Джеймс Клиър атомни навици
Глава 17. Как един отговорен партньор може
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 17. Как един отговорен партньор може да промени всичко След като служил като пилот през Втората световна война, Роджър Фишър постъпил в Юридическия факултет на Харвардския университет и прекарал следващите 34 годи- ни, специализирайки се като експерт по преговори и управление на конфликти. Основал „Харвардски проект за преговаряне“ и работил по мирни резолюции, кризи със залож- ници и дипломатически компромиси с много страни и световни лидери. Но най- интересната си идея Фишър развил чак през 70-те и 80-те години на миналия век, когато заплахата от ядрена война ескалирала. По онова време фокусирал вниманието си върху разработването на стратегии, които биха могли да предотвратят ядрена война, и тогава забелязал един обезпокоителен факт. Всеки действащ президент имал достъп до кодовете, способни да избият милиони души, но никога нямало да види някой от тези хора да умира, защото се намирал на хиляди километри от тях. „Предложението ми беше съвсем просто – пише той през 1981 г. – Сложете този [ядрен] код в малка капсула, а след това я имплантирайте точно до сърцето на някой доброволец. Когато придружава президента, този доброволец ще носи огромен касапски нож. Ако президентът някога поиска да използва ядрено оръжие, единственият начин да го направи ще е преди това да убие със собствените си ръце човешко същество. В този случай президентът би казал: „Джордж, съжалявам, но десетки милиони трябва да умрат“. Трябва да погледне някого в очите и да си даде сметка какво е смъртта и по- точно какво представлява смъртта на един невинен човек. Кръв по килимите на Белия дом. Изправяш се очи в очи с реалността. Когато го предложих на някои приятели от Пентагона, те възкликнаха: „Божичко, това е ужасно! Ако президентът трябва да убие някого, това ще изкриви преценката му. Може никога да не натисне бутона.“ 213 Колкото по-непосредствена е болката, толкова по-малко вероятно е поведението. Ако искате да предотвратите вредни навици и да елиминирате нездравословни модели на поведение, добавете незабавна цена за извършването им и ще получите чудесна рецепта за намаляване на вероятността дадено поведение или навици да се проявят. Това е обратната версия на Четвъртия закон за поведенческата промяна – Направете го неудовлетворяващ, неприятен и болезнен. Повтаряме вредните навици, защото ни осигуряват награда по някакъв начин и затова са много трудни за премахване. Най-добрият начин, който ми е известен, е да увеличите размера и бързината на наказанието. Не трябва да има никаква пауза между последиците и поведението. Проучвания, свързани с криминални дейности, показват, че „бързата и почти сигурна вероятност от залавяне е далеч по-важна, отколкото размерът на нака- занието“. Замърсяването е поредният показателен пример. Ако една компания бълва отрови във въздуха или ги излива в реката, замърсяването не им коства нищо (поне не и на тях 213 Roger Fisher, “Preventing Nuclear War,” Bulletin of the Atomic Scientists 37, no. 3 (1981), doi:10.1080/00963402.1981.11458828. |