Диагностика на кармата 12



Pdf просмотр
страница24/66
Дата13.01.2024
Размер1.27 Mb.
#119917
ТипКнига
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   66
Лазарев, Сергей - Диагностика на кармата част 12
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА НАПРЕД Сега е средата на октомври 2006 година. Вътрешно се опитвам да се стегна, за да напиша книгата. Актът на творчеството е свиване навремето и пространството. Процесите нараждане и творчество моделират случващото се във Вселената. Развитието на Вселената преминава през два противоположни процеса - разширяване и свиване. На външен план Вселената се разширява, а на тънък се свива. Да вземем за пример сърцето. В тази секунда то се разширява, а в следващата вече се свива. Материалният процес е разширяване, а духовният е свиване. Процесът нараждането е разширяване, а онова, което предшества раждането е свиване. Ако искате сърцето само да се разширява, вие ще умрете, ако то само се свива, също ще умрете. В какво е главната разлика между човека и животното В наличието на съзнание и душа Нищо подобно Животните също го имат. Религиозно мислене - ето какво няма нито едно животно. Без религиозни вярвания не е съществувало нито едно племена земята, защото вярата даже в езически бог или дух - е вече съвършено ново ниво и качество на съзнанието. Какво е паметта Това е едновременно задържане на няколко събития. За да достигнем това, трябва да ги обобщим, пресоваме, да усетим вътрешното им единство, затова без памет съзнанието ни не може да се развива. Религията позволявана човек да обобщи и пресова огромно количество събития, да види вътрешната си връзка със случващото се и съответно разкрива нови възможности за творчество. Но вярващия човек е не онзи, който ходи в храм и се кланя, това е онзи, който преди всичко помагана Божественото да узрее в него. Затова трябва да се устремяваме към Твореца, да спазваме заповедите, които помагат да се засили единството с Бог. За да свиеш времето и пространството, трябва да нямаш агресия нито към миналото, нито към бъдещето. Ако съжалявате заминалото и него приемате, ако бързате, опитвайки се да приближите бъдещето и се страхувате за него, творчеството за вас ще бъде затворено и мисълта няма да се свие в чувство. Вярващият човек във всичко вижда Божествената воля, и затова той вътрешно приема всичко, което сее случило и ще се случи. Така че творчеството и вярата са неразривно свързани помежду си. Даже най-древните скални рисунки, направени от първобитните хора, са имали магически, религиозен характер, свързвайки ведно събитията отминалото и бъдещето. Отвличам се от спомените и гледам мрачното октомврийско небе. Градът се потапя весен. Природата сякаш бавно умира. При едни хора това предизвиква скрита депресия, униние и лошо настроение, при други, обратното, желание да преодолеят това повяхване, и тогава в процеса на умиране възниква нов живот. Затова за творческите хора, при които отдаването на любови енергия е голямо и които по тази причина не зависят от средата, такъв период разкрива нови възможности. "Не съжалявай заминалото- в мозъка ми отново изплува тази фраза. Преди среща с хора, лекция или семинар трябва да бъда отстранен. Висшият принципна развитие на Вселената е принципът на единството. Именно любовта към Бог е единение с Него, а когато човек прави главно единството с този свят и любовта към него, веднага започва разрушаване на това, което обича. Движението е живот. Когато се покланяме на живота, а любовта към друг човек е желание да продължим живота, веднага възникват проблеми. Лесно е да се каже, но понятието за ревност е много по-обширно, отколкото мислим. Завърших лекцията в Харков по- късно, отколкото трябваше, искаше ми се колкото се може повече да помогна на хората, седящи в залата. Единството с друг човек не трябва да бъде абсолютно. Желанието да помогнем трябва да се сменя с вътрешно отстраняване. Отношенията също трябва да се развиват по синусоида, нали и сърцето тупти в синусов ритъм. Колкото е по-силна енергетиката на човек, толкова е поопасен за него неправилният мироглед. Всеки процес подразбира наличие надве противоположни тенденции. За да пътуваш с кола, трябва да се научиш да натискаш и газта, и спирачката. Ако умеете да ползвате само спирачката, колата няма да


www.spiralata.net
33
тръгне или ще се влачи бавно, спирайки всяка секунда. В обикновения живот това изглежда като комплексираност, затормозеност, плахост, страх, униние. А ако натискате само газта, то най-вероятно ще разбиете колата и ще загинете. В обикновения живот на такъв модел съответстват смелостта и безстрашието, преминаващи в наглост, в унижаване и потъпкване на другите, и в крайна сметка довеждащи човека до гибел. В човешкото щастие също трябва да се ползване само газта, но и спирачката, и ако сте изпитали човешко щастие, трябва да го уравновесявате с въздържание и отчужденост, а ако помагате на някого, трябва да почувствате кога трябва да спрете с тази помощ. Теоретично чрез любовта към Бог и собствената трансформация може да се излекува всяка болестно ако не протичат дълбочинни промени, човек трябва да се поизмъчи, да преболедува, иначе престъпленията му спрямо душата ще се умножават, а тъй като на нивото на душата всички сме свързани, то деградацията на един ще убива всички. В основата на ревността лежи непрекъснатото поклонение на човешкото щастие, незабелязано започваш да зависиш от него. Плахостта и стеснителността също са прояви на ревност, които водят до същите болести. В съзнанието ми изплува темата за единството. Всички събития във Вселената са свързани помежду си, но това е на тънък план. Развитието е засилване на единството, това е уподобяване на Вселената. Мислите ми отново се връщат към генералисимус Суворов. От малък е бил слабо и болнаво дете, и още тогава е направил избор да укрепи на първо място духа, а не тялото. И интуитивно всичките му по- нататъшни действия са били насочени именно към укрепване надуха. Войниците му са показвали чудеса, защото командваната от него армия е била единен организъм. Суворов пръв е накарал войниците да се молят. "Сам загивай, но приятеля спасявай" - това сбил неговият девиз. Преди не разбирах парадоксалния израз ако войникът няма какво да прави, откъсни му копчетата от мундира иго накарай отново да ги пришива. Сега ми стана ясно. Мързелът и безделието отслабват духа, намаляват единството, раждат разединяване, агресия един към други съдействат за появата на пороци у войниците. Именно Суворов е започнал да провежда постоянни мащабни учения. Преди да превземе Измаил, той е заповядал да се построи фактически същата крепости накарал войниците безжалостно да тренират там. Крилатата му фраза "повече пот в учението, по-малко кръв в боя" е изпълнена с дълбок смисъл. Ако се замислиш, той точно е изпълнявал главните принципи на развитието и постигането на Божественото любов към Бог, алтруизъм, грижа задругите, непрекъснато отдаване на енергия, развитие на колективното съзнание, умение търпеливо да понася болката и лишенията. Точно това е правило армията му непобедима. Побеждава силният подух- историята нееднократно го е доказвала. Силният подух е този, който има енергия, запас от бъдеще, а главната енергия идва чрез единството с Бог. Колкото по-високо ето, толкова по-силен е духът на хората и толкова по-дълго ще просъществува обществото, съставено от тях. Сега от бъдещето тече интензивен поток енергия и нивото на единство на живото и неживото на планетата ни се повишава. Ако преди само изключително духовните и посветени хора са виждали връзката между случващите се събития и явления, то сега това забелязват даже непосветените. Присъствието на висшите сили започва да се проявява във всичко. Подобна ситуация сее случила преди около две хиляди години, но сега, съдейки по всичко, интензитетът на новата енергия ще бъде значително по-висок, и значи животинското и човешкото трябва да се подготвят за идването на Божественото. Сигурно именно това време Христос е наричал идване на Царството Небесно.
ИГРА Тази нощ не можах да заспя. Съзнанието вече практически се изключва, започва сънят, и изведнъж ми хрумва интересна мисъл. Разбирам, че на сутринта може да забравя затова, затова обличам халата и отивам в общата стая, където държа тетрадката за записки. Утре се каня да завърша главата "Содом и Гомор", в която ще става дума за крепостта Масад. Но неотдавнашният разговор в билярдната и мислите на тази темане ми дават да заспя. Лягам да спя, но след това отново се събуждам, когато ми хрумне интересна мисъл. Около четири сутринта всичко се повтаря за трети път. "Май ще оформя всички тези мисли в отделна глава - мисля си аз, - и ще я нарека "Игра.




Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   66




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница