Дизайн на тренинг
Изтегляне 2.73 Mb.
|
| а) приятели
На Господ е приятно да се обичаме и да се защитаваме един друг. Добрите взаимоотношения с другите води до сприятеляване. Как ставаме приятел с някой? По какво разбираме, че някой ни е приятел? Какво правим заедно с приятелите? Всичко ли в нашите приятели ни харесва? Бягайте от всеки, който иска да ви научи на нещо лошо. Събирайте се с добри приятели и не пилейте времето си. Дружбата с различни хора разширява нашия светоглед и обогатява нашата обща култура. Тези, които изпълняват Божията заповед за любовта към хората, се радват на успехите на своите приятели. Те помагат в беда и не завиждат никому. Не осъждат лесно другите, защото си казват: „Днес сгреши моят приятел, утре бих могъл да сгреша и аз. Затова няма да го съдя.” Обичайте и уважавайте приятелите си и се борете за вашата дружба, защото приятел се губи лесно, а трудно се печели. – Как трябва да се отнасяме към приятелите си? Защо? б) неприятели Господ ни съветва да не изпитваме лоши чувства към никого. Голям грях е да мразим хората или да се отнасяме с безразличие към тях. Ние трябва да обичаме хората и да не оставяме завистта и гнева да ни водят. Бог се радва на всеки разкаял се грешник, който се отказва от лошите си дела и се връща към чистия и праведен живот. На агресията и грубото държание трябва да отвърнем с добро, обич и смирение и да дадем пример за добри взаимоотношения между връстниците си. – Какво ни съветва Господ за неприятелите? – Да не изпитваме лоши чувства към никого. Да не мразим хората и да не се отнасяме с безразличие към тях. – Как да отвръщаме на агресията? – Трябва да отвърнем с добро, обич и смирение. БЛАГОРОДНОТО ДЕЛО Един богат старец усетил, че земният му път е към края си, разделил имота си между тримата си сина поравно, извикал ги при себе си и им казал: – Имам един скъпоценен камък. Ако го разделя на три, ще загуби стойността си. Ще го дам оня от вас, който извърши едно благородно дело. Сега си вървете и елате след три месеца. Тогава ще преценя кой е заслужил камъка. Изминали три месеца. На уречения ден тримата сина се върнали при баща си. – Какво благородно и добро дело извърши ти? – попитал бащата най-големия син. – Един съсед, като заминаваше за чужбина, ми даде да му пазя една торба с жълтици. Свидетели нямаше и аз можех да си присвоя парите му, но не го сторих. Върнах му ги непокътнати, когато се завърна. Не заслужавам ли скъпоценния камък? – Ти си постъпил както трябва да постъпи всеки честен човек. Делото е добро, но не е благородно. Какво извърши ти сине? – обърнал се той към средния син. – Един ден, докато пътувах, видях как едно малко дете поради невнимание падна в морето. Водите бяха дълбоки и разпенените вълни опасни, но аз се хвърлих и спасих детето. Цялото село може да потвърди, че казвам истината. – Ти си направил онова, което сме длъжни да направим за ближните си. – рекъл старецът – Делото ти е похвално, но благородно не е. Кажи накрая и ти – обърнал се той към най-малкия син – какво благородно дело стори? – Един ден аз видях най-големия си враг заспал на ръба на една пропаст. Животът му беше в ръцете ми. Но аз го събудих, изтеглих го назад и го спасих. – О! – извикал старецът зарадван – скъпоценният камък е твой! Да сториш добро на врага си – това е истински благородно дело, това е най-голямата проява на любов. 10 минути Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|