Дистанционна форма на обучение фак. №2106012756 тема „правни норми
Изтегляне 27.73 Kb.
|
Свързани:
мотивация
- Навигация на страницата:
- Обективното
- Действие във времето
|
Д О К Л А Д Специалност „Счетоводство и контрол“ Дистанционна форма на обучение фак. № 2106012756 ТЕМА „ПРАВНИ НОРМИ“ Понятие за правна норма. ПРАВНА НОРМА е общоприетото правило за поведение /образец, еталон, модел/, което се утвърждава в резултат на хилядократно прилагане и изпълнението, на което се превръща в трайна норма. Нормата е абстрактно правно поведение, прилагано неограничен брои пъти спрямо неограничен брой случаи, спрямо неопределен и неограничен брой лица. Те са винаги анонимни. Структура на правната норма Всяка правна норма се състои от три основни елементи - хипотеза, диспозитив и санкция. Хипотезата на правната норма - юридичеси факти или фактически състави и с тяхното проявление, дейстивие се проявява правоотношението, т.е. правната норма се изважда от статичното си положение. Диспозитив на правната норма - съдържа правило за поведение, което може да е действие или бездействие, съдържащо правата и задълженията на субекта. Санкция на правната норма е неблагоприятни правни последици, които ще засегнат личността или имуществото на субекта. Санкцията е вид охранителна мярка, която включва принудителни и защитни мерки. Принудителните мерки са предназначени да предотвратяват или преустановяват правонарушението, като те съдържат правните последици, предназначени да осигурят спазването на правните норми и задължения. Защитните мерки представляват правната власт на един субект, за да може сам да принуди друг субект да изпълни задължение или да компенсира нанесени щети. Правната норма може да е налична в няколко члена и алинеи или само в един член. С появява на държавата под формата на родово-племенната общност /организация/, човечеството навлиза в епохата на цивилизацията, но не се установява точния момент на възникване на правото, защото самия процес се губи във вековете. Характерните от древността обичай налагат правила за поведение на хората, които са станали неоспорими навици и се прилагат по традиция в продължение на векове, предавайки се от поколение на поколение, но те нямат юридически характер. Трансформацията на наложените стари обичай, признати от възникналата държава са основа за създаване на правото. Самите правни норми с възникването си имат волеви характер, защото са израз на държавната воля и се гарантират от държавната принуда с нейните специално изградени органи за принуда - полиция, следствие, съд, затвори и др. Съвкупността от правни норми, които регулират специален вид обществени отношения /административни, наказателни, трудови и др./ представляват правния отрасъл. Система на правото представлява сбор или система от обективно и субективно право. Обективното право е действащото законодателство на една страна, например Конституцията, която е основен закон, отделните закони.Тези норми действат спрямо всички граждани. Субективното право е конкретното право на отделните граждани или организации, правото на човек да бъде избиран за народен представител, право на жалба, правото да гласува, свободно изповядване на религия и други. Субективното право е признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение и да иска спазването на определено поведение от другите лица. Действието на правната норма е триизмерно –по време, по място /пространството/ и спрямо лицата. Правните норми са общи и абстрактни правила за поведение, които се прилагат неограничен брой пъти и спрямо неограничен брой случаи. Действие във времето – имат начален и краен момент. Начален е моментът на влизане в сила на правната норма, т.е. необходими са две предпоставки: обнародване в Държавен вестник или друг официален печат и изтичането на определения срок /3 дни от обнародването в ДВ/, ако не е посочен друг срок в самия акт. Крайният момент на съществуването на една правна норма е нейната отмяна, като това става по три начина: когато основанието за отмяна са в същият нормативен акт, в който се намират отменените правни норми. Тази отмяна може да е изрична или мълчалива. когато в самия нормативен акт има срок, с изтичането на срока нормите се считат отменени. Когато в нормативния акт има определена цел, с постигането на целта се отменя нормата. Изтегляне 27.73 Kb. Сподели с приятели:
|