www.spiralata.net 14 спира и се появява усещане за униние и недоволство. Затова здраве онзи, при когото слънцето винаги грее в душата, тоест доброто настроение не зависи от времето. Същността на общуването е жертвата. Първият импулсна всяко общуване е желанието да помогнеш на събеседника, да му отдадеш енергия и информация. И колкото е
по-голямо взаимното отдаване, обменът на енергия, толкова по-интересен се получава разговорът. Западният човек, настроен за консумация, е отвикнал да общува. За задушевен разговор с непознат човек трябва да бъдеш искрени жертвен. Това помага да се усети чувството на любови възстановява след всякакви претоварвания. Избликът на енергия никога не трябва да се използва за убийство във форма на обида. Острата обида спрямо близък човек, спрямо съдбата, спрямо неживата природа е много опасна. Обижда се консуматорът, слабият човек, онзи, който не иска да отдава енергия, онзи, който не предприема опити за промяна на ситуацията. Не ти харесва околният свят - променяй го. Не можеш да го промениш - променяй себе си. А след това отново се опитай до промениш света. Всяка ситуация има висша закономерности е насочена към развитие. И ако ние се лутаме и смятаме, че развитието е постигане на благополучие на тялото ни, развитие на способностите или съзнанието ни, тогава на стари години, когато това развитие се превръща в деградация, ние страдаме и тъгуваме. А ако смятаме, че развитието е умножение на способността да обичаме, то тук слабостта и старостта не са пречки. Никой няма да ни отнеме умението да обичаме. Работата ми често дава усещане за собствено превъзходство. Разбира се Мога да управлявам съдбата. И не забелязваш как си тръгва любовта. А когато идват болката и унижението, тогава изведнъж осъзнаваш, че любовта в душата е била малко. И колкото повече си унизен, толкова повече чувството на любов те стопля. "Между другото, структурата X също не може да съществува без любов" - изплува в паметта ми. Вселената е единна. Тя е произлязла от точка и на тънък план продължава да остава точка. И всеки обект във Вселената запазва абсолютно вътрешно единство с всичко съществуващо. Всяка физическа структура е моделирана енергия. Моделирането е наличие на устойчиви връзки. Моделираната връзка е съвкупност от причина и следствие. Там, на тънък план,
където Вселената е точка, причината и следствието са едно цяло. С разширяването на Вселената причината все повече се отдалечава от следствието. Потенциалът между миналото и бъдещето става все понапрегнат. Общата енергия на Вселената нараства. За равновесие енергията трябва да се превръща в информация. Енергията представлява два разделени потока навремето. Ако я свием в точка, ще се получи информация. Развитието на всеки обект във Вселената е превръщане на информацията в енергия, а след това връщане в изходната точка.
Светенето на звездите, в това число и на нашето Слънце, е обусловено от това, че в тях протича процес на термоядрен синтез. При това се образуват нови елементи. Всяка звезда се стреми да превърне енергията в информация. Звездата излъчва от себе си планети, в които има по-малко енергия, но повече информация. Задачата на планетата е да създаде колкото се може повече причинноследствени връзки, вече не във видна отделни атоми или молекули, а във видна сложни съединения. Колкото повече
връзки има в тези съединения, толкова повече енергия може да се разтваря в тях.
Най-голяма плътност на информацията, а следователно скрита енергия, има в живата природа. Ако обърнем информацията на живото същество в енергия, тя ще бъде много повече, отколкото се отделя при атомен взрив. Значи появата на живот на Земята и на други планети е явление дълбоко закономерно. Енергията се свива и се превръща в информация, времето се свива и се превръща в точка. Степента на пресоване навремето и енергията в живата природа е много по-високо, отколкото в неживата. По какво живият обект се отличава от неживия По скоростта на прехода на енергията в информация и обратно. Кой е главният признак на всяко същество Това е хомеостазата, тоест постоянството на вътрешния състави наличието на обратна връзка, тоест реакция по отношение на околната среда. За поддържането на хомеостазата е необходимо отделяне на енергия. За съществуването на реакция енергията трябва да бъде превърната в информация. Да си представим, че една клетка сее озовала в неблагоприятна среда. За да оцелее, тя трябва да реагира бързо. Цялата съвкупност от външни въздействия за кратко време тя
трябва да свие в точка, да съвмести с опитана миналото ида направи изводи за бъдещето. Тоест реакцията на живото същество към околния свят е невъзможна без опитана миналото и без прогнозиране на бъдещето. Значи