Диан Милчев Илиев
Изтегляне 204 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- % / V . Задача 2
| Задача 1:
1. Да се снеме предавателната характеристика на линейните оптрони LOC111: С тример потенциометъра се подава входно напрежение от 0 до 5V със стъпка 0,5V. За всяко входно напрежение се отчита изходното. За всяка точка се изчислява коефициентът на предаване и процентното му изменение. Измерванията се правят и за двете схеми на работа -фотодиодна и генераторна. Резултатите се попълват в две таблици и се правят изводи от тях. 2. Да се измери влиянието на промените в захранващото напрежение върху коефициентите на предаване при двете схеми на работа: Подава се входно напрежение 2-ЗV и се измерва изходното напрежение при промяна на захранването u1085 на първичната страна от 8 до 15 V със стъпка 1V. В това време вторичното напрежение е 12V. Същото се прави при 12V на първичната страна и аналогична промяна на захранването във вторичната. Така общо за двете схеми се правят четири таблици и се изчислява влиянието на изменението на захранващото напрежение - % / V. Задача 2: 1. Да се снеме предавателната характеристика на обикновен оптрон. За целта се работи както при задача 1, но отделните стойности на коефициента на предаване се снемат при промяна на съпротивлението между базата и емитера на фототранзистора. на оптрона – общо четири таблици. 2. Да се измери влиянието на промените на захранващото напрежение върху коефициента на предаване. Работи се както при задача 1, но захранващото напрежение се променя само откъм вторичната страна. Измерванията се правят само при съпротивление 150к между базата и емитера на фототранзистора - попълва се една таблица. Задача 3: И при тази задача целта е да се провери линейността на предавателната характеристика и влиянието при промяна на захранващите напрежения и от двете страни. Предварително обаче, трябва да се настроят преобразувателят F-U (честота-напрежение) и токовата връзка 4-20mA (преобразувател напрежение ток). За целта:: - подава се входно напрежение 2-3V. Установява се, че схемата U-F работи нормално, като се наблюдават с осцилоскоп времедиаграмите в контролните точки КТЗ, КТ4 и КТ5. - с потенциометъра RP2 се променя постоянното напрежение на входа на тригера на Шмидт, като се наблюдава изходното му напрежение - КТ6. Потенциометърът се нагласява в средата между двете положения при които спира формирането на импулси. Така входното напрежение на тригера на Шмидт е в средата на хистерезиса. - подава се минималното входно напрежение (0V). С тример-потенциометъра RP4 се настройва изходен ток 4mА - върху шунтовия резистор R46 (100Ω) се измерва напрежение 400mV. След това се подава максималното напрежение на входа - тример RP1 в крайно ляво положение. С тримера RPЗ се нагласява стойност върху шунтовия резистор 2000mV, т.е 20mА. - може да се наложи няколко пъти да се повтори настройката на 4 и 20mА. Това е така, защото при нулево входно напрежение изходната честотата на преобразувателя U-F не е нула и съответно на входа на преобразувателя 4-20 mA. нулевият ток (4mA.) се получава като сума от напрежението прехвърляно от първичната страна и от това през резисторите R40 и RP4. При класическата схема не се наблюдава такова влияние между двете настройки за 4mA. и за 20mA (това е много важно предимство за всяка схема). В този случай обаче, преобразувателят напрежение-честота е включен в схема при която изменението на честотата не е в много широки граници - около 10 пъти, а входното напрежение се изменя много - теоретично безкрайност (5000/0). Това е направено съвсем целенасочено - така се облекчава работата на филтъра след тригера на Шмидт и се увеличава бързодействието. Ако честотата се променяше от нула, филтърът би трябвало да е много нискочестотен и преобразувателят като цяло много по-бавен, а в случая граничната честота е няколко десетки херца. След настройката се преминава към същинската работа по задача 3: - да се проверят влиянието на захранващото напрежение и линейността на преобразуване. Изпълнява се както при задача 1. Изтегляне 204 Kb. Сподели с приятели:
|