Дипломна работа на тема „ функционални промени при работа, свързана с физически труд магистърска програма по специалност
Изтегляне 478.5 Kb.
|
| 3.3.6. Промени в енергоразхода
Изискванията към работещия мускул могат да достигнат 30 пъти над нормалното при работа свързана с издръжливост и до 100 пъти при тежки моментни физически усилия. Източници на енергия в работещите мускули са АТФ, КФ, скелетномускулният гликоген, глюкозата, мастните киселини и АК, като тяхното използване зависи от натоварването и времетраенето на извършваната работа. При краткотрайна работа, източник на енергия са АТФ и КФ. Запасите на АТФ са само за 1 – 2 sec. След това основният източник става КФ. АДФ + КФ → АТФ + К Тази реакция може да осигури енергия само за още десетина секунди. След изчерпване на фосфагените основен източник на енергия в следващите 1 – 2 min става складираният в мускулите гликоген. Той се разгражда анаеробно до лактат. Ако работата продължи повече от 2 min ресинтезът на АТФ става по аеробен път чрез окисление на глюкоза и мастни киселини, като предимство има глюкозата, която идва от кръвта и черния дроб (глюконеогенеза и гликогенолиза). Мастните киселини са основен източник на енергия при по-продължителни натоварвания над 1 час при мощност под 60 % от VO2max. Заедно с това намалява количеството на холестерола в кръвта, а разпадните продукти на мазнините, отделени с урината, се увеличават. При системно извършване на физическа работа с голяма продължителност – трениране за издръжливост се увеличава количеството кислород, който мускулите могат да използват за окисление на хранителните вещества. Това се дължи на образуване на нови капиляри, хипертрофия и хиперплазия на митохондриите в миоцитите, увеличена активност на окислителните ензими и по-голямо количество гликоген. Подобрява се и използването на мастни киселини за окисление. В резултат се увеличава максималната мощност, която може да се поддържа продължително време, без да се развие умора. След приключване на физическата работа, по време на възстановителния период кислородната консумация, не се връща до тази при състояние на покой веднага, а остава повишена с цел да се изплати натрупания кислороден дълг. Този кислород се използва за: 1. Метаболизиране на лактата 2. Попълване на кислородните депа 3. Увеличената работа на дихателните мускули и сърцето 4. Увеличената работа на йонните помпи в мускулите 5. Увеличена телесна температура 6. Увеличеният метаболизъм Нормално този период на кислородния дълг трае около 10 min, но може да варира в зависимост от продължителността и силата на натоварването. Изтегляне 478.5 Kb. Сподели с приятели:
|