Дизайн на тренинг

В настоящата разработка предлагаме една специфична форма за прилагане на инклузивна извънкласна практика с ученици от начална училищна възраст, която е съобразена с националните особености на обучението по религия в християнски контекст – дизайн на тренинг за формиране на умения и нагласи за общуване в инклузивна образователна среда „Обичай и прави добро”. Този тренинг е външна, групова динамична неурочна форма за изява и конструиране на обучение по практически умения, общуване, поведенческо развитие, придобиване на опит и положителни нагласи в сферата на инклузивното религиозно образование. Неговата подготовка и провеждане съществено се различават от урочната дейност. Методиката на тренинга включва план, структура, стратегия за прилагане на интерактивни методи на въздействие, пораждащи опита на личното преживяване и постигащи предварително планираните цели. Основното тук е използването на методи като работа по двойки и в малки групи, различни варианти на групови дискусии, ролеви и други игри, анализ на поведенчески модели, интерактивни или имитативни методи. Така основното отношение става диалогът субект-субект с частично използване на монолога, но с подвижност на интерперсоналните полета, която е задължителна. В структурно отношение тренингът няма еднозначен алгоритъм, а различни модификации в зависимост от неговия тип. Дизайнът на настоящия тренинг включва последователно подреждане във времето на всички обучителни събития, техните цели и начини за постигане. Той изисква цикъл от занятия, които имат различно предназначение. Първото – „Здравейте, приятели!” – има опознавателен характер. В него е налице рефлексивно създаване на впечатления за себе си и за другите. Използва се метафоричен език, асоциации, невербални комуникации. В следващите занятия – „Заедно учим най-добре. Бог ни помага да учим”, „Иисус Христос ни обича”, „Иисус Христос ни учи как да обичаме”, „Обичта към връстниците”, „Обичта към различните”, „Любов и почит – моите родители”, „Почит към възрастните” и „Прави добро” – тази линия на поведение се задълбочава, включват се анализи на мнения, емоции и чувства, постепенно се въвежда и развитие на тренинговите процедури. Учителят е този, който създава и поддържа определен психически климат, взаимната подкрепа и емпатия, той е фасилитаторът на групата, той е и неформален участник в нея. Тренингът завършва със заключително занятие, в което на учениците се дава възможност спонтанно да изявят себе си чрез прилагане на придобитите знания, уменията и нагласи за общуване в инклузивна образователна среда. Осигурява се обратна връзка за проведения тренинг и се преживяват положителни емоции при тържественото му закриване.