Design, enginering, consultting



страница7/8
Дата27.03.2017
Размер0.85 Mb.
#17879
1   2   3   4   5   6   7   8

Източник: НСИ; * 2008 г.; ** 2009 г.
Териториалното положение на регион Видин има международно значение и поради това се налага в кратки срокове да се предприемат мерки за създаване на система за управление на отпадъците. През региона преминават важни пътни и железопътни връзки, а с построяването на Дунав мост ІІ те ще се интензифицират. Регион Видин е входна врата на Република България и културата и управлението на сметосъбирането ще позволи в значителна степен да се подобри природната и антропогенната среда в региона. Във връзка с това е препоръчително да се търсят възможности за ускоряване на проектирането, финансирането и строителството не само на регионалното депо за отпадъци в регион Видин, а и останалите части от Системата за управление на отпадъците. По този начин ще бъде възможно да се пропагандира и рекламира помощта на ЕС в построяването на регионалното депо за отпадъци, защото тя ще бъде забелязана чрез мерките за подобряване на средата на обитаване, преминаване и сервизно обслужване.


  1. Обосновано предложение за алтернативно разположение в регионално депо Видин на инсталациите за компостиране и съоръжението за обезвреждане и оползотовряване на строителни отпадъци извън подлежащата на рекултивация замърсена територията на старото депо

В техническите бележки на JASPRES е посочено, че съоръжението за компостиране и съоръжението за преработване и оползотворяване на строителни отпадъци са разположени върху площадка, изградена на съществуващото депо над депонираните отпадъци. Двете съоръжения ще изискват циментова подложка с уловители за обхващане и складиране/рециклиране (в случая на компостираща станция) на оттоците. Без значителни допълнителни инвестиции е възможно да се компрометира това съоръжение. Това в последствие ще доведе до инфилтриране на съществуващия отпадък и до компрометиране на рекултивацията и управлението на биогаза. Въпреки че едно алтернативно място би включвало удължаване на пътищата на терена на депото. Върху цялата площ на терена на депото има достатъчно място, за да се разположат тези съоръжения на юг и да се избегне изграждането им върху съществуващото депо. В тази връзка бяха разгледани възможностите за разполагане на тези съоръжения на друго място в обхвата на одобрената площадка за изграждане на регионалното депо. Като подходящо решение, отстраняващо горните бележки, бе избрана площадка, ситуирана в дясно от експлоатационния път. Конфигурацията на терена изисква задигане котата на площадката с 1.50 м спрямо нивото на пътя и вкопаване в ската. Това налага изграждане на подпорни стени с височина от 1.5 до 3.5м. Предвижда се стените да се изградят от габиони, запълнени с камък. Общата дължина на стената е 150 м.


Предвидената за изграждане на регионално депо площадка е разположена в местността Рамова ливада (Козя гърбина) на 13 км от гр. Видин. Теренът е общинска собственост, регистриран като поземлен имот № 000090, ЕКАТТЕ 29043. Отредената за депото площ е 67,244 дка (скица от кадастъра № К00011/23.03.2004) от бивша кариера за глина. Бъдещата площадка на новото депо, наречена Рамова ливада, е разположена на територията на село Жеглица в местността „Рамова ливада”, в долината югозападно от съществуващото депо. Новата площадка заема приблизително 22.1 ха.
Площадката на депото е разположена относително далеч от населените места и е на по–малко от 1 км западно от река Дунав. В крайния доклад от геоложкото и хидрогеоложкото проучване „Геокомплекс” потвърждава подходящото разположение на площадка № 10 - Рамова ливада, имайки предвид хидрогеоложките, геоморфоложките и геомеханичните аспекти.

Хидрогеоложките аспекти определено са благоприятни поради ниската пропускваемост на почвата и отсъствието на подпочвен водоносен хоризонт.

