Димо неделчев дирестор на су механизъм

Гр.Стара Загора, кв.”Кольо Ганчев”, ул.”Градинарска” 16

Дирекция тел. 607-400, канцелария тел/факс 607-401, общежитие тел. 607-402

e-mail: soutksz@abv. bg.

________________________________________________________________________________________

Утвърдил:

ДИМО НЕДЕЛЧЕВ

Дирестор на СУ



МЕХАНИЗЪМ

ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

В СПОРТНО УЧИЛИЩЕ „ТОДОР КАБЛЕШКОВ”

СТАРА ЗАГОРА

Разработен съгласно заповед № РД09-611/18.05.2012 г. на Министъра на образованието и науката

I. ИЗМЕРЕНИЯ НА НАСИЛИЕТО МЕЖДУ УЧЕНИЦИТЕ

Н
^{http://www.slusham.com/img2/igra.jpg}

Проявите на тормоз в училище най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи:

• 
  Физически тормоз - блъскане, щипане, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;
  
• 
  Вербален тормоз - подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;
  
• 
  Психичен тормоз - подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;
  
• 
  Социален тормоз - избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, изолиране.
  
• 
  Виртуален тормоз - обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype или Facebook; разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават; снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпростра-няване на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др.
  

1. 
   Осъзнаване и оценка на проблема.
   
   1. 
      Оценката на тормоза в училището се организира от ръководството на училището със съдействието на Училищния координационен съвет /УКС/ за справяне с насилието в началото и в края на всяка учебна година с цел определяне на формите и видовете тормоз, участниците в тормоза и местата, където най-често се случва.
      
   2. 
      Провежда се чрез анкета от класните ръководители до 4 седмици от началото на учебната година и до 4 седмици преди края на учебната година.
      
   3. 
      Резултатите се обработват в десетдневен срок от УКС за справяне с насилието.
      
   4. 
      След обобщаване на резултатите от изследването, председател/член на УКС запознава педагогическия персонал на училището с оценката на проблема на Педагогически съвет, а непедагогическия персонал – на Общо събрание.
      
   5. 
      На базата на извършената оценка се изготвя план за противодействие на училищния тормоз от УКС за справяне с насилието, който се актуализира всяка година до края на месец октомври.
      
2. 
   Дейности за предотвратяване на училищния тормоз.
   

1. 
   С цел създаване на пространство, в което се говори открито за тормоза:
   

• 
  в часа на класа всеки класен ръководител използва формите на групова работа, дискусия, решаване на казус, споделяне на опит за разясняване на проблема за същността и видовете тормоз между учениците в училище, спортните бази и в общежитието;
  
• 
  учителите по БЕЛ, история, география и предметите от философския цикъл ползват теми от учебното съдържание за работа и анализ по проблема насилие, ценностите, социалните роли, функциониране на институциите;
  

2. 
   Класните ръководители провеждат перманентни разговори с родителите в индивидуални или групови срещи за това какво е тормоз и какви са преживяванията на извършителя и потърпевшия, дали той се чуства унизен или заплашен.
   
3. 
   Всяка паралелка заедно с класния ръководител изработва общи правила на поведение в училище и процедура, описваща мерките в случай на нарушаване на правилата.
   

4. 
   Със заповед на директора на училището се създава УКС за справяне с насилието, който да планира, проследява и координира усилията за справяне с училищния тормоз. В състава на УКС се включват помощник-директори, учители, възпитатели, родители, ученици.
   
5. 
   УКС за справяне с насилието, съгласувано с класните ръководители договаря единен механизъм с ясно разписани отговорности, за предотвратяване и реагиране при проява на тормоз и насилие в училището.
   
6. 
   УКС за справяне с насилието, съгласувано с класните ръководители обобщава всички предложения за правила на поведение и ценности, направени от класовете и формулира общоучилищни ценности и правила, които стават част от училищната политика.
   
7. 
   При актуализиране на ПДУ, се включват предложения за промени в ПДУ, произтичащи от настоящия механизъм, предлагат се за обсъждане и приемане на ПС.
   
8. 
   Ръководителят на компютърен кабинет отговаря за запознаване на училищната общност и родителите със Заповед РД09-611/11.05.2012 г. на Министъра на МОН и с настоящия „Механизъм за противодействие на тормоза в Спортно училище”, като публикува тези документи в училищния сайт.
   
9. 
   Председателят на училищната комисия за квалификация, съгласувано с директора планира обучения за повишаване на квалификацията на учителите в областта за справяне с училищния тормоз.
   

1. 
   Класните ръководители съдействат на УКС за издирване на родители от областта на помагащите професии, като психолози, социални работници, лекари, журналисти, спортисти, музиканти, драматурзи, художници и др., които да бъдат включени в различни училищни инициативи.
   
2. 
   УКС за справяне с насилието, съгласувано с директора на училището осигурява реални партньорства с външни за училището организиции, служби и специалисти:
   

• 
  Дирекция "Социално подпомагане" - Отдел „Закрила на детето” ;
  
• 
  Общинска комисия за БППМН ;
  
• 
  МВР – Детска педагогическа стая ;
  

По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладяни от учителите/служителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест. Важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между учениците. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на учениците, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват.

Ако се касае просто за приятелска игра учителят може да се намеси, за да предупреди децата да внимават да не се наранят.

Ако обаче наблюдаваното поведение може да бъде определено като тормоз е необходимо да се предприемат следните действия.

1. 
   Прекратяване на ситуация на тормоз.
   

• 
  В случай на физически тормоз учениците трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическият контакт между тях незабавно;
  
• 
  Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това става на по-късен етап;
  
• 
  Важно е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение.
  

2. 
   Реакции спрямо ученика, упражнил тормоз.
   
   1. 
      Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата. Той се прилага от класният ръководител.
      

• 
  Учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, показва ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик, и че хората правят грешки, които следва да бъдат поправени, без да се налагат наказания;
  
• 
  Ключов момент във възстановяването на щетата е, че класният ръководител разговаря с ученика, а ученикът сам избира и решава как ще поправи грешката си. С това негово решение трябва да се съгласи и потърпевшия от тормоза ученик;
  
• 
  Класният ръководител изслушва ученика, упражнил тормоза в отсъствието на потърпевшия ученик;
  
• 
  След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време проследява поведението на учениците и дава обратна връзка;
  
• 
  Класният ръководител може да потърси съдействие и от другите учители, които също могат да подпомогнат работата на учителя като наблюдават ученика във взаимоотношенията му с другите ученици и дадат насоки за действията и мерките, които класният ръководител да предприема при необходимост.
  

1. 
   При повтаряне на едни и същи нарушения на правилата се прилага подходът за възстановяване на щетата, уведомяване на класния ръководител и УКС, като ситуацията се вписва в регистъра.
   

• 
  Класният ръководител уведомява родителите за случилото се, както и за предприетите от училището действия за разрешаване на ситуацията;
  
• 
  Разговорът се провежда в партньорски взаимотношения, като се предоставя отворено пространство за споделяне на техните опасения и гледни точки;
  
• 
  Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките, обидите и неглижирането на другия ученик от тяхна страна само ще задълбочат конфликта;
  

1. 
   При много сериозно ниво на тормоз – злоупотреба със сила, както и при екстремни ситуации, в които съществува опасност за живота и здравето, както на ученика-жертва, така и на ученика-извършител се уведомява Дирекция социално подпомагане – Отдел за защита на детето, Държавната агенция за закрила на детето или МВР.
   

• 
  Учителят или служителят, станал свидетел на подобен тормоз, ако не може да се справи сам е длъжен да потърси помощ от охраната в училището, учители, дежурния екип или други лица, намиращи се в района на инцидента;
  
• 
  След прекратяване на физическия контакт между лицата, свидетелят на тормоза уведомява директора на училището и регистрира ситуацията на насилие в единния регистър на училището;
  
• 
  Директорът свиква УКС за справяне с тормоза и уведомява отдела за „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето” към ДСП –Стара Загора, МКБППМН, РИО и полицията;
  
• 
  УКС за справяне с тормоза обсъжда ситуацията на свое работно заседание и съставя протокол за тормоз, уведомява класния ръководител и родителите на учениците като ги насочва към МКБППМН и полицията, ОЗД и общината по силата на координационния механизъм.
  

3. 
   Реакции спрямо ученика, който е обект на тормоз
   

• 
  Класният ръководител говори с ученика, по възможност още същия ден (или веднага след като е разбрал за случая, ако се касае за ситуация, за която е научил случайно) и да разбере какво точно се е случило;
  
• 
  Необходимо е да се подчертае поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се;
  
• 
  Класният ръководител наблюдава ученика в следващите дни, за да се увери как се чувства и при необходимост отново разговаря с него.
  

4. 
   Реакции спрямо наблюдателите
   

• 
  Класният ръководител изтъква тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. От останалите очаква да направят същото, ако се случи в бъдещето;
  
• 
  Класният ръководител насърчава учениците за грижа спрямо учениците, станали обект на тормоз.
  

5. 
   Процедури и алгоритъм при установен училищен тормоз между учениците.
   

1. 
   Регистриране на ситуации на тормоз.
   

• 
  Създава се единен регистър в училището за описване на ситуации на училищен тормоз;
  
• 
  Всяка ситуация на тормоз се описва в регистъра от учители/служителя, който я е наблюдавал с цел проследяване развитието на случая във времето и планиране на подходяща интервенция;
  
• 
  Регистърът съдържа кратко описание на всяка ситуация, кога се е случила, кои са участниците и какви мерки са били предприети;
  
• 
  Регистърът се съхранява на общодостъпно място в учителската стая;
  
• 
  Класните ръководители следят вписаните в регистъра случаи и предприемат необходимите мерки за взаимодействие с учителите и родителите.
  

2. 
   Насочване към други служби.
   

Като първа стъпка се уведомява директора на училището, който е задължен да уведоми съответния отдел „Закрила на детето” по местоживеене и отдела за „Закрила на детето”, на чиято територия е училището, МКБППМН, полицията и всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм.