3.4. 2. Заболеваемост с временна неработоспособност. Работещите осъществяват дейността си в голям брой отделения, (малък брой служители в повечето отделения) поради което анализът е интерпретиран на ниво “болница”.
През 2013 г. във ВН са били 203 лица, регистрирани са 325 случаи на временна неработоспособност и са загубени 6162 календарни дни.
Анализът на заболеваемостта с ВН е направен по лица и случаи, което дава една по-цялостна представа за здравното състояние на работещите (Таблица 2).
Таблица 2. Заболеваемост с ВН на работещите
А. Анализ на заболеваемостта с ВН по лица 1. Както вече отбелязахме, през 2013 г. 203 лица са били във ВН (30.46 на 100 раб.). Показателят е съвсем малко по-висок от приетата ориентировъчна стойност 30 на 100 раб. Има леко покачване в стойността спрямо миналата година. От тях 26 са мъже (25.24 на 100 работещи мъже), а жените са 177 (31.41 на 100 работещи жени).
2. Честотата на лицата с ВН в различните възрастови групи варира. Това, което заслужава да се отбележи е, че през 2013 г. този показател е най-нисък за лицата във възрастовата група над 55 г. (27.76 на 100 раб.) и е най-висок за възрастовата групата 25-35 г. (47.62 на 100 раб.).
3. По-съществена характеристика е честотата на лицата с ВН на работещите в различните професионални групи. С най – високи стойности, показателят е при професионална група “Рехабилитатори” - (61.90 на 100 раб.), но в тази група работещите са само 21 лица. Следва групата “Помощен немедицински персонал” (41.18 на 100 раб.). Най-нисък е показателят за професионална група “Медицински персонал - лаборатории” (26.32 на 100 раб.).
Б. Анализ на заболеваемостта с ВН по случаи Анализът е направен на базата на четири основни показателя (Таблица 2).
През 2013 г. честотата на случаите в болницата е 48.76 на 100 раб. и се оценява като много ниска по ориентировъчната скала за оценка.
1. Възрастово-полова характеристика на случаите с ВН Честотата на случаите сред жените (50.75 на 100 раб. жени) е по-висока от тази при мъжете (37.86 на 100 раб. мъже). И за двата пола показателите се оценяват като много ниски.
По възрастови групи най-висок е показателят в групата 25-35 г. – 73.81 на 100 раб. и е с оценка ”нисък”. Показателят за всички останали възрастови групи е много нисък. С увеличаването на възрастта не се наблюдава покачване в стойностите на показателя.
2. Календарни дни, загубени поради ВН Това е друга много съществена характеристика на заболеваемостта с ВН (Таблица 2). Общият показател е 924.53 на 100 раб. и се оценява като средна.
Честотата на календарните дни за мъжете е (799.03 на 100 раб.мъже) – ниска, е значително по-ниска от тази за жените (947.47 на 100 раб.жени) - средна. За мъжете стойностите на показателя са увеличени, спрямо миналата година.
Честотата на дните с ВН е най-висока при възрастовата група над 55 г. (1156.23 на 100 раб.) и се оценява, като висока. За възрастовите групи 25-35 г. (866.67 на 100 раб.) и 45-55 г. (843.93 на 100 раб,) се оценява, като средена. Единствено за възрастовата група 35-45 г. е с оценка много ниска – 573.75 на 100 раб.
3. Средна продължителност на 1 случай и 1 лице с ВН Средната продължителност на 1 случай през 2013 г. е 19.0 дни, и е значително по-висока от ориентировъчната – 10.8 дни. Показателите за средна продължителност на 1 случай варират в широки граници за работещите по отделните групи, като с по-високи стойности са:
Мъже – 21.1 дни
Възрастовата група над 55 г. – 24.4 дни
Средната продължителност на 1 лице с ВН е 30.4 дни, като е по-висока за:
Мъже – 31.7 дни
Възрастова група над 55 г. – 41.7 дни
Данните през 2013 г. показват, че работещите в болницата ползват отпуск по болест по-рядко и основно поради сериозни заболявания, които изискват по-продължително лечение.