Медикобиологични науки



Дата27.10.2017
Размер92.61 Kb.
#33266

Деп.”Медикобиологични науки”, София, 1618, Монтевидео 21 тел. 8110380 и 8110280



тел.: 955 54 51, B. 2239

е-mail: jvinarova@nbu.bg

Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология”

Курс “Биомедицинска култура”
Социална културология в биомедицината
ЧОВЕШКИЯТ И ОБЩЕСТВЕНИЯТ ОРГАНИЗМИ –ИЗБРАНИ СИСТЕМНИ АНАЛОГИИ

В предлагания аспект за СРАВНИТЕЛНИ анализи на МОДЕЛИ е направен опит:


1.да се определи понятието “организъм” като свръхсложна йерархическа структура (на основа синтез на голяма по обем информация за физиологичните особености на човешкия организъм, една хармонизирана система от нива на субординирана регулация);

2.да се направи паралелен анализ на основни системи и техните компоненти в човешкия и в обществения организми;

3.да се акцентира на “културологичния феномен” в обществото – като уникален сбор от обществени традиции, бит, форми на общуване и практики на движение на информация, религия, морални стойности – сега в качеството му на регулаторен механизъм – като сравнение с ендокринната система в човешкия организъм;

4.да се представи и общественото мнение, обществените ответни реакции и нагласи – основната тема на социалната културология – сега като водеща форма на отговор на обществения организъм спрямо външните промени –т.н. “предизвикани реакции” - вече в обществения организъм, по аналогия с човешкия.



Представят се и заключения от статия, написана през 1994 от лектора, в която има и някои обобщения за социалното управление, излизащи от рамките на тази лекция и моля, те да бъдат приети само като сведение, в стила на универсалната кибер-регулация.

® Организмът е свръхсложно, целесъобразно организирано обединение от хармонично функциониращи системи и подсистеми, което се представя образно като човешко тяло- човешки организъм, но и като обществената формация – обществен организъм.

Условно-пълното съдържание на такова определение се основава на универсално действуващите закономерности, които регулират процесите на растеж и развитие както в човешкия, така и в обществения организъм.

Основанията за паралел между физиологичното и социалното, респективно между техните организмични структури, почиват на разнообразни научноизследователски аргументи и богат практически опит.

Още в началото на такива аналогии е особено важно да се подчертае, че е ненаучно и погрешно да се елементаризират съответствията. То веднага предпазва от автоматично пренасяне на специфични регулационни методи, действуващи във физиологичните, без допълнения, към социалните системи. Там са в сила уникални, еволюционно по-висши форми на управление.

Методите на взаимодействие и регулация, които контролират хармоничния човешки организъм, представляват готово съзвездие от модели за управление, които могат да се прилагат и в свръхсложния обществен организъм, при съобразяване със специфичните му особености.

Владеенето на физиологичните регулационни механизми позволява също да се прогнозират изпреварващо поведенческите реакции на живото към външните фактори и това е другото важно основание да се изследват принципите на взаимодействие между съставните части на обществения организъм. Целта е, по посочената аналогия, да се предвиждат бъдещите му ответни реакции към постоянните промени в околната среда, както и той да бъде изследван и описван чрез паралели и аналози с другите управляеми материални формации.

Като се познава извънредното значение на изпреварващата физиологична информация, следва да се търсят пътища за събиране и на нейните социални аналози, за да се планират и прогнозират обществените ответни реакции в един бъдещ момент. За този организъм, особено във време на търсене промяна в управлението и дори на структурирането му, всяка възможност да се ползува подобна информация е повод, предназначен за корекция на днешното лошо управление или липсата на управление.