Югозападната част на площадката представлява обширна вдлъбната форма с полегати склонове и дълбочина около 15 -18 м. В следващите фази на проектиране ще се обърне особено внимание на стабилизиране и ерозионен контрол на външните източни склонове към река Дунав, които имат малки прояви на нестабилност. Първият етап от регионално депо Видин – Клетка І и другите обекти, както и техническата рекултивация на старото депо, финансирани по ОП „Околна среда 2007-2013 г.” следва да бъде изграден в съответствие с Наредба № 8/2004 г. на МОСВ за гарантиране на носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията на депото.
Основната част от оставащата площ, северна и източна части, е основно заета от съществуващото депо. Източната част на площадката е повлияна от свлачища в горната част и заблатен терен в долната част и е неподходяща за извършване на строителни дейности без допълнителни укрепващи съоръжения. Върху площите на съществуващото депо не се предвижда изграждане на съоръжения. Зоните за разполагане на стопанския двор са ситуирани от двете страни на съществуващия експлоататационен път. Изключително притиснените условия, наложени от конфигурацията на терена и развиващите се свлачищни процеси, не позволяват разширение на пътя. При извършване на строително-монтажните работи по изграждане на депото и стопанският двор ще се създаде организация на работа така, че да не се допусне възпрепятстване депонирането на битовите отпадъци в зоната, определена въху съществуващото депо.
Съставът на обектите, включени в настоящия проект, не се променя, а е променено само разположението на описаните инсталации. Обемът на клетките е същият както е даден в приетия „Концептуален проект” от месец май 2008 г. (ДОКЛАД по задачи 6 и 7, част А – стр. 36). Списъкът на обектите, които също ще бъдат финансирани по ОП „Околна среда 2007-2013 г.” освен изграждането на Клетка І, включва:
1. Бариера и КПП

Те са ситуирани на входа на депото в непосредствена близост до отклонението на експлоатационния път от републиканската пътна мрежа.

Входният контрол и контролът на трафика са необходими за:


  • предотвратяване на нерегламентиран достъп,

  • насочване на превозните средства към съответната дейност,

  • минимизиране на инцидентите,

  • контролирано разтоварване.

За целта е предвидена електричека бариера.


2. Площадка за компостиране и строителни отпадъци

Площадката е ситуирана вдясно от експлоатационния път. Конфигурацията на терена изисква задигане котата на площадката с 1.5 м спрямо нивото на пътя и вкопаване в ската. Това налага изграждане на подпорни стени с височина от 1.5 до 3.5 м. Препоръчваме стените да се изградят от габиони запълнени с камък. Общата дължина на стената е 150 м.


3. Производствена площадка

Площадката ще бъде изцяло с бетонова настилка. На нея ще се изградят:



  • Административна сграда,

  • Електронна везна,

  • Гараж за транспортни машини,

  • Резервоар за техническа вода,

  • Автомивка,

  • Станция за измиване и дезинфекция,

  • Кало – маслоуловител,

  • Помпена станция,

  • Открит паркинг,

  • Пречиствателна станция за инфилтрат,

  • Басейн за инфилтрат.


4. Площадка за разполагане на Система за високотемпературно обезвреждане на биогаз

На тази площадка ще се изградят:



  • Открит склад,

  • Система за високотемпературно обезвреждане на биогаз от депото,

  • Трафопост.


5. Съществуващо депо за битови отпадъци

Чертежът с Генплана, с нанесени промени в разположението на площадката за изграждане на инсталацията за компостиране и съоръжението за преработване и оползотворяване на строителни отпадъци на регионалното депо, е даден в Приложение 2.


Съгласно «Програмата за управление на дейностите с отпадъци на Община Видин» съществуващото депо е включено в групата на „Депа, които не отговарят на нормативните изисквания”.

Достъпът до депото е затруднен. Водещият до депото бетониран път е в лошо състояние. Няма водо и електрозахранване. Депото е изградено без полагане на долен изолоционен екран и не отговаря на действащата в страната нормативна уредба. За предотвратяване разпиляването на отпадъците и за защита на пътя от републиканската пътна мрежа в миналото са изграждани бетонни подпорни стени, които в по-голямата си част са разрушени. Пряко замърсената площ е около 23 дка. Депото за отпадъци се експлоатира от 1991 година.


През 2005 г., операторът е изготвил «План за привеждане в съответствие на депото», където са определени стъпките за реализирането на плана в съответствие с нормативната уредба: Наредба № 8/2004 г. на МОСВ за «Условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци». Планът е утвърден от РИОСВ Монтана с Решение № 06-09-00/ 30.09.2005 г. Предвидено е изграждане на ново депо за БО /битови отпадъци/ като същевременно се предприемат мерки за подобряване експлоатацията на съществуващото депо до закриването му. Технологията на обезвреждане на БО е депониране без предварително третиране на отпадъците.
Депото е охарактеризирано на база информация, предоставена от МОСВ и общината. При обследване на съществуващото общинско депо е използван унифициран системен подход, описан в “Наръчник за оценяване и третиране на старите замърсявания в България” и «Методика за оценка на депа и стари замърсявания». Последната е разработена на база Саксонската методика за оценяване и третиране на стари замърсявания (GEFA). Цялата оценявана информация и получените резултати от оценка на риска за отделните компоненти на околната среда са въведени в база данни, поддържана от програмата GEFA.

В резултат от обработване на данните и извършените изчисления с GEFA за съществуващото депо за отпадъци на община Видин са установени следните обобщени резултати за приоритетното групиране на депото, от гледна точка на необходимите мерки за саниране и срочността на тяхното изпълнение:



  • от гледна точка на необходимите видове последващи действия за в бъдеще депото попада в рискова група II, с оценка на риска– депа със среден риск. Съгласно методиката за депата от II приоритетна група (депа със среден риск) трябва да започне допълнително детайлно проучване в дългосрочен период от време. Депото за отпадъци на община Видин остава в регистъра, но се планира мониторинг и мерки за саниране в дългосрочен план.

  • от гледна точка на срочност на изпълнение на необходимите последващи действия за в бъдеще депото попада в рискова група II – депа със среден риск. Приоритизацията по срочност на предвидените мерки е извършена по максималния среден риск (рмакс.ср.) за защитавани обекти – води и почви. Съгласно методиката, за депата от II приоритетна група (депа със среден риск), са необходими мониторинг и действия в дългосрочен план. Депото остава в регистъра. В случай, че данните от мониторинга покажат изменение на обстановката се провеждат допълнителни изследвания.

На база обобщените резултати по-горе за оценката на риска за общинското депо за отпадъци, както и въз основа на неговия обем, отстояния от регионалното депо и изискванията на законодателството за закриване на съществуващите депа, неотговарящи на нормативните изисквания, е изготвен график за закриване. Графикът за закриване на съществуващото депо е съобразен с времето необходимо за пускане на новото регионално депо в експлоатация. Депото трябва да функционира в продължение на една година. Предвижда се в края на 2011 г. първата клетка на новото депо да бъде въведена в експлоатация. Върху площта на съществуващото депо е определена зона с размери да поеме едногодишното количество БО, генерирано на територията на общината при височина на натрупване 2.5м. Обособени са три зони:

  1. Зона в процес на рекултивация с изградена мрежа за извличане на биогаз.

  2. Зона подготвена за рекултивация. През зоната преминава временен експлоатационен път изграден от стомано бетонови панели.

  3. Зона за депониране на БО.

След построяването на Клетка І от новото депо, се рекултивират зоните от т. 2 и 3.

Горният дренажно - хидроизолационен екран следва да бъде изграден в съответствие с Наредба № 8/2004 на МОСВ.

В подходящ сезон и съгласно работен проект се извършва биологична рекултивация на депото.

Във връзка със съкратеното време за работно проектиране, особеностите на технологията на едновременното строителство на новото депо и експлоатацията на съществуващото е предвидено финансирането на първия етап от изграждането на регионалното депо и закриването на старото депо да бъде извършено със средства от ОПОС, като работното проектиране и строителството се предвижда да бъдат изпълнявани по процедурите на т.нар. жълт ФИДИК.


Графикът за проектиране и строителство е даден в Приложение 1.


  1. Алтернативно предложение за приложима технология за обезвреждане на инфилтрата, отделян в регионално депо Видин

Изборът на друга технология за пречистване на инфилтрата е продиктуван от отрицателното становище на специалистите от JASPERS относно целесъобразността на предложената от консултантите по ИСПА проекта „Приложение на мерки за управление на отпадъци в регионите Пазарджик, Плевен и Видин” - EuropeAid 117409/D/SV/BG” технология за пречистване на инфилтрата от депонираните отпадъци. По тяхно мнение употребата на обратна осмоза не е конвенционален метод за общинските депа за отпадъци.


Това налага разглеждането и приемането на друга технология за пречистване на инфилтрата от депото, а именно двустепенно пречистване – химично и биологично, което е описано по-долу. Предложената технология е в съответствие с европейското законодателство и съответните директиви по опазване на околната среда. При изборът й е взетo под внимание необходимостта от постигане на следните положителни резултати:

  • Спазване на българските, европейските и международните норми и стандарти, свързани с проектирането, изграждането и експлоатацията на депа и съоръжения за отпадъци.

  • Намаляване замърсяването на речните води чрез осигуряване на „Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/”, която да изпуска пречистени отпадъчни води в съответствие с българските стандарти за управление на заустваните води.

  • Елиминиране на директното изливане на непречистени отпадъчни води в приемника.

Проектът трябва да се разработи на базата на следните нормативни документи:



  • НАРЕДБА № 7 от 24 август 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, издадена от Министъра на регионалното развитите и благоустройството, Министъра на замеделието и горите и Министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г.

  • НАРЕДБА № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци издадена от Министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 83 от 24.09.2004 г.

  • НАРЕДБА № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, пуб. 04.05.2001 г.

    • Директива на ЕС /1999/31/ЕС/ за депата за отпадъци, пуб. 26.04.1999 г.

    • Закон за водите, обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г.

    • Наредба № 6 от 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2004 г.);

    • НАРЕДБА № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, обн. ДВ, бр. 98 от 2000 г.

    • НАРЕДБА № 10 от 2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, обн. ДВ, бр. 66 от 2001 г.

    • НАРЕДБА № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г., попр. бр. 93 от 2004 г. и Решение № 3887 на ВАС от 2005 г., бр. 41 от 2005 г., публ., БСА, бр. 6 от 2005 г.

    • Норми за проектиране на канализационни системи, публ. БСА, бр. 9 и 10 от 1989 г., изм., бр. 1 от 1993 г.

Качествата на пречистената вода трябва да отговарят на изискванията на НАРЕДБА № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, обн. ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от 23.03.2004 г. и приложение № 3 към чл. 11, ал. 3.



Показател

Концентрация

Биохимична потребност от кислород (БПК5) при 20 °С без нитрификация

25 mg/dm3 O2

Химично-потребен кислород (ХПК)

125 mg/dm3 О2

Общо съдържание на неразтворени вещества

35 mg/dm3

Изисквания към отпадъчните води, които се заустват в чувствителни зони, определени съгласно чл. 12 /до 100 000 е. ж./ са:




Показател

Концентрация

Общ фосфор

2 mg/dm3

Общ азот

10 mg/dm3

Изискванията към качествата на пречистените отпадъчни води за заустване в приемника, река от водосборния басейн на р. Дунав (“чувствителна зона”) изискват замърсената вода да премине пълно биологично пречистване с отстраняване на азота и фосфора и при необходимост - обеззаразяване.


Пречистване на водите от депото

Известно е, че съставът на инфилтрата от депото варира в широки граници през различните периоди от експлоатацията на депото. Съставът зависи и от вида на отпадъците, експлоатацията на депото, сезона и др. Предлага се двустепенна схема. Първа степен – третиране на инфилтрата и втора степен – биологично пречистване с нитрификация и денитрификация и допречистване.




ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС – КРАТКО ОПИСАНИЕ
А. Инсталация за предварително пречистване на инфилтрат – I степен

Инсталацията за предварително пречистване на инфилтрата със следните съоръжения:



  1. Приемна камера

  2. Тангенциален пясъкозадържател

Обемът на пясъкозадържателя осигурява 2-3 мин. времепрестой на водата, което е достатъчно за отделяне на пясъка с размери на частиците над 0.2 мм.

