Design, enginering, consultting
Изтегляне 0.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪЗЛОЖИТЕЛ: ОБЩИНА ВИДИН
- Съдържание Стр.
- Описание на забележките на JASPRES През м. септември 2009 г. представители на JASPERS извършиха “Технически преглед на интегрирания проект за управление на отпадъците
- Видин , България ” .
- Демографска прогноза на регион Видин за периода до 2032 г.
- Разпределение на населението, брой
- Средна продължителност на живота в България за периода 1970-2005, години
|
Bulgaria, София – 1510, ж.к. „Х. Димитър”, бл.27 ,вх.Б, ап.25 Tel.fax. /02/ 845 37 94 email: lidia_k@e-card.bg  
DESIGN, ENGINERING, CONSULTTING    
ОБЕКТ: ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРЕДПРОЕКТНО ПРОУЧВАНЕ ЗА РЕГИОН ВИДИН, РАЗРАБОТЕНО В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТ ПО ИСПА ЗА ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ EUROPEAID 117409/D/SV/BG „ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В РЕГИОНИ ПАЗАРДЖИК, ПЛЕВЕН И ВИДИН” ЧАСТ: ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРЕДИНВЕСТИЦИОННО ПРОУЧВАНЕ /ДПИП/ ЗА РЕГИОН ВИДИН, РАЗРАБОТЕНО В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТ ПО ИСПА ЗА ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ EUROPEAID 117409/D/SV/BG „ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В РЕГИОНИ ПАЗАРДЖИК, ПЛЕВЕН И ВИДИН” ВЪЗЛОЖИТЕЛ: ОБЩИНА ВИДИН  София, ЮЛИ 2010 година
Въведение Настоящата разработка към съществуващия и приет от Съвета по проекта “Доклад „Проучване за осъществимост – Видин: Техническа помощ по ИСПА „Приложение на мерки за управление на отпадъци в регионите Пазарджик, Плевен и Видин” - EuropeAid 117409/D/SV/BG”, за краткост в текста ДОКЛАД, представлява “Допълнение към прединвестиционно проучване”/ДПИП/. ДПИП отразява забележките на експертите от МОСВ и JASPERS като неговото съдържание е следното:
Заключение Описание на забележките на JASPRES През м. септември 2009 г. представители на JASPERS извършиха “Технически преглед на интегрирания проект за управление на отпадъците – Видин, България”. Прегледът е подкрепен от Малкълм Кейн, който работи като консултант на JASPERS в рамковата договорна схема на JASPERS. Основните заключения от техническия преглед са следните: 1. Предложенията не са подкрепени от ясен модел за масов поток, определящ материалните потоци през системата за събиране и третиране. Ръстът на отпадъците на глава от населението се смята, че нараства значително, а населението спада значително. Нито едно от двете допускания не е разгледано подробно и не е подкрепено от доказателства. 2. Допусканията за 100 % събираемост на отпадъците са нереалистични. 3. Не е разработена подробно основата за избор на предложения вариант за обновление на инфраструктурата. 4. Съоръженията за компостиране, сортиране и оползотворяване на отпадъците се предлага да бъдат разположени върху съществуващия отпадък. Това ще изисква голям разход по проектиране и изграждане, за да се намали вторичният газ и риска от замърсяване на подпочвените води. По-добре е да се използва алтернативно място на предоставения терен за депо. 5. Като цяло предложението предлага ниска разходна база, върху която да се въведат допълнителни подобрения и нововъведения за инфраструктурата за третиране на отпадък. 6. Предложените разходи за инфраструктура, изключвайки техническа помощ, са балансирани, но това е подвеждащо, тъй като в тези разходи индикативната сума, предвидена по гранта е с около 2 мил. евро над това, което се изисква, измерено както в сравнение с предложените разходи, така и със средните разходи за отрасъла. Предложените разходи за развитието на депото с 2 мил. евро над индикативните суми, заложени в гранта и средните суми за отрасъла. Тези вариации се самоизключват автоматично. 7. Проектът на депото изглежда базиран на средна дълбочина на запълване от 15 м, което може да е причината за предложените разходи, които са по-високи от очакваното. Един алтернативен профил за добиване на по-голяма дълбочина за запълване на отпадък, би могъл да бъде по-ефективен. 8. Предложените разходи за рекултивацията на депото са с 1,9 мил. евро над сумата, очаквана от грантовия механизъм и 2 млн. евро над средните цени за отрасъла. 9. Не е анализиран риска от рекултивация на депото. Настоящата най-добра практика е да се избягва изкопаването на депото, когато е възможно. Алтернативните подходи за запечатване на старите терени, при които се постигат добри резултати по отношение на рисковете за замърсяване на подпочвени води и обгазяване, трябва да бъдат разгледани с цел постигане на по-ниски разходи. 10. Предложенията за третиране на инфилтрата са не добри. Употребата на обратна осмоза не е конвенционален метод за общинските депа за отпадъци и предложенията за управление на отпадъчните води от пречиствателна станция не са доразработени. Това би могло да доведе до значителни допълнителни разходи. Като цяло капиталовите и оперативните разходи за това съоръжение се приемат като ниски. 11. Не достатъчно внимание е отделено на определяне на етапите на работа. Трябва да се разработи детайлна програма за непредвидени разходи по изграждането и проектирането на депото. Развитието на новия терен трябва да вземе приоритет. 12. Намирането на допълнителни суми по линия на ЕС грантовете само по себе си не е проблем и може да подобри управлението на разходите. Трябва да се предвидят допълнителни средства за техническа помощ, тъй като това не е указано в механизма за управление на отпадъците, но ще бъде ключов фактор за променящото се поведение на местното население. От гореизброените забележки в отделните части на настоящото ДПИП са разгледани т. т. 1, 2, 4, 7, 10 и 11. като е ползвана експертна помощ от специалистите на JASPERS. Останалите точки от забележките са или неприложими или не се отнасят към настоящата разработка, поради което не се коментират.
