са т.н. НАРОДНИ РЪКОПИСНИ ЛЕКОВНИЦИ, ЦЕРОВИТИ КНИГИ, ЛЕКАРСТВЕНИЦИ, криещи записани народни рецепти и диети – в момента най-старите са от 17 в, но е ясно че те са преписки от по-стари. Там има и рецепти за правене на лекарствени смеси и процедури за приложението им. Те са ръкописни. Много от днешните лечители знаят "устно"”цели такива книжки и ги прилагат. До Освобождението от османско робство у нас лекарствениците са се разпространявали в типографско оформление.

Да се мисли за девизът “Назад към бъдещето!”

Днешната ЗЕЛЕНА МЕДИЦИНА (фитотерапия) е истинска наследница на народната медицина, като не се противопоставя на химиотерапията..

Молитвата против болести – КАНОНИЧНА и НЕКАНОНИЧНА (баене) са основна част от лечението. Те са прилагани от свещеници в манастирите и лечебниците към тях, по домовете, в църквите

НАРОДНАТА МЕДИЦИНА Е ЕМПИРИЧНА, основана на вековен опит.

Оценка и анализ: две напълно противоречиви схващания: едното я издига в култ и пренебрегва постиженията на научната медицина и обратно – като не се виждат нейните рационални страни.


НАРОДНИ ЛЕЧИТЕЛИ

Освен лечебното си изкуство те са умеели да общуват с болните и недъгавите, със страдащите и нуждаещите се, като продължили древните традиции на траки, славяни и прабългари, при усъвършенствуване на техния опит в лечението с БИЛКИ, ПРОЦЕДУРИ, СЪС СЛОВО ( молитва, баене, добра беседа), давали ПОМОЩ ПРИ УХАПВАНЕ, НАВЯХВАНЕ, СЧУПВАНЕ, ИЗГАРЯНЕ, РАЖДАНЕ.

Най-древни хекимини са: Цилико, поп Григорий, Игнатий Рилец, Неофит Рилец, Илийчо Данаилов, Иванчо Килифар и др.

Отец Матей Преображенски и йеромонах Неофит Калчев /19 век/, които в своите книги като “Притчи Варлаамови и други още прибавления” пишат как водени от неутолимо любопитство са учели от майки и баби рецепти и разни оздравителни практики.



Иван Раев /1876 -1938г/

Е рядък представител на народната медицина от световен мащаб, който няма медицинско образование, но това не му пречи да направи своето голямо откритие – лечението на “сънната болест” с беладона, опит набран от лечението на коне. Проблемите на тази практика били с дозата – за пръв път самостоятелно и по чисто емпиричен път Раев установил дозата на атропин от корените на Atropa Belladonna при лечение на паркинсонов синдром след прекаран енцефалит.

Славата му прехвърлила България, той излекувал италиански полковник (чрез швейцарски дипломат в София), който при посещение в кралския двор разказал на италианската кралица Елена Савойска за чудото. По нейна инициатива в Рим била създадена специална болница за лечение на паркинсоновата болест. Раев бил поканен и настанен там с много почести – славата му била голяма, за целия свят в официалната медицина, неговият метод на лечение е известен като Cura bulgara - българското лечение. Болницата носи неговото име, там са излекувани над 1000 болни – през лятото и есента на 1934 г. и той получил отличието “Кавалер на ордена на кралската корона”. Магазинът на Иван Раев в София “Билка” поддържал връзки с 16 страни – основно за доставка на беладона по света.

Петър Димков/1886-1982г/

Е най-яркият представител за последно време на българската народна медицина, нейно уникално явление.

Ето как той формулира основните принципи на народната медицина:

1.Болните да се лекуват предимно с естествени, природни средства.

2.Едновременно с лечението да се вземат мерки за укрепване на организма чрез промени в режима на живот и хранене.

3.Лечението да бъде строго индивидуализирано както по отношение препаратите, така и по отношение дозировката.

4. Необходимо е у болните да се създава вяра в оздравяването чрез убеждаване че болестта може да се преодолее при отстраняване на страха от нея и на психичното напрежение.

5.При лечението по принцип не трябва да се бърза (с изключение на спешните случаи), за да се даде и на организма време да се справи с болестта.

6. Лечението да е комплексно - както за болния орган, така и за болния организъм.

Тези принципи народната медицина реализира чрез:

1.Многообразни природолечебни процедури: компреси, бани, движения и др

2.Билколечение (фитотерапия).

3.Ликвидиране на психичното напрежение, възникнало във връзка със заболяването, чрез словесно внушение.

Петър Димков е роден в семейството на свещеника Иван Хаджидимов, осъждан от турци и гърци на смърт, заради борбата му за църковна свобода, поради което се е криел като монах в Атон, където сменя името си на Димков.

През 1899 г Петър заминава за Петербург заедно с брат си Димитър, където престоява 10 г – за да завърши военно училище и служи в руската армия, раняван е 5 пъти по време на Балканската война, по-късно заминава с жена си за Виена, а след завръщането си служи в армията в Бургас, Карлово, Варна и София до 1936г. През цялото време не престава да се занимава с медицина. – общува много с билкари и израства до най-голям познавач на уникалните български лечебни растения.

Той пръв у нас успешно прилага ирисовата диагностика, учи как се лекува с глад – един път седмично, налага вегетарианството като начин на живот, развива психолечението.

Неговата “Българска народна медицина” е творчески синтез и сполучлива систематизация на огромен фактически материал.


НАРОДНИ ПОГОВОРКИ

Болестта е голяма сиромашия.

Здравето е най-голямото богатство.

АСТРОМЕДИЦИНАТА се основава на дълговечната връзка между астрологията и медицината – на концепцията, че освен физическото човекът притежава и т.н. астрално-ефирно тяло, чрез което приема и отдава енергия в космоса. Енергията на планетите, които имат своите магнитни полета, влияе на здравето на човека.

Текст на Гален “При диагностициране на заболяването и определяне методите за лечението му трябва да се отчитат периодът на годината, конкретната местност и състоянието на небето”. На това се основава медицинската астропрогностика.

Седемте смъртни гряха според християнската религия: ГОРДОСТ, ЛАКОМИЯ, СКЪПЕРНИЧЕСТВО, ПОХОТЛИВОСТ, АЛЧНОСТ, ЗАВИСТ И МЪРЗЕЛ са свързани като предопределеност със слънчевия знак /месечната ни зодия/ .


-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки



Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®


Creator J.Vinarova





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница