Директора на риосв-софия и с к а н е

Подземни води

Долнобанският термоводоносен басейн, посочен на фиг. IV-6, се намира между планините Рила и Ихтиманска Средна гора. В неговите граници са проявени находищата на минерални води Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани. Изследваният регион попада във водосбора на р. Марица, като обхваща южните склонове на Черни рид от Ихтиманска Средна гора, източните склонове на рида Шумнатица, североизточните склонове на Рила планина и Костенецката котловина. Хидрогеоложките условия в четирите находища са обединени в „Костенецки район", като се отбелязва наличието на хидро-геохимична зоналност в него. По-късно находищата Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани са обединени под названието "Долнобански басейн", като басейнът представлява грабенова структура, оформена от разломните зони между Рило-Родопския масив и Средногорието, чиято главна зона на подхранване се намира по северо-източния дял на Рила планина. В геоложкия строеж на региона участват следните литоложки разновидности:

• 
  докамбрийски метаморфни формации - гнайси, амфиболити, шисти и мигматити;
  
• 
  палеозойски гранитоидни плутони;
  
• 
  горнокредни гранодиоритни интрузии;
  
• 
  палеогенски континентални отложения по Рилските склонове;
  
• 
  неоген-кватернерни езерно-речни наслаги и кватернерни речни отложения в Долно-банската котловина.
  

В регионален план батолитът е вложен дискордантно сред докамбрийския метаморфен фундамент. В него се отделят две наставки: гранодиорити и средно- до едрозърнести биотитови гранити . Гранодиоритите от първата наставка се разкриват южно от гр. Долна баня. Средно- до едрозърнестите гранити на втората наставка изграждат района южно и западно от курортно селище Костенец и североизточно от вр. Мусала. Те се отличават с постоянство в строежа, състава и химизма, левкократни са и са изградени от плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц, биотит, амфибол и акцесорни минерали.

Горнокредни интрузии са представени от:

- гуцалски плутон, който се разкрива на запад от с. Момин проход, около селата Гуцал и Пчелин. Изграден е от едрозърнест гранодиорит, левко- до мезократен, с масивна текстура. Минералният му състав е плагиокалз, калиев фелдшпат, кварц, амфибол, биотит, апатит, титанит, серицит, епидот. По химизъм скалите се отнасят към нормалните гранодиорити от калиево-натриевата серия.

-плански плутон, който изгражда северозападните отдели на басейна. Има наставен характер. Първата наставка е представена от габро, габро-пироксенити а втората - от диорити, кварц-диорити и кварц-монцодиорити . Двата плутона са част от Маришката нео-интрузивна зона. Възрастта им е определена на около 73 млн. години.

Счита се, че горнокредните интрузии в Родопския масив са самостоятелни тела, внедрени в Рило-Западно-родопския батолит, в по-късен етап на магмена активизация. Представени са от дребнозърнести биотитови гранити до плагиогранити, изграждащи интрузивно тяло, намиращо се югозападно от курортно селище Костенец.

Главна тектонска структура в региона е Маришкия шев, който разделя Родопския масив от Средногорието. Проследява се от долината на р. Бели Искър през курорта Боровец, с. Радуил, Костенец, с. Сестримо до Белово. Първоначално има посока около 90^о, а към с. Сестримо и гр. Белово посоката се изменя до 120^о. Ширината му е от порядъка на 10 - 20 km. Той представлява дълбочинен разлом, съставен от серия субпаралелни, предимно вертикални, със слаба южна вергентност разломи, по които стъпаловидно е пропаднал северният склон на Родопския масив.

Подземните води от района на Костенец - Долнобанската котловина и склоновете на ограждащите я планински масиви са порови, пукнатинно-карстови и пукнатинни. При инженерно-геоложките проучвания, проведени на терена във връзка с предпроектните проучвания с е установено статично водно ниво на 0.90 m в Ш №3; ниво на 1,20 m в Ш № 4; ниво на 2,70 m в Ш №8; ниво на 2,70 m в Ш № 11. В останалите проучвателни шурфове не е установено водно ниво към момента на проучването.