Основен източник за количеството на генерирания отпадък е броят на населението, в т. ч. градско и селско, поради различните количества и типове отпадъци, които се формират в градовете и селата. Броят на населението по общини в регион Видин към 31.12.2008 г. е дадено в табл. 1.1. Таблица 1.1
Източник: НСИ, публикация от 16.04.2009 г. общини в регион Видин за 2008 г. и анализ на типа на населените места по отношение генерирането на отпадъци. По данните на НСИ в градовете на общините на регион Видин живеят общо 67336 души или 61,04 % от населението. При направените проучвания се установи, че в малките градове на регион Видин начинът на живот и сметосъбирането е както в селата. Това наложи да се преразгледа броят на населението в градовете и селата на региона и да се приеме, че градско население, генериращо отпадъци по различен начин от селското население, изцяло живее само в гр. Белоградчик – 5399 души и гр. Видин – 50185 души. Допълнителен довод за това разпределение на населението в градове и села е равнището на сметосъбиране. В градовете Белоградчик и Видин то е добре организирано и сметта се събира на 100 %, докато за останалите градове или не се събира или се събират много по-малки количества от генерирания отпадък. Причините за това са много, но най-важната е използуване на биоразградимите отпадъци, честотата на събирането на отпадъците - през по-дълги периоди от време, поради което част от тях изсъхват, изземват се или въобще не се събират. Във връзка с това броят на градското население в регион Видин през 2008 г. е 55584 души или 50,4 % и селското - 49,6 %. Тези стойности за броя на населението се приемат за изходни данни за разработване на прогнозата за броя на населението в регион Видин. Демографската прогноза за регион Видин е съставена на основата на сложилите се тенденции в демографското развитие на нашата страна и в област Видин. Тя стартира с данни за числеността на населението към 31.12.2008 г. и има много продължителен прогнозен хоризонт - до 2032 г. Прогнозата е съставена на основа на естественото движение на населението като възможните прогнозни оценки са представени в три варианта, условно обозначени като: реалистичен /среден/, оптимистичен /висок/ и песимистичен /нисък/. Разработените хипотези за смъртност са обосновани на основата на задълбочени демографски изследвания за тези процеси в нашата страна. Наличната богата статистическа информация за смъртността общо за страната и по отделни регионални единици, провеждането на сравнителни международни изследвания на динамиката на средната продължителност на живота и структурата на смъртността по групи причини за смъртността, дава възможност да се правят предположения относно възможностите за по-нататъшно намаление на смъртността на населението. Исторически, до към края на 60-те година под влияние на подобряване на условията на живот у нас, много бързо се достигат равнищата на средната продължителност на живота, сравними с тези в напредналите страни на Европа. През следващите десетилетия се отбелязват стагнация на средната продължителност на живота, а в по- близките години и влошаване на показателите за средната продължителност на живота за двата пола в България. През периода 1970-1998 г. продължителността на живота при мъжете намалява средно с 2.1 години. При жените тенденцията на нарастване на средната продължителност на живота продължава до 1993 г. След това се запазва на едно равнище и през 1998 г. се отбелязва намаление на средната продължителност на живота след 1993 г. В табл. 1.2 е дадена средна продължителност на живота по пол за периода 1970 - 2005 г. Таблица 1.2 Средна продължителност на живота в България за периода 1970-2005, години
Каталог: old -> wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> О б щ и н с к и с ъ в е т – в и д и н 2012 -> Критерии за оценка на офертите – Икономически най-изгодна оферта 2012 -> 2012 година Културни събития с международно участие и национално значение 2012 -> Образец №22 Проект на договор (договорно споразумение) Изтегляне 0.85 Mb. Сподели с приятели:
|