Функционалната годност и приспособимост както на човешкия, така и на обществения организми имат редица сходни характеристики, както са посочени по-долу:



Текущ двупосочен обмен с околната среда, при който организмите зависят от нея и мощно й влияят (за обществения организъм това въздействие има определящо значение, като начин за адаптация индивид – социална обществена среда);

Йерархична форма на регулация между съставящите организма системи, при което както вида, така и количествените коефициенти на това взаимодействие се променят динамично във времето (за обществения организъм един и същ закон може да има стимулиращ характер в един момент, но и да блокира в следващия управлението на цялото);

Липса на постоянна функционална характеристика на ответните реакции към външните влияния, което позволява тяхната голяма вариабилност. Така се гарантира приспособимост в работата на всяка отделна система и на целия организъм както при условия на норма – здраве – стопански баланс, така и при състояние на патология – болест – стопанска криза, което е свързано с възникване на извънредни вътрешни или външни въздействия;

Основните критерии за качеството на работа на двата организма са еднакви – те са успешно поддържане на стабилни, устойчиви и хармонични връзки между съставящите целия организъм системи в рамките на определен отрязък от време;

Основен принцип на функциониране и на двата организма е непрекъсна обратна връзка между външните въздействия и породените от тях ответни реакции;

Основните видове външни фактори, които влияят на двата организма са : едни с непрекъснат характер и постоянно променяща се характеристика и други – случайни, скокообразни, непрогнозируеми по величина.

Примерни възможни паралели между човешкия и обществения организми

Паралелизмът като изследователски метод включва параметрично съпоставяне на изследвани обекти, чрез детайлиран преглед на еднаквостите им.



И двата съпоставяни организма са комбинирани от множество системи и подсистеми в единен многоконтурен комплекс, в който всяка съставна част е свързана с останалите чрез сложни причинно-следствени отношения. По този начин изходните променливи величини, чрез които отделна система отговаря на външните въздействия, стават входни за друга съставна част на организма (система и подсистема) – или човешки или обществен;

И в двата организма всяка съставна система сама по себе си също е система от много елементи, като всеки един от тях зависи от всички останали и от техните минали стойности. Крайната количествена характеристика на всеки параметър е своеобразна база за определяне бъдещите му ответни реакции и развитие;

И в двата организма всяка съставна система е и система за стабилизация – т.е. тя разполага с авторегулационни механизми, за да увеличава надеждността на своето функциониране и така чрез тях да се поддържа в постоянни граници реактивоспособността на цялото;

И в двата организма има двунаправленост на интензитета на обменните процеси – чрез сложни, често свързани с тежък адаптационен синдром преходи от високоенергийно към нискоенергийно ниво на обмяната или обратно;

И в двата организма нивото на обмяната се регулира преимуществено от притока на хранителни вещества;

И в двата организма няма изключително постоянни функции, това е основа на уникалното им свойство за вариабилно поведение, като резултатът е и липса на регулатори с твърда фиксация;

И в двата организма управлението – регулацията е информационно обезпечен процес, който започва със събиране (възприемане) на данни, последвано от кодиране, предаване, синтез и анализ от контролни и управленски органи и избор на решение. Надеждната и ефективна работа на всички транслиращи нива, добрата проходимост на информационните канали и точната форма при представяне на данните е гаранция за добра работа на управляващите организма системи;

И за двата организма най-трудна е задачата след въздействие на екстремални по сила фактори от околната среда, да се върнат отново в равновесно състояние, но вече при различно енергийно ниво;

И двата са частично самонастройващи се системи, тъй като някои от параметрите им сами се променят в съответствие с новоизбрани критерии за контрол и сравнение;

И двата са частично самообучаващи се системи, защото обработват специализирано постъпващите сигнали и могат да правят текуща корекция на интензитета на ответните си реакции;

И за двата има един минимален пакет от съставящи ги системи, който гарантира постоянството на вътрешната среда, т.е. живота в цялото – те са последната преграда, която предпазва цялата формация от деградация и разпад.

Примерна обобщена схема на човешкия и на обществения организми

И двата са сложни, многофакторни комплекси за контрол, регулация и управление, в които е изключително трудно да се опишат качествено и количествено взаимните връзки между съставящите ги системи и подсистеми- както поради формални трудности, така и поради изключителната им динамика.

Представена е условно-пълна схема, в която са включени по двойки примерни аналози от съставящи двата организма компоненти. Схемата илюстрира принципа на възвратна информация (кибернетичен подход, управление по “отклонение”), на който почива работата и на двата организма. Входящите информационни канали са начало на веригата, а нейните изходи са безкрайните разновидности от ответни реакции – човешки физиологични и човешки социални (обществени).

