- диспозитивни - установяват интереса на едната или двете страни /интерес на продавача или купувача/. Те се прилагат само ако не са уговорили страните нещо друго помежду си. Диспозитивните се наричат още условни, като дават възможност за избор, а при императивните нямаме избор.
Императивните правни норми се срещат в публичното право, а диспозитивните в частното право.
5. правни норми съдържащи презумции и фикции Презумпциите са предположения, въздигнати от законодателя в правна норма, които улесняват доказването на определените в тях факти. В правото презумпциите са заключения, които правораздаващите органи извличат от един известен факт за друг неизвестен факт. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното. Те биват оборими и необорими. При оборимите презумции фактът трябва да се докаже, докато при необоримите не се допуска оборване на фактите.
Фикцията е съзнателно отклонение от изискванията на правните норми, при което несъществуващ факт се приема за съществуващ.
Презумпциите са предположения, а фикциите са измислица на закона. Те са винаги материални, тъй като са необорими.
6. Според взаимоотношенията в правните норми:
-