Порови води - акумулирани са в кватернерните и неогенските неспоени и слабоспоени материали. Подхранването им е инфилтрационно. Те са с плитка циркулация. Дренирането им се осъществява от речно-овражната система.

Пукнатинно-карстови води - формирани са в докамбрийските напукани и окарстени мрамори. Установени са в най-югоизточната част на региона. Имат плитка циркулация и подхранват студени извори с непостоянен дебит.

Пукнатинни води от зоната на екзогенна напуканост – те са привързани към напуканите, изветрели и грусирали гранити и докамбрийски метаморфити. Те са студени, със свободно водно ниво и активен водообмен. Подхранват се инфилтрационно от валежите и се дренират от низходящи извори с малък дебит. Част от тези води проникват по пукнатини на голяма дълбочина, където в следствие на промените в състава и температурата си, се трансформират в термоминерални.

Пукнатинни води в зоната на ендогенна напуканост - водите са термоминерални, имат инфилтрационен генезис, акумулират се и циркулират по пукнатини и тектонски зони в палеозойските гранитоиди и горнокредни интрузии. Последните формират единен в хидравлично отношение резервоар на термоминерални води, означен като Долнобански термоводоносен басейн.

Северната част на басейна е изградена от грано-диоритите на Гуцалския плутон и диоритите на Планския плутон, а южната - от гранитоидите на Рило-Западно Родопския батолит. Сред тях са внедрени отделни интрузивни тела с горнокредна възраст. Хидравличната връзка между подземните води от двете части е усложнена от разломните структури на Маришкия шев. Възсед-навлака е с южна вергентност, по който гранитите и мета-морфитите са навлечени върху палеогенските седименти, следящ се по линията Боровец - Радуил – Костенец и представлява хидравлична бариера за движението на подземните води в северна посока. Тази бариера вероятно способства за проявлението на минералните води в находище Костенец се разглежда като автономна част от Долнобанския термоводоносен басейн.

Палеозойските и горнокредните интрузивни формации контактуват пряко единствено в западната част на басейна в района между гр. Долна баня и с. Радуил, като хидравличната връзка между формираните в тях подземни води е директна. В центалната и източната част на басейна (респ. Костенецко - Долнобанската котловина), на повърхността се разкриват докамбрийски метаморфити и терциерни и кватернерни седименти, като по сондажен път, под неогенските и кватернерни отложения са установени гранити и гранодиорити. Последното дава основание да се допусне наличието зони на пряк контакт между палеозойските гранити на Рило-Родопския масив от юг и Гуцалския плутон - от север, което е предпоставка за осъществяване на хидравлична връзка между формираните в двата скални комплекса подземни води. В някои участъци хидравличната връзка между водите, акумулирани в двата комплекса, се осъществява и през напуканите и тектонски преработени протерозойски гнайси, които представляват вторичен колектор на минералните води в находище Долна баня.

Топлите минерални извори в гр. Долна Баня са разположение на около 2,5-3 км от производствената площадка, а останалите находища на топли минерални води в региона са разположение съответно в близост до Костенец, Пчелин и Момин проход, на значително по-голeми разстояния от това в гр. Долна баня.

Дренирането на минералите води в басейна се осъществява чрез четири обособени изворни находища - Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани. Понастоящем сумарният отток от четирите находища се оценява на 53 l/s.

Химическият състав на водите от описаните находища показва генетично и химическо сходство. Термоминералните води от Костенец (46^оС), Долна баня (62^оС), Момин проход (65^оС) и Пчелински бани (73^оС) са азотни, хелиеви, средно и силно радиоактивни, с обща минерализация от 0.29 до 0.98 g/l. Те са с високо съдържание на флуорид (до 12.5 mg/l) и силиций (до 127 mg/l H₂SiO₃). По катионен състав водите се характеризират като натриеви, а по анионен - от хидрокарбонатно-сулфатни (Костенец) до сулфатни (останалите три находища). В тях е установено наличието на голям брой редки и разсеяни микрокомпоненти, сред които с повишени микросъдържания са Li, Ga, Ge, W и др. Изворните води в Пчелински бани имат най-високата температура - 73^оС, а тези в Момин проход - максимална радиоактивност - до 580 емана (2146 Bq/l).



Фиг. IV-6 Хидрогеоложка карта на Долнобанския термоводоносен басейн (по Пенчев П. , В. Захариев , Б. Денева, 2003)

Легенда:

Закономерностите в разпределението на състава и температурата на минералните води в басейна, отразяват филтрационния им път през водовместващите скални формации. Палеозойските гранитоиди на Рило-Западнородопския батолит са по-стари и следователно, пукнатините в тях са "по-промити", т.е водоразтворимите соли са в по-голяма степен изнесени и подземните води, формирани и циркулиращи в тях, са с по-ниска минерализация. Горнокредните неоинтрузии са значително по-млади, и следователно са по-малко "промити", което дава пряко отражение върху по-високото съдържание на разтворени компоненти в акумулираните в тях подземни води. Това обяснява увеличението на минерализацията, концентра-циите на сулфатите, флуоридите, метасилициевата киселина в северна посока - от Рила към Средногорието. В същата посока относително намалява съдържанието на хидрокарбонатите и се понижават стойностите на pH. Установява се закономерно увеличаване на температурата на минералните води в северна посока, което се дължи на по-голямата дълбочина на циркулация на подземните води.

Средни стойности на основните показатели, характеризиращи качествата на минералните води в находище Долна баня, са показани на фиг.IV-7 и фиг.IV-8



Фиг.IV-7 Средни стойности на натрий и сулфати в минералните води



Фиг.IV-8. Средни стойности на калций, хлор, алуминий, карбонати и силикати в минералните води

Изводи:

1. Хидрогеоложките условия на района, където се предвижда да бъде разположено инвестиционното предложение, се характеризират с пукнатинни и порови води.

2. Пукнатинните води по дълбочина на движение са с плитка и дълбока циркулация.

3. Минералните води в района са термоминерални и азотни, хелиеви, средно и силно радиоактивни, с обща минерализация от 0.29 до 0.98 g/l (Костенец (46^оС), Долна баня (62^оС), Момин проход (65^оС) и Пчелински бани (73^оС). Те са с високо съдържание на флуорид (до 12.5 mg/l) и силиций (до 127 mg/l H₂SiO₃). По катионен състав водите се характеризират като натриеви, а по анионен - от хидрокарбонатно-сулфатни (Костенец) до сулфатни (останалите три находища

Природни обекти – защитени територии

Инвестиционното предложение не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Защитените територии, разположени в Община Долна Баня, са Защитените местности Голямото градище, Малкото Градище и Свети Спас и Резерват Ибър, който попада в границите на Национален парк Рила.

Национален парк “Рила”

Паркът е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Обявен е през 1992 година със Заповед 114 на Министъра на МОСВ. Прекатегоризиран със Заповед 397 от 1999 г. Заема площ от 81 046 хектара, от които 53 481 хектара гори и 27 565 хектара безлесна зона. Разположен е в Рила планина (между 41°53´ и 42°19´ северна ширина, 23°07´ и 23°55´ източна дължина), в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30% от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 m. Тук се намира и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 m.).

По-голямата част от територията на парка е покрита с вековни гори от обикновен смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България.

Голямо е фаунистичното богатство на парка - 2934 вида безгръбначни и 172 вида гръбначни. Птиците са 99 вида.

НП Рила обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 m, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На неговата територия са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.

В границите на НП Рила попадат 4 резервата. Най-близко до района за реализация на инвестиционното предложение се намира резерват Ибър (Код в регистъра: 45). Обявен е през 1985 г. с цел опазване на формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Установени са над 400 вида висши растения: рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата - над 50 вида птици, сред които скален орел, голям ястреб, балканска ушата чучулига и др. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от кафявата мечка, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локален ендемичен подвид на лалугера.

И трите защитени местности са обявени през 2003 година с цел опазване на територии с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата, съответно със Заповеди на МОСВ. В защитените местности Голямото и Малкото градище се намират руини от стари крепости, а в ЗМ Свети Спас - останките на историческия манастир Св. Спас.