Партийно-политическата система на обществения организъм у нас изпълнява своите управленски и регулаторни функции при видимо несъгласуване с условията на средата, в която се намираме. Безспорните ответни обществени реакции сочат:


  • загубена адаптивност – тежести в работата на държавните изпълнителни органи

  • стресови поведенчески отговори – религиозни и етнически вълнения, апатия и намаляваща или парадоксална социална активност

  • рязко влошаващи се показатели в интензитета на обмяната – пълзяща икономическа криза, доминиращо значение на търговията спрямо производството, спад в потреблението

  • упадък в работата на органите за ред и контрол – престъпност.

Само информационните входове (анализаторите) на обществения организъм работят при повишена интензивност, при рязко увеличаване броя и видовете на информационните канали. Но на тази количествено и качествено променена входна информация не се получават адаптивни отговори – т.е. тя не се използува целесъобразно за повишаване нивото на обмяната в обществения организъм, за неговия растеж и развитие.

Икономическият комплекс е животворният източник на обществения организъм. Всяко повишение в нивото на неговите обменни процеси влияе директно върху качеството на работата на цялото. За своята регулация той събира входна информация от всички останали системи. Ако направим едно сравнение между тях, при определящ показател “постоянство, стабилност, на функциониране”, ще установим, че най-бързо променяща се е системата на държавно управление, тя има и доминиращо регулационно значение в управлението на икономиката. Нейните съставни части: държавна администрация, партийни формирования и структури и системата на правораздаване видимо не изпълняват добре своите управленски функции и от там следва да се търсят корекции, за да се прояви новата ответно –икономическа реакция.

Следва най-спорният въпрос: Каква е “добрата работа” на икономическата система, какви са критериите, по които се измерва? За днешния момент на българския обществен организъм колко съществена е скоростта, с която тя ще бъде постигната? А днес няма законова общовалидност в сферата на обществения организъм – средата се променя така бързо, че прави регулационните въздействия ограничени във времето.®



Някои изводи и анализи

1.За ролята и мястото на културните феномени и тяхната динамика и влияние върху всички области на човешкия живот – те са универсалните обществени регулатори;

2.За потребността те да бъдат текущо управлявани чрез познание, моделиране, експерименти и изпреварващо регулиране; степента на вероятностно очакване от проява на даден тип ответна реакция , позволява тя да се прогнозира, да се въздействува върху нея, дори да се предотврати – ако има такава социална необходимост – при гражданските вълнения и недоволства, в различните им форми;

3.Хуманитарното културознание и социалната културология – двата клона на науката за човешката култура следва да определят управлението на социума;

4.Употребата им в сектора здраве, медицина, социална медицина, общественото здраве – със същата цел – за ефективно управление - е верният път;

Ако управлението на организмичната структура – човешка или обществена е влошено – по някакви причини, които не са обект на тази лекция (такова е състоянието определяно като БОЛЕСТ в човешкия и като КРИЗА в обществения организъм), следва да се стимулират наличните саморегулаторни механизми, а не да се подават трайно погрешни управленски команди;

5.Отново за културния феномен на доброто / ефективното управление: (а)медицинско, здравно (за човешкия организъм и неговото здраве) (б)обществено – социално, икономическо, политическо, религиозно, здравно

(за обществения организъм).

ТО ЗАПОЧВА И ЗАВЪРШВА С ВЯРНА ИНФОРМАЦИЯ И С ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА (моето тяло - моята страна са мои ценности и от това следват грижите ми за тях);

6.Информатизацията – единствената реална основа за ефективно възвратно управление –

(а)на болния човешки организъм (ролята и цената на изпреварваща медицинска информация и техниките за нейното събиране и последваща обработка – с PC);

(б)на боледуващия обществен организъм – тук да решават управляващите партии и институции в държавата от къде да я придобият и как и кога да я употребят.
-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®



J.Vinarova





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница