ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От направеното изложение стана ясно, че вътрешният контрол в банките се организира като независима оценъчна дейност законосъобразността и съответствието с вътрешните нормативни актове на извършваните банкови сделки и свързаните с тях операции.
Всяка банка е задължена по солата на Закона за банките да организира специализиран отдел за вътрешен контрол, в който обективно да се осъществява посочената дейност. Този отдел следва да бъде инструмент в ръцете на акционерите на банката за обективна оценка и контрол за адекватно функциониране на управленските и контролни системи на всички йерархични нива.
От проведеното изследване и формулираните изводи ясно проличават пропуските в нормативната уредба, както и във вътрешните правила в банките за решаване на проблема. Действащата нормативна уредба поставя еднаква рамка за вскички банки, но начинът, по който банките се вписват в тази рамка и възможностите им да приспособят собствените си потребности към нея е различен. Именно това адаптиране съчетано с възможностите за формулиране на правомощията на органите за вътрешен контрол и свободата при определянето на персоналния състав и стуктурата на тези органи дава предимство да някои банки на конкурентния пазар на банкови услуги.
Въпросът с вътрешния контрол в банките трябва да бъде така уреден, че той да бъде гаранция за интересите както на акционерите, така и на обществеността. За съжаление контролът осъществяван от специализираните за това органи обикновено е последващ и не винаги е в състояние да заличи всички настъпили неблагоприятни последици от едно лошо управление.
Поради особеното място на банките в пазарната икономика и значението им за обществените интереси, законодателят е преценил, че съществуването на вътрешен, постоянно действащ коректив на управлението на банката е от съществено значение за интересите на обществото и за това го е направил задължителен, но за съжаление все още не е гарантирал неговата ефективност. Това съвсем логично води до намаляване на доверието в българската банкова система и със сигурност до извършване на множество наръшения в това число и тежки престъпления. А веднъж допуснати такива, имайки предвид състоянието на съдебната система в България, трудно би могло да се търси отговорност от лицата причинили вреди както на акционери и клиенти на банката, така и на обществото като цяло.
Сподели с приятели: |