  1. Задържателни резервоари

Двата резервоара работят циклично. Времето на един цикъл е 5-7 дни. Обемите се хомогенизират с потопени миксери. При напълване на единия резервоар операторът взема проба за рН и амонячен азот и неразтворени вещества. Операторът добавя към водата варно мляко и железен трихлорид за коагулация. Хомогенизирането е с потопен миксер. След коагулацията миксерът се спира и се изчаква да протече утаяване в статични условия не по-малко от 4 часа. При коагулацията в резервоарите се образува утайка, която се отделя на дъното при статичното утаяване. Обемите, предвидени за утайка, са съобразени с очакваното количество утайки.

Следва изваждане на утайките с шламова центробежна помпа от дъното на резервоара към силоза за утайки. Операторът контролира процеса на препомпване на утайките визуално на изхода на напорната тръба в силоза.

След изваждането на утайките в обема отново се добавя варно мляко до покачване на рН над 11. При достигане стойността на рН операторът спира ръчно миксера. Със шламови ексцентрик и шнекови помпи, разположени в машинната зала на кота - 2.20 в ПСОВ-И, инфилтратът се подава към стрипиг колона за обдухване на амонячния азот, чрез вкарване в противоток на свеж въздух от вентилатор. По този начин остатъчните стойности на амонячния азот се намаляват до 100-150мг/л.

Операторът проверява качествата на водата един път на смяна, като взема проби и контролира състава с лабораторен анализ. При достигната степен на пречиставане по амоняк се изключва системата към стрипинг колоната. Операторът включва повторно ръчно миксера и съответната дозаторна помпа за коагулант - железен трихлорид. Количеството коагулант се определя от оператора предварително на база снижение на рН до 8. Операторът задава производителност на помпата за коагулант и определя времето й за работата и по часовник. След изтичане на времето таймерът изключва автоматично помпата. Проверява се рН в резервоара. Коагулираната вода в резервоара се оставя в покой при статични условия за утаяване в продължение на 4 часа. При корекцията на рН отново протича коагулация в резервоарите и се образува утайка, която се отделя на дъното при статичното утаяване.

След утаяването отново се проверяват качествата на водата с анализ. Ако резултатите са добри, операторът стартира СК с ел. задвижка разположен на водовземното устройство в съответния резервоар. Утаената вода се прехвърля в междинен резервоар за утаена вода. СК с ел. задвижка се затваря автоматично при понижаване на нивото до определената кота за утаена вода. От междинният резервоар по гравитачен тръбопровод пречистената вода се отвежда към площадковата канализация. На тръбопровода има монтиран ръчен спирателен кран и дебитомер.

След автоматичното затваряне на спирателния кран с електрическо задвижване за утаена вода се подава светлинен сигнал в дежурната. Оператора взема проби и проверява нивото на утайката и избистрената вода над утайката. Ако слоят избистрена вода е около 50 % по височина, може да не се изпускат утайки и това да стане след провеждане на още един цикъл за пречистване на вода в този резервоар. Ако слоят избистрена вода е под 50 % по височина, операторът стартира ръчно помпата за утайки към силоза. Помпата се спира ръчно от оператора или автоматично от долно ниво в резервоара.



  1. Междинен резервоар за пречистена вода

  2. Силоз за утайка

Силозът се зарежда от помпите за утайка. При напълване на силоза има преливна система, предпазваща от преливане през борда.

При продължителен престой в силоза в статични условия е възможно утайките да се уплътнят. За избистрената вода не е предвидено индивидуално устройство за отделяне. Използува се преливната система.

Предвидена е възможност за допълнителна обработка на утайката в силоза чрез коагулиране с варно мляко и железен трихлорид при необходимост. При коагулацията се използва потопения миксер за хомогенизиране на реагентите с утайката.

Ако операторът прецени, че утайката е подходяща за обезводняване, обема на силоза се хомогенизира отново с миксера. Миксерът се включва ръчно 10 минути преди да се включи помпата, захранваща пресата за утайки. Помпата към пресата се стартира, като миксерът продължава да работи. Той се изключва ръчно след спиране на помпата към пресата или автоматично при изпразване на силоза до долно ниво.






  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница