Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 3 нови проблеми. Значи той трябва да се променя при всички случаи. Хайде да започнем поред - казвам му аз. - Преди молитвата трябва да се отстраниш от всичко ида се покаеш. Представи си се в моментна покаяние. Той си се представя и всичко ми става ясно. "Защо се каем - питам аз. - За да не повтаряме греха си. А за да него повтаряме, ние трябва да се променим. За да се променим, трябва да се концентрираме върху любовта, свързваща ни с Бог. Затова смисълът на покаянието е болката от извършеното и любовта, която ще ни помогне да преодолеем това. А при теб вместо любов протича диво съжаление заминалото и омраза към себе си. Това е убийство на любов Какво е това съжаление заминалото Това е неприемане на Божествената воля, а значи - скрита ненавист към Бог. Между другото тъкмо при хората, вкопчени в благополучната съдба, често протича неконтролируемо неприемане на случилото се. Затова запомни ти се покайваш, за да се промениш. Каеш ли се, вече си друг човек, и значи е безсмислено да се мразиш заради миналото. Това е що се отнася до покаянието. Сега за отстраняването. Защо не съществува вяра в Бог без жертвеност Даже в езичеството вярата без жертва е невъзможна. Жертвата е символна отстраняване от човешкото щастие, затова винаги сее жертвало най-доброто. Откъсни от себе си това, което ти е скъпо, иго подари на друг. Трябва да усетиш болка от раздялата с това, което ти е приятно. Тук работата не е в количеството. А освен това може да започнеш строг пост, да се уединиш - всичко това щети помогне да усетиш в себе си Божественото ида се промениш. Разбери едно просто нещо душата ти е набрала инерция за загуба на Божественото. Тази инерция се предавана децата и внуците ти. И ако над теб тегнеше проклятието щеше да спре тази тенденция. Но щом не са ти дали пречистване чрез хората, се включва болест. Ако болестта се включвана късен етап, когато инерцията вече е набрала сила, то тя става неизлечима или завършва със смърт. Забелязал съм още една любопитна особеност. Има грехове, които не се спират даже от смъртта. Виждам учудване в очите му и продължавам "Грехът е загуба на Божественото в нас, намаляване на количеството любов в душата. Обикновено със смъртта на тялото, което ни кара да съгрешаваме, душата се пречиства от греховете. Но ако грехът навлиза дълбоко навътре, тогава могат да бъдат унищожени всички роднини. Ако е още по-дълбоко, може да бъде изтребен град, народили цялото човечество. Представи си дърво. Човечеството - това е стволът, големите клони са народите и държавите, средните клони - градовете, малките клони - роднините, отделният човек е листенце. До есента в листенцето се натрупва отрова, листенцето падана земята и се разпада. Ако отровата проникне в клоните, дървото може да бъде отсечено до корен. И ако светецът може да спаси един град, то един грешник може да стане причина за унищожаваме на цял град. При това никой няма да забележи греха му, защото ние съгрешаваме не с тялото, ас душата. Колкото повече човек се покланяна материалното и духовното щастие, толкова с по-голяма сила ще убива в себе си любовта към Бог. Затова общество, покланящо сена желанията и благополучието си, тласка към гибел не само отделните гражданино и самото себе си като цяло. Тук има още един много интересен момент. Човешкото развитие винаги върви по синусоида развитието преминава в деградация, придобивката се сменя със загуба, а Божественото тече непрекъснато и само към увеличаване. И ако човек се опитва да намали интензитета на любовта, то този процес веднага се възпира. Човек живее и натрупва инерция на отричане от Бог, тоест грехове. Смъртта обикновено снема тези грехове. Но ако те остават в душата, то по-нататък се натрупват вече в обществото, и тогава обществото или народът трябва да загинат, за да спрат този процес. По тази схема са измирали цели цивилизации, а от подсъзнателното устремяване към Твореца са възниквали нови народи и цивилизации. Човешкото щастие е сбъдване на желанията. Има желания, свързани с настоящето и произхождащи отминалото, и има желания, насочени към бъдещето. Желанията са енергия. Има два вида потоци на енергията, които текат един срещу друг мъжкото и женското начало, миналото и бъдещето, ревността и гордостта. 1 Трябва последователно да премахнеш зависимостта от тези две форми на желания, и тогава ще намериш Божественото, формулата е ясна и достъпна. В миналото изпитвах безумно преклонение пред човешката любови красота. От малък чувствах в себе си огромни възможности, всичките ми желания се сбъдваха. Трябваше към нещо да се стремя и на нещо да се покланям. Обществото ме учеше, че трябва да се покланям на човека. Любовта към друг човек - това е висшето щастие. Човешката От руски език "гордыня" - прекомерна гордост |