Принцип за достъпност
Под „достъпност” се разбира съответствието между учебното съдържание, методите на обучение и възрастовите особености на учениците, което дава възможност знанията, уменията и навиците да се усвояват с нормално напрежение на силите.
Той се обуславя от връзката, която трябва да съществува между психо-физиологичните особености на дадена възраст, жизнения опит и подготовката в училище.
Стремежът за преждевременно внасяне в учебните програми или от учителя на непосилен или голям по обем биологичен материал, несъответстващ на възрастовите особености и на миналия и жизнен опит на учениците, води до претоварване и до формализъм в обучението, а от там и до снижаване на интереса към предмета.
Принципът за достъпност изисква от учителя да избере най-добрата форма, най-подходящите методи, прийоми и средства за последователно изучаване на конкретна тема, като акцентира на най-същественото и главното в изучавания материал.
Възрастовите особеносит на учениците, обаче не са неизменни, статични. Развитието на науката, разнообразните източници на информация в съвременния ни свят разширяват познавателните възможности на учениците, а от там и прага на достъпност на определени знания се променя.
Този принцип не трябва да спъва развитието на учениците, а трябва да създава умствено напрежение, да подтиква дейността им.
Той предполага степенуване и постепенно, но постоянно увеличаване на трудностите, което стимулира умственото развитие на учениците.
Основните дидактически правила за достъпност, валидни и за обучението по биология са да се върви в процеса на обучение от:
лекото към трудното – Това правило изисква подбиране и поставяне на задачи с постепенно нарастваща трудност. Те трябва да съответстват на развиващите и познавателните възможности на учениците. Завишената трудност води до демобилизиране, до загубване на желание за работа, до възникване на неприязън към предмета;
известното към неизвестното – Това правило изисква учителят да познава добре наличните знания и опит, притежавани от учениците, да умее да ги актуализира при преподаване на новото учебно съдържание;
простото към сложното, от частното към общото – Обучението трябва да започне с използване на познати житейски понятия, които постепенно да се обогатяват и превръщат в научни понятия;
близкото към далечното – Това означава разглеждането на материала да започне от по-познати за учениците обекти и постепенно да се разширява и усложнява.
Сподели с приятели: |