Дипломна работа на тема: " Вътрешен банков контрол" студент: Пламен Георгиев Параскевов
Специфичност при проверката на ликвидността на банките
Изтегляне 236.5 Kb.
|
Свързани:
razlika-mejdu-nss1-i-mss1
- Навигация на страницата:
- 8. Изисквания към вътрешния контрол в банките като инвестиционни посредници
| 7. Специфичност при проверката на ликвидността на банките
Ликвидността показва способността на банката да посрещне реално своите задължения и да предотврати настъпването на общ ликвиден лихвен риск. В тази насока е нужно да се проследи на какви източници на ресурси разчита банката (привлечени от нефинансови и финансови институции), къде е насочен ресурсът – кредити и други, и действителна ли е възвращаемостта на тези вложения; с какъв матуритет са вземанията и задълженията. Проверката на ликвидността на банката се извършва чрез използване на следните показатели: Несъбираеми (лоши) кредити към общо привлечени средства: показва какъв е относителния дял на активите, с които не могата да бъдат покрити привлечените средства и до каква степен е нарушена ликвидността на клона. Привлечени средства към общо привлечените средства: показва зависимостта на клона от централата при осъщяствяване на активните операции на клона. Неснижаем остатък на депозитите – изчислява се на база три последователни години като средноаритметична величина от салдата на срочните депозити на граждани и нефинансови институции. Показва какъв процент от привлечените средства е постоянен и покрива лошите кредити. изчисляване на коефициента на касовата ликвидност по Наредба №11 на БНБ. 8. Изисквания към вътрешния контрол в банките като инвестиционни посредници Този въпрос подробно е разгледан от Велико Джилизов в статията му “Изисквания към вътрешния контрол в банките като инвестиционни посредници”, сп. “Български законник”, бр.8, 2000г. Базирайки се на Наредбата за изискванията при дейността на инвестиционните посредници той определя: Като инвестиционен посредник и депозитарна институция, банките имат ключово място на пазара на ценни книжа и са едни от основните участници на него. Съгласно чл.47 на Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници се установява изискването инвестиционните посредници да разполагат с отдел за вътрешен контрол. Съгласно посочената разпоредба ръководителят на отдела не може да бъде брокер, изпълнителен директор, управител или друго лице, на което е възложено оперативено управление на инвестиционния посредник. Следователно ръководител на отдела за вътрешен контрол по смисъла на НИДИП не може да бъде орган на общ вътрешен контрол на банката. Безспорно той е орган на специализиран вътрешен контрол. Функциите на това звено са изчерпателно определени с чл.47, ал.1 на НИДИП, а именно: Да следи дали инвестиционният посредник прилага подходящи мерки за съхраняване на ценни книжа и парични средства на клиентите и отделяне на собственият портфейл от ценни книжа от този на инвеститорите, дали тези мерки осигуряват гаранции за запазване на имуществените права на клиентите, свързани с пренадлежащите им ценни книжа и парични средства, дали инвестиционният посредник притежава вътрешна оргация в съотведствие с изискванията на НИДИП, както и другите функции възложени му от НИДИП. Да изпълнява функциите възложени му с вътрешни правила за организацията, правомощията и взаимоотношенията на отдела за вътрешен контрол с другите органи и лица, работещи с инвестиционния посредник, приети съобразно с изискванията на НИДИП. По силата на чл.5, ал.1 на НИДИП рекламните материали на инвестиционния посредник, както и публичните изявления на членовете на управителните и контролните органи и на лицата, работещи по договора за инвестиционния посредник, свързани с неговата дейност, не могат да съдържат невярна или заблуждаваща информация. За тази цел рекламните материали и публичните изявления на лицата, работещи по договор за инвестиционния посредник, трябва да бъдат предварително одобрени от лицата от отдела за вътрешен контрол. Даденото одобрение означава, че одобрените рекламни материали и публични изявления не съдържат невярна информация. Ако все пак такава информация бъде оповестена, за настъпилите вредоносни последици отговаря и лицето на отдела за вътрешен контрол, които ги е одобрило. По силата на чл.6, ал.1, т.1 на НИДИП инвестиционния посредник не може да извършва дейност за сметка на клиент, ако не е информирал клиента за потенциалните конфликти на интереси, както и за конфликти на интереси с друг клиент, ако с това няма да се наруши съществуващо задължение за спазване на поверителност или да се застрашат интересите на другия клиент. НИДИП изисква посочената информация да бъде предоставена на клиента в писмена форма, като подписаното от клиента копие остава за съхранение в инвестиционния посредник. Отклонение от посоченото императивно право се допуска при предоставяне на информацията по телефона или чрез друг дистанционен способ за комуникация. В такъв случай обаче, лицето представило информацията, с която да удостовери съдържанието на дистанционно предоставената информация. По силата на чл.7, ал.1 посоченият документ трябва да носи заверка от лице от отдела за вътрешен контрол. Следователно, за да направи подобно полеизявление, лицето от отдела за вътрешен контрол трябва да присъства при предоставяне на информацията чрез дистанционен способ за комуникация. По силата на чл.12, ал.1 на НИДИП инвестиционният посредник извършва сделки с ценни книжа, включително управлява индивидуален портфейл от ценни книжа за сметка на клиента, само на основа на писмен договор с клиента. По силата на чл.12, ал.3 на Наредбата лице от отдела за вътрешен контрол в инвестиционния посредник проверява дали договорът съотведства на изискванията на ЗППЦК, на актовето по прилагането му и на вътрешните актове на инвестиционния посредник. Очевидно проверката следва да се извърши още преди и най-късно с подписване на всеки отделен договор, тъй като в противен случай лицето от отдела за вътрешен контрол не би могло да установи със сигурност дали подписването на договора е станало в присъствието на посочените за НИДИП банкови служители и след надлежна проверка на самозичността на клиента или на неговия пълномощник. Съгласно чл.33, ал.4 на НИДИП в края на всеки работен ден инвестиционния посредник е длъжен да прави разпечатка на въведените през деня данни в отделните дневници с посочване на датата и часа на разпечатката. Посочената разпоредба изисква разпечатката да бъде подписана, както от лицето въвело данните, така и от лице от отдела за вътрешен контрол. Заверката от лицето от отдела за вътрешен контрол означава, че същото удостоверява конкретността на въведените данни – тяхната пълнота, вярност и точност. Това лице удостоверява, че между данните в разпечатката и тези в електронната система няма различия, че те са напълно идентични към посочения в разпечатката момент.освен това с подписа си това лице гарантира, че поддържаната база от данни е надеждна и правилно отразява действително включените и изпълнени сделки. Това удостоверяване изиксва предварителна проверка на всички извършени през деня операции – включени и/или изпълнени сделки и точността на тяхното отразяване. По силата на чл. 45, ал. 1 на Наредбата инвестиционният посредник е длъжен да съхранява в продължение на 5 години цялата документация и информация, свързана с дейността му, включително тази на магнитен носител. Съгласно ал.2 на същата разпоредба на Наредбата копията от посочените по-горе документи следва да се заверят от лицата, които ги предоставят, и от лице от отдела за вътрешен контрол. Като се има предвид, че за повечето от тези документи по силата на нарочни разпоредби на Наредбата изрично е предвидено полагането на заверки от лица от отдела за вътрешен контрол, очевидно в случай подписът на лицето има за цел да удостовери не съдържанието на предаването на предаваните в архива документи, а обстоятелството, че същите са били предадени от лицето, което ги предоставя във вида, в който ги предоставя. Автентичността и истинността на документите, както и тяхната точност на направените им копия не следва да са предмет на предхождаща заверката проверка. По силата на чл.46, ал.1, т.2 лице, упражняващо вътрешен контрол, е задължено да проверява операциите по всеки индивидуален портфейл от ценни книжа, управляван по собствена преценка на инвестиционния посредник, без специални нареждания от клиента. Наредбата установява такива проверки да се извършват достатъчно често, но не по-малко от веднъж месечно. Периодичността на проверките зависи от честотата и стойността на извършваните операции, като Наредбата предоставя конкретната количествена и качествена преценка на инвестиционния посредник и в частност на ръководителя на отдела за вътрешен контрол. Изтегляне 236.5 Kb. Сподели с приятели:
|