Диагностика на кармата 12

www.spiralata.net
52
си представяте какво са чувствата - казвам на слушателите. - Нашите мисли, нашето съзнание са свързани с тялото, затова теса дискретни и не се слепват помежду си. Може да се натрупва огромно количество мисли, и ако не протече обобщаване, можеш да полудееш. Вместо сто отделни мисли се появява една и това обобщаване протича за сметка на чувството, тоест за сметка на подсъзнанието. Чувството от материалните обекти преминава към нематериалните и в него информацията може да се пресова по всякакъв начин. По принцип цялата Вселена се свива ведно чувство - любов към Твореца и единство с Него, и колкото е по-голяма любовта към Бог, толкова по-силни са възможностите ни да обобщаваме и уплътняваме информацията. Тогава от умни се превръщаме в мъдри. Ето, представете си, сега се видяхте един други във вас е възникнало някакво чувство. В това чувство е целият опитна късия ви живот в това тяло. В него се крият рефлекси, дошли още от онези времена, когато сме били риби и динозаври. Това чувство ще определи какво ще се случи с вас в близко време, и не само с вас, но и с цялата ни цивилизация. Плътността на информация в чувството може да се повишава неимоверно, и при това не възниквате- жест, защото там няма тегло, и понятия горе и долу също. В нощта срещу неделя направих неголямо откритие за себе сито се отнасяше за десетте заповеди. Днес се събуждам и се опитвам по нов начин да осъзная проблемите, стоящи пред мен. От четири сутринта започва подемна енергетиката. Тази вълна плавно се надига до четири часа на обяда след това също така плавно протича намаляването й. Най- чистата творческа енергия преминава през нас от четири до седем часа сутринта. Това е време за молитва, творчества и начинания. В последно време повтарям на всички "Душата ви трябва да направи избор, трябва да определи кое е по-важно за нея - единството с Бог или единството с този свят. Неочаквано в паметта ми изплува разговор с един мой познат. "А аз имах усещане за Божественото
- разказваше той, -знаете ли как изглежда това Говорих с един приятели в мен се появи усещане, че моето "аз" е извън тялото ми. - "Правилно - продължих аз, - аз имах същото чувство, само че то изглеждаше по-различно - сякаш тялото става по-тънко, по-леко и започва да изчезва, а когато това усещане за илюзорност на тялото стига до някаква черта, нашето "аз" престава да свързва себе си само с тялото, то сякаш е навсякъде, и усещането за тегло изчезва. Това не е чувство за полет - даже когато летиш, си привързан към тялото си. - "Съгласен съм - подхваща събеседникът ми. - Просто се опитах да изразя състоянието си, както мога. След това разговорът премина към религията. "Мнозина вярващи - казваше познатият мине могат да приложат вярата към реалния живот. Мой приятел - мюсюлманин, строго се моли по пет пъти наден, живее според Корана, спазва рамадан, но ако го спре катаджия и му измъкне пари, той в този момент мрази и проклинане само този катаджия, не сама цялата милиция, но и цяла Русия. "Това сега е проблемна всички религии - отбелязвам аз. - Вярващият мисли, че религията е едно, а реалният живот - друго. Някои хора точно спазват всички ритуали, тоест запазват формата, носа загубили съдържанието. И това вече не е пукнатина между религията и живота, а пропасти тя продължава да се разширява. Докато в съзнанието не протече смяна на кумирите, докато системата от приоритети се изгражда в полза на любимия човек, всеки пациент, който се надявана мен, ще взима от мен енергия. Оказва сече е опасно да се помагана несъвършения човек, при това и за двете страни. Онзи, който помагане чувствайки в себе си Божественото, с помощта си ще развращава другия, а онзи, който получава тази помощ, ще стане консуматори вампири напълно ще забрави за Бог. Така че се получава, че заради помощта за несъвършения ще пострада този, който се опитва да я даде. Затова тези, които отнемат, унижават и грабят - не боледуват. А тези, които се грижат и помагат, биват наказвани по-бързо. Като чели е несправедливо, а всъщност има висш резон. Да подобряваш здравето и съдбата на стиснатия, користния, неумеещия да обича човек, е опасна работа. Това развращава душата и гаси в нея последните Божествени искри. В повечето случаи отиваме при светец, за да оправим здравето ида подобрим съдбата си. И разбира се, за да помогнем на душата също, но незабравяйки при това, че инатялото ще му бъде по-добре от това, а това е корист по отношение на Бог. А както се отнасяме към Бог, така се отнасяме и към целия свят. Изводът е прости логичен. Ако користта и привързаността към човешкото щастие вдадено общество преминава критичната точка, в това общество вече не трябва да има светци, помощта им ще бъде изопачена, а значи - безсмислена и вредна. Значи изчезването на светците е показател за загубата от обществото на Божественото. Ето защо не е имало светци в Содом и Гомор. Изводът не изглежда светъл и безоблачен или всеки ще се устреми към Бог, преодолявайки

Изтегляне 1.27 Mb.

Сподели с приятели: