Диагностика на кармата 12
ОБРЪЩАЙКИ СЕ КЪМ УТРЕШНИЯ ДЕН
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| ОБРЪЩАЙКИ СЕ КЪМ УТРЕШНИЯ ДЕН Често казвам на пациентите, че мъжът трябва да загуби всичко, на което вътрешно се покланя съпругата муза да пречисти душата й, защото състоянието на душата на майката определяне само характера на децата й, но и съдбата и физическото им състояние. Ако жената се прекланя пред способностите на мъжа, работите му ще западнат ако се прекланя пред красотата и сексуалността му, то в следващия живот той ще бъде гърбав импотент, а тя няма начин да избяга от него. И ще се влюби именно в него и ще трябва да приема унижаването на сексуалните си желания и понятия за красота, а ако не приеме и потисне любовта в себе си, съдбата ще я накаже виртуозно и неотвратимо. За разлика от човешкото правосъдие, в Божественото е невъзможно да се избегне наказанието. То ще дойде откъдето не подозираш и ще удари по най-болното място. Спомням си един американски филм "Къща от пясък и мъгла. Един от героите на този филм е изключително принципен и правилен човек. Той има само една слабост - огромната любов към сина си, когото възпитава по всички правила учи го да постъпва нравствено, да се грижи задругите. Но самият той заради бъдещето на сина си, образованието, кариерата, благополучието му, потъпква състраданието и чувството си за любов. Юридически той е прави никой не може да го обвини, но чисто човешки той разбира, че постъпва безнравствено и вътрешно се утешава с това, че всичко е заради благополучието на сина му. Но съдбата ще му отнеме точно сина с цялото му бъдеще. Мисля, че мнозина книги и филми се появяват след като авторите им се запознаят с криминални дела. Най-добрият сюжет за филм е реалният живот. Та така, Божието наказание е неотвратимо, и Съдията не може да бъде подкупен. Да бъде убеден, че Той нарушава принципите на западната демокрация, също е невъзможно. Има само един начин да предотвратиш наказанието - да се промениш самият ти, а без любови приемане на болката това е невъзможно. Трябва да изгубим всичко, на което се покланяме, освен Бог, затова приземеният човек, вътрешно загубил вярата в Бог, убива с любовта си. Точно затова той често бяга от любовта, опорочава това чувство, свежда всичко до пари, за да оцелее елементарно - да оцелее днес, за да изчезне утре. Мнозина се смятат за вярващи, нарушавайки при това всички заповеди и загубвайки чувството за любов. При някои този процес е отишъл толкова далеч, че докосването до Божественото става за тях смъртоносно. Нивото, на което работя, е много по-ниско от нивото на религията. Божественото е извън пределите на пространството и времето, а аз се занимавам с проследяване на причинноследствените връзки и разбирам ограничеността на изследванията си и относителната им ценност. Информацията ми помагана хората да променят съдбата, здравето и характера си, защото в крайна сметка най-голямата ценност е информацията. Затова хората ме пробиват чрез подсъзнателно поклонение. По-рано някак си се балансираха в Харков не устоях. Чувствах, че залата ме пробива, и нищо не можех да направя. Подобното привлича подобно. Ако хората в залата се покланят на способностите, духовността и идеалите, тогава, когато се концентрират върху мен, тази зависимост нараства в мен десетки пъти, и ако не мога да се справя с осъждането, с неприемането на несправедливостта, ако често съм припрян или се страхувам от бъдещето, подобно поклонение може да бъде за мен смъртоносно. Аз, разбира се, работих над себе си и се опитвах да се променяно виждах, че силите неми стигат. Свише ми показаха, как изглеждат грешките ми в работата над себе си. Стана ми ясно, защо всяка моя книга е можела дами струва живота. Колкото по-сериозна и нужна е била информацията в книгите ми, толкова по-често попадах в невероятно сложна ситуация. Пречистването по времена писането на всяка книга протичаше практически на пределно ниво. По принцип това е напълно естествено. За сериозните неща трябва да говори чист човек. Затова през цялото време исках да приключа тази работа. Тя се оказа значително по-опасна, отколкото очаквах. Между другото, по времена следващата лекция в Харков, през септември, излишните хора се пресяха, имаше малко посетители и се чувствах прекрасно. Една жена ми зададе следния въпрос "От малка не обичах деца, даже имах агресия към тяхно родих син. Сега той е голям, но е патологичен мързеливец, Не иска да прави абсолютно нищо. - "Това ще ви се стори странно - отговорих аз, - но |