Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 27 аутизъм, плюс периодична енуреза. А дъщеря й, майката на внука, едва ли не от раждането си има ихтиоза. Когато е била на седем месеца, кожата й станала суха, и макар че сега е наоколо трийсет години, нищо не сее променило, и лекарствата не помагат. - Други проблеми - питам аз. - Знаете ли, след раждането на второто дете с дъщеря ми се случи нещо многостранно- гърдите й практически изчезнаха, стопиха се. А при мен - продължава жената, - през последните няколко години силно са стегнати всички мускули и чувствам, че ще става по-лошо. - Това ли е всичко - питам аз. - Имала съм проблеми с психиката, но през последните години някаква същност ме унижава и просто тиранизира. И все през живота си съм била ту омагьосана, ту урочасала, обръщала съм се към много лечители, но ми ставаше по-лошо - май това са всичките ми проблеми. - Добре - казвам аз, - сега нека да започнем да свързваме всичко това ведно. Казвал съм, че всички проблеми на човек, прекратил устремяването към Бог, се изразяват в два момента ревности гордост. Ревността е темата за желанията, гордостта е темата за съзнанието. Способностите, волята, съдбата - всичко това с темата за гордостта. На дълбочинен план съзнанието и желанията представляват едно цяло. Затова често без причина ревнивият човек, подсъзнателно чувствайки приближаването до смъртоносната граница, преминава от едното състояние в другото. Сексът и семейството престават да го вълнуват, той изцяло се отдавана работата и даже се превръща в работохолик. Работата и властта стават главен смисъл на живота му. Но когато той достигне до опасната черта и в тази игра. той отново може да се върне в първото състояние. Ако душата не сее освободила от поклонението на желанията и чувствеността, тогава човек започна да боледува. За да се спаси, той трябва да се освободи от ревността и гордостта ида тръгне към Бог. И когато за душата му единството с Бог стане но-важно от всичко, когато душата набере инерция за любов, постепенно ще започне да протича пречистване. Ще започнат да се съживяват двата инстинкта, ще престане да е опасно да желае ида мисли, ще се разкрият способностите и ще се сбъднат желанията. А засега - казвам на жената, - вие и потомците ви се намирате в състояние на умиране. Какво е аутизмът? Това е защитна форма от стрес, така организмът се защитава. Ще обясня чрез пример. Върху малко дете сее нахвърлило куче, започнало е да ръмжи и се опитало да го ухапе. След това детето започнало да заеква. Но едно дете в тази ситуация ще започне да заеква, а друго - не. Обяснението е просто. Малкото дете живее чрез чувствата на родителите си, и ако те неправилно са преминавали през стреса в периода на появата му на бял свят, тогава то е лишено от възможността правилно да преминава през болезнените ситуации. Ако страхът надвишава определена норма, се включва блокировка на този страх, иначе той убива. Страхът се ражда от съзнанието ни. Значи, ако съзнанието е деформирано, потиснато, страхът ще бъде по-малък. Съзнанието е свързано с речта. Щом съзнанието се превъзбуди, човек започва да заеква. Превъзбуденото състояние води до повишена агресия, и тази агресия, преминавайки на тънките планове, разрушаване само настоящето, но и бъдещето. Да си зададем въпроса защо съзнанието е агресивно Спомнете си известната фраза от Стария Завет - "Многото знание носи много печал. Защо знанията не водят до щастие Защото съзнанието е свързано с тялото, а тялото иска храна, защита и е обречено на агресия. Съществува наше висше съзнание, което е троично. Главната му част е свързана с първопричината, Твореца втората му част е свързана с подсъзннието, което е безтелесно и се обединява с цялата Вселена третата част е вече непосредствено това, което ние нарича съзнанието е свързано с тялото и зависи от него. Та ето, когато телесното съзнание става главно, естествената агресивност на човек се увеличава многократно. Но ако за тялото агресивността е нормално явлението за подсъзнанието това вече е недопустимо. И ако агресивното съзнание се опитва да управлява подсъзнанието, то трябва да загине заедно с тялото. Когато човек започне да задоволява инстинктите свързани с тялото, когато той започне да се покланяна желанията и благополучието си, тогава отначало, докато душата не е набрала инерция, агресивността е незабележима. С времето човек започва да забелязва, че душата му се преизпълва със злоба, че от душата муси тръгва любовта, че се разрушава единството с Бог и Вселената. Но често това осъзнаване идва прекалено късно. Неотдавна един познат ми разказа любопитна история - Знаеш ли - каза той, - атакуваме една моя позната, настоява да се оженя за нея, при това именно |