Дипломната работа по Държавните образователни изисквания на рб 2023
Изтегляне 24.51 Kb.
|
| Структура на отделните глави
Структурирането на отделните глави в дисертацията има творчески характер и са възможни различни подходи. Дисертационният труд обикновено се конструира в две-три глави. В ПЪРВА ГЛАВА се съдържа постановката на проблема и се прави анализ на състоянието на проблема чрез критичен литературен обзор. Исторически аспект, състоянието на научното знание преди новата хипотеза, дескрипнтивно описание на основните трудове. На основата на новите публикации, излезли през последните години, авторът прави връзка с проблемите на собственото си изследване. Прави задълбочен анализ на литературата по изследваната проблематика, като изразява критично отношение към схващанията на отделни автори и научни школи, излага и обосновава лично мнение. Излага нерешените практически и теоретични въпроси, като набляга на тези, които възнамерява да реши или да допринесе за тяхното решаване чрез своето изследване. ( това са т.нар. задачи, описани в Увода). Обосновава необходимостта от изследване на тези въпроси в три аспекта: -обществено-политически аспект- свързва изследването с решаването на актуалните проблеми в тази насока -научно-теоретична обосновка -практическа необходимост – включва приноса, който очаква да направи Авторите показват, че са информирани от оригинални източници, имат задълбочени познания и по-широко разбиране от теоретична гледна точка за същността на проблема, осведомени са за най-важните теоретични и методологични въпроси в областта си. Литературният преглед би трябвало да бъде повече от библиографско изброяване, да съдържа критичен и аналитичен подход, с разбиране различията на мненията по изследвания проблем. Литературният обзор не трябва да е твърде всеобхватен. Не би трябвало да включва несъществена литература или да съдържа отклонения без връзка. Задължително присъстват ключови изследвания, признати като приносни в областта на темата на изследването. Добрият литературен обзор е кратък, ясен, аналитичен и интересен за четене. Той повдига някои въпроси или разногласия, които изискват по-нататъшно проучване. Основната му функция е да служи като обосновка за важността на дисертацията(нейната дисертабилност), от гледна точка на това какво тя ще допринесе към изследвания проблем и с какво ще обогати научното познание. Научният проблем, изследван в дисертацията се очертава по естествен начин от литературния обзор. Във ВТОРАТА, ТРЕТАТА и т.н. глави се разработва научният проблем от авторска позиция, на основата на ползваните материали и методи на изследването. Втората излага теоретичната обосновка на хипотезата, а третата подчертава прагметичните й периметри, ако това е необходимо или пък се съсредоточава върху новите елементи и тяхното вероятно преосмисляне. След всяка глава се правят изводи, които обобщават съдържанието и правят връзка със следващата глава на труда. Изводите след първа глава, задачите и приносите трябва да са логически свързани. От една страна, на всеки извод, в който се изтъква някакъв недостатък на известните решения на проблема, трябва да съответства задача, която трябва да е така формулирана, че нейното решение да води до отстраняване на недостатъка. От друга страна, успешното решаване на поставената задача е принос на докторанта, който може да бъде научен, научно-приложен или приложен. Броят и най-вече качеството на тези приноси е от съществено значение за крайното решение на Научното жури. За да се постигне съответствие между изводите, задачите и приносите може да се използва следната схема, с която нагледно се показва наличието на логически връзки по хоризонтала и вертикала. Изводи Задачи Приноси (след първа глава) Известните методи не дават Да се създаде метод, който Предложен е метод, възможност (или основание) за.. .да позволява................... който......... ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ Формулират се в тезисна форма основните изводи в теоретически и практически аспект, както и различията на изследването с други изследвания на тази тема. В рамките на няколко страници се представя накратко същността на извършеното изследване, за да се направи стегнато обобщение на най-важните резултати, както и да се формулират и онези въпроси, които не са решени и над които може да се работи в бъдеще. Кратко и ясно се дава отговор на следните въпроси: - Постигната ли е целта на дисертацията? - Потвърди ли се заложената хипотеза и доказа ли се научното твърдение? - Решени ли са основните задачи на дисертацията? - Какви са научните приноси? От изброените приноси трябва да се разбира, че поставените задачи са решени и то с използване на научни методи и средства и че целта на докторантурата е постигната. Научните приноси се формулират конкретно. В тази финална част е необходимо езикът да бъде изключително прецизен. Трябва да се прави ясна разлика между факт и убеждение, да се очертаят точно границите, в които се разпростират изложените твърдения. Така се очертават ясно и коректно достойнствата на труда и се избягват евентуални упреци в неточност, подвеждане и др.подобни. Тук, или в началото на дисертационния текст се изказват благодарности към лица или организации, които са спомогнали идейно, технически или финансово за написването на дисертационния труд като се отбелязват причините за благодарност. Изтегляне 24.51 Kb. Сподели с приятели